Определение № 254 от 24.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Ямбол, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20252300100018 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК

С постановеното по настоящото дело Решение № 185 от 15.12.2025 г. ЯОС е осъдил ответника „Юробанк България” АД, да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД на С. Т. К. и К. Д. К., двамата от гр.*, сумата от 64 600,28 лв., платени без основание по Договор за потребителски кредит № НL 31694/17.12.2007 г. и Допълнително споразумение от 29.04.2022 г. към Договор за потребителски кредит № НL 31694/17.12.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.01.2025 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата над сумата от 64 600,28 лв. до предявения размер от 69 000,00 лв., съдът е отхвърли като неоснователен.

С постановеното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските, като е осъдил ответника „Юробанк България” АД да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С. Т. К. и К. Д. К. направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 2 911,68 лв. Ищците С. Т. К. и К. Д. К. са осъдени да заплатят на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „Юробанк България” АД направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 22,32 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,13 лв.

Против постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото. Ищците С. Т. К. и К. Д. К. са обжалвали решението в частта, с която предявения от тях иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД разликата над сумата от 64 600,28 лв. до предявения размер от 69 000,00 лв. е отхвърлен като неоснователен, а ответната банка е обжалвала решението в частта, с която предявеният против нея иск е уважен за сумата от 64 600,28 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба17.01.2025 г. до окончателното изплащане.

С подадената въззивна жалба ищците С. и К. К. са направили искане за отмяна на постановеното решение в частта за разноските, което са обосновали с качеството си на потребители по договора за кредит и цитираната в жалбата практика на ВКС относно тълкуването по приложението на решение от 16.06.2023 г. по съединени дела С- 224/19 и С259/19 на Съда на Европейския съюз, с което е изяснено, че чл.6, §1 и чл.7, §1 от Директива 93/13, както и принципът на ефе ктивност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради 1 неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директив а 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

С отговора на въззивната жалба насрещната страна не е изразила становище по искането на въззивниците К. за отмяна на решението в частта за разноските.

С Разпореждане № 28 от 30.03.2026 г. на Заместник председателя на Апелативен съд- гр. Бургас, е прието, че искането на въззивниците С. К. и К. К. за отмяна на постановеното решение в частта за разноските по съществото си представлява искане с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение в частта за разноските и компетентен да се произнесе по това искане е Окръжен съд- гр. Ямбол, на който съд е върнал делото за произнасяне.

За да се произнесе по направеното искане по чл.248 от ГПК, ЯОС съобрази следното:

Производството по настоящото дело е образувано по иск с правно основание чл.

55, ал. 1 ЗЗД, за връщане на платеното без основание от ищците на ответника по недействителен договор за потребителски кредит на основание чл.146 от ЗЗП, поради неравносправност и нищожност на клаузите на чл.23, ал.1 и чл.6, ал.2 от договора.

Претенцията за възстановяване на недължимо платените въз основа недействителния договор за потребителски кредит е уважена за сумата от 64 600,28 лв., частично от пълния претендиран размер от 69 000,00 лв., като за горницата съдът е приел, че искът е неоснователен. Съдът е разпределил отговорността за разноските между страните, съобразно общото правило на чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК– съразмерно с уважената и с отхвърлената част от иска.

Предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Директивата по правило няма директен ефект в правоотношението между частните лица, но по въпроса за нейното приложение е формирана практика на ВКС /напр.

Решение № 2/17.03.2021 г. по т. д. № 2364/2019 г. на ВКС, II т. о. и др./, съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от задължението за лоялно сътрудничество на държавите- членки, предвидено в чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува 2 нормите на вътрешното законодателство съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед целите, които са предвидени за постигане от посочената директива. При такова тълкуване е постановено Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК, с което е прието, че при уважен установителен иск за нищожност на договорна клауза поради нейния неравноправен характер, но при частично отхвърляне на иска за възстановяване на недължимо платените суми, уредбата на чл. 78, ал.

3 ГПК създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи, поради което същата не е съобразена с европейското законодателство и с Решението от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз, поради което не следва да се прилага, а даденото разрешение с този съдебен акт съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл и формираната практика на ВКСопределение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г. на ВКС, I т. о.

По настоящото дело искът по чл.55, ал.1 от ЗЗД за възстановяване на недължимо платените суми е частично отхвърлен, като отговорността за разноските е разпределена само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата н а чл. 78, ал. 3 ГПК, което е в противоречие с приетото в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз и Директива 93/13 и практиката на ВКС.

С оглед изложеното, молбата на ищците С. К. и К. К. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като основателна, следва да бъде уважена, като бъде оставено без уважение искането на ответника „Юробанк България” АД за присъждане на съдебно- деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за първоинстанционното производство като неоснователно.

Водим от изложеното и на основание чл. 248 от ГПК, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 185 от 15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 18/2025 г. по описа на ОС- Ямбол, В ЧАСТТА с която ответниците С. Т. К. с ЕГН ********** и К. Д. К. с ЕГН **********, са осъдени на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплатят на „Юробанк България” АД, с ЕИК 000694749 направените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от иска в размер на 22,32 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 19,13 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Юробанк България” АД, с ЕИК

000694749 за присъждане на съдебно- деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за първоинстанционното производство като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.Бургас чрез Окръжен съд- гр. Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

3