Решение № 19824 от 22.10.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19824 гр. *****, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148322 по описа за 2025 година

Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 01.04.2026 г., подадена от „********“ ЕООД, в качеството му на управител на Етажна собственост с адрес: гр.

***********, срещу М. **** – ***** С. и Н. Е. С., с която по реда на чл. 422 ГПК, при условията на пасивно субективно съединяване, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за признаване за установено, че ответникът М. **** – ***** С. дължи на Етажната собственост сумата в общ размер на 1385 лв., представляваща сбор от дължимите за апартамент № 6 вноски за ремонт на асансьор, както и вноски за фонд „Ремонт на ЕС“, начислени за периода от 01.03.2020 г. до 12.05.2025 г., а ответницата Н. Е. С. дължи на Етажната собственост сумата от 282 лв., представляваща сбор от дължимите за апартамент № 6 такси за управление и поддръжка на ЕС, начислени за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2025 г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че собственикът на апартамент № 6, находящ се в Етажна собственост с адрес: гр. *********** - М. **** – ***** С. и вещният ползвател Н. Е. С. дължат на Етажната собственост вноски за фонд „Ремонт“, режийни разходи и такси за управление, в общ размер на 1667 лв., начислени за периода от 01.03.2020 г. до 12.05.2025 г. Сочи, че на проведено общо събрание на Етажната собственост (ЕС) от 19.02.2020 г. било прието решение по т. 2 за извършването на ремонт на асансьора, за който следвало да бъдат внесени две вноски в размер от по 100 лв., умножени по идеалните части от общите части, които притежавали отделните собственици на самостоятелни обекти. Дължимата от ответника вноска за ремонт на асансьора възлизала на 386 лв. На проведено ОС на ЕС от 11.02.2022 г. било взето решение по т. 3 от дневния ред за сключване на договор за управление и поддръжка на ЕС с „********“ ЕООД. В т. 4 били определени месечните суми за режийни разходи на ЕС, а в т. 5 - дължимите суми към фонд „Ремонт на ЕС“. Съгласно сключен на 16.03.2022 г. договор между ЕС и „********“ ЕООД, дружеството следвало да извършва дейностите по управление и поддръжка на ЕС срещу заплащането на такса от 7,20 лв. на месец, дължима от собствениците на отделните самостоятелни обекти. На проведено ОС на ЕС от 25.04.2024 г. била увеличена таксата за поддръжка на асансьора в ЕС, като било създадено и ново перо за „ДДД“ обработка на ЕС, разпределено на брой живущи в ЕС. Съгласно сключен на 25.05.2024 г. договор между ЕС и „********“ ЕООД, дружеството следвало да извършва дейностите по управление и поддръжка на ЕС срещу заплащането на такса от 8,50 лв. на 1 месец, дължима от собствениците на отделните самостоятелни обекти. Ищецът твърди, че собственикът на апартамент № 6 дължи на ЕС вноските за фонд „Ремонт“ и тези за ремонта на асансьора, в общ размер на 1385 лв., формиран, както следва: вноска за ремонт на асансьор в размер на 386 лв., дължима за периода от 01.03.2020 г. до 31.03.2020 г.; вноска за ремонт на асансьор в размер на 386 лв., дължима за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г.; вноски за фонд „Ремонт на ЕС“ в общ размер на 204,40 лв., представляващи сбор от седем на брой месечни вноски, всяка от които по 29,20 лв. на месец, начислени за периода от 01.04.2022 г. до 31.10.2022 г., както и вноски за фонд „Ремонт на ЕС“ в общ размер на 408,60 лв., представляващи сбор от тридесет на брой месечни вноски, всяка от които по 13,62 лв. на месец, начислени за периода от 01.11.2022 г. до 30.04.2025 г. Сочи, че дължимите към ЕС такси за управление и поддръжка следвало да бъдат платени от ответницата Н. Е. С., както следва: 180 лв. – сбор от двадесет и пет на брой месечни вноски, всяка от които по 7,20 лв., начислени за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2020 г.; 102 лв. – сбор от дванадесет на брой месечни вноски, всяка от които по 8,50 лв., начислени за периода от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. С оглед изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът М.

**** – ***** С. дължи на Етажната собственост сумата в общ размер на 1385 лв., представляваща сбор от дължимите вноски за ремонт на асансьор, както и вноски за фонд „Ремонт на ЕС“, начислени за периода от 01.03.2020 г. до 12.05.2025 г., а ответницата Н. Е.

С. дължи на Етажната собственост сумата от 282 лв., представляваща сбор от дължимите такси за управление и поддръжка на ЕС, начислени за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез адв. В., са подали отговор на исковата молба, допълнен с молба от 23.04.2026 г., с който вземат становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Оспорват размера на претендираните суми. Твърдят, че не живеят в процесния имот, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51 ЗУЕС. Правят възражение за прихващане на претендираните вземания със сумата от 127,88 евро, платена от Н. С. за ремонт на тръба, находяща се в апартамента на портиера, представляващ обща част в ЕС. Релевират възражение за изтекла давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 33743/2025г. по описа на СРС, 171 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 03.07.2025 г. Заповедта е връчена на длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК те са подали възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество. Предявените искове са за признаване на установено, че ответниците дължат да заплатят на ищеца суми в условията на разделна отговорност, представляващи месечни вноски за управление и поддържане на общите части, вноски за режийни разходи, вноски за фонд „Ремонт и управление“ на етажната собственост относно апартамент №6 , находящ се в гр. *********** и намират правното си основание в чл. 422 ГПК вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС.

„********“ ЕООД се легитимира като управител на етажната собственост на сграда с адрес гр. ***********, въз основа на влезли в сила решения по протокол от ОС на ЕС от 11.02.2022 г. и сключения въз основа на него Договор за възлагане на управление на етажна собственост от 16.03.2022 г.

Въз основа на последния „********“ ЕООД се явява легитимиран управител към момента на подаване на заявлението и исковата молба да предяви исковете.

С решение от 11.02.2022 г., съответно по т. 3 и т. 6 от дневния ред, са взети решения да се заплаща месечна такса в размер от 7.20 лева на апартамент за услугата „управление и поддръжка на етажната собственост“, както и месечната сума за фонд „Ремонт и обновление на ЕС“, събирана от собствениците, да бъде в размер на 750.00 лева и да се събира от 2

01.03.2022 г. с месечните вноски за професионален домоуправител.

С решение на ОС на ЕС от 19.02.2020 г. по т.2. е приета оферта за ремонт на асансьор от фирма „******“ ООД, във връзка с която е взето решение да се съберат средства за ремонта, разделени на две вноски: до края на месец март 2020 г. по 100 лева на идеална част и до края на месец септември 2020 г. по още 100 лева на идеална част, като дължимите вноски се умножават по притежаваните идеални части.

По делото е представен и протокол от проведено ОС на ЕС на 25.04.2024 г., като по т.

2 от дневния ред е взето решение да се преподпише договора с фирма „********“ ЕООД за срок от 2 години за сумата от 8.50 лева на самостоятелен обект, считано от 01.05.2024 г., а в т. 1 е взето решение да се увеличи таксата за поддръжка на асансьор на 190.00 лева месечно, както и да се създаде перо „ДДД“ с такса 15.00 лева месечно, разпределена на броя живущи, както и да се смени отговорника за хигиената във входа по предоставена оферта от фирма „*****“ ЕООД и месечната такса от 260.00 лева да бъде разпределена на броя живущи. По т.6 от дневния ред е взето решение, с което професионалният домоуправител в упълномощен от етажната собственост да предприема съдебни действия срещу длъжници със задължения над 200.00 лева.

Към доказателствената съвкупност е приет и договор за изработка на 2 броя ел.табла, електроапаратура и реконструкция на асансьорни уредби от 17.03.2020 г., сключен между управителя на етажната собственост – ***** и „******“ ООД, по силата на който фирмата следва да осъществи ремонт на асансьора и ел.таблата за сумата в размер от 10 905.60 лева с ДДС, ведно с договор за ремонт № 3/03.07.2020 г., сключен между същите страни за осъществяване на ремонт на асансьорна уредба, съгласно оферта от 02.07.2020 г., за сумата в размер от 13 920.00 лева.

Представен по делото е и нотариален акт за дарение на недвижим имот ********, том V, рег. № *****, дело № 724/2011 г. от който се установява, че ответницата Н. Е. С. е дарила на сина си М. **** – ***** С. недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда- № 25 в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр. *********** с идентификатор ***, заедно с избено помещение и заедно с 3.76 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж на ПИ с идентификатор ***.

Ответната страна не оспорва твърденията, изложени в исковата молба, относно обстоятелството, че М. П. С. явява титуляр на правото на собственост по отношение на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, а именно на апартамент № 6, находящ се на трети жилищен етаж в жилищна сграда- № 25 в режим на етажна собственост, находяща се на адрес в гр. ***********, а титуляр на правото на ползване е другият ответник Н. Е. С..

Видно, от приложените по делото протоколи от ОС на ЕС от 11.02.2020 г., 26.10.2020 г., 25.04.2024 г., както и от останалия събран по делото доказателствен материал, размерът на вноските за управление и поддръжка на общите части на сградата и на вноските за фонд „Ремонт на ЕС“ са определени, като са взети решения на цитираните дати на общите събрания на ОС на ЕС, в т.ч. е взето решение как да се разпределя между етажните собственици възнаграждението, дължимо на професионалния домоуправител в периода 16.03.2022 г. – 30.04.2025 г., като са именували същото такса „управление на ЕС“. В случая ищецът претендира от ответника Н. С. вноски за поддръжка и управление на общите части в общ размер на 282 лева, включваща такса „управление на ЕС“. Ищецът претендира отделно вноски за управление и отделно вноски за „ФРО“. Съобразно дадената със ЗУЕС легална дефиниция така формулирани, всички тези вземания реферират именно към задължението на етажния собственик да заплаща вноски за поддръжка или управление на общите части на етажната собственост.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС (в приложимата към процесния период редакция от ДВ, бр. 57 от 26.07.2011 г.) собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Следователно, за да бъде основателен 3 предявеният иск, преди всичко следва да бъде установено, че ответницата е собственик на процесния имот, както се твърди в исковата молба. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор за дарение на недвижим имот от 29.12.2011 г. ответницата Н. С. е дарила на М. П. С. процесния недвижим имот, като междувременно е отбелязано в приложената справка от имотния регистър, че последната е запазила правото си на ползване върху имота. В тази връзка възниква въпросът как се разпределя отговорността за задълженията за управлението и поддържане на общите части между собственика и вещния ползвател на имота. Законът не урежда солидарната им отговорност, поради което ищецът следва да потърси вземането си от един от тях. В съдебната практика се приема, че в този случай задължен да заплаща разходите, свързани с пребиваването в обекта, по правило следва да е титулярят на вещното право на ползване.