Решение № 410 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Папазова

Членове:

Майя Русева

Джулиана Петкова при участието на секретаря Кристина Н. Григорова като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело № 20268002100217 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 1796 от 6.04.2026г. по касационната жалба на Н. Д. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1194 от 21.10.2025г. по в.гр.д. № 942/2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 46 от 27.01.2025г. по гр.д.№ 1065/2023г. на ОС Благоевград в частта, с която е осъдена Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 56 000лв., представляваща разликата между присъдените 90 000лв. и приетите за дължими 34 000лв., глобално обезщетение за всички причинени неимуществени вреди, вследствие незаконно воденото досъдебно и съдебно производство, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателното присъда, като вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за разликата от 34 000лв. до 90 000лв. и е потвърден първоинстанционния акт в останалата отхвърлителна част и са присъдени разноски.

Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения въззивен акт както в отхвърлителната, така и в потвърдителната част с уважаване на иска в пълен размер. Счита,че не са отчетен в пълна степен интензитетът на настъпилите отрицателни последици в живота на обвиненото лице. Претендира определяне на адвокатско възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство, по реда на чл.38, 1 ал.1, т.3 ЗА, съобразно представен списък.

Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост, с актуалната практика по аналогични случаи, както и със съответната икономическа обстановка и стандарт на живот към момента на увреждането.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено следното:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ приложението на общественият критерий за справедливост и необходимата преценка на всички релевантни обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди. По същият, настоящият съдебен състав споделя трайно установената съдебна практика /вж. ППВС № 4/23.12.1968 г.и напр. решения по гр.д.№ 2034/2017г. на IV г.о., гр.д.№ 288/2015г. на III г.о., гр.д.№ 574/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 937/2022г.на ІІІ г.о./, съгласно която справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква не само преценка на всички установени по делото обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., но и съобразяване на тяхното конкретно отражение върху живота на засегнатото лице, защото целта е да се овъзмезди стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага са имали за увреденото лице. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от увреждането.

В случая спор по установените факти не е имало.

Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.09.2006г. по ДП № 452/2006г.на РПУ П. за извършване на деяние по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201 НК, за това че за периода 2002г.-2004г., на пункт на Управление „Пътни такси и разрешителни“ К., в качеството му на длъжностно лице – контрольор на ГС „К., З., И.“, е присвоил около 83 903.43лв., собственост на ИА „ Пътища“, връчени му в това качеството и поверени му да ги управлява, като присвояването е било в особено големи размери. Обвинението е за извършване на „тежко престъпление“, по смисъла на чл.93, т.7 НК, доколкото предвиденото за деянието наказание е от „три до петнадесет години лишаване от свобода“ /като е предвидена и възможност за конфискация на част или на цялото притежавано имущество, както и лишаване от права по чл.37, т.6, 7 и 8 НК/ За същото деяние, е повдигнато обвинение на общо осемнадесет служители, всички заемащи длъжността „контрольор на ГС „К., З., И.“. Ищецът е заемал посочената длъжност, считано от 1.10.1999г. и е неосъждан. За период от около две години му е била определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5 000лв., впоследствие намалена на 3 000лв.

Наложена му е забрана за напускане на страната, която в хода на воденото производство неколкократно е била отменяна и пак налагана, като въз основа на представена справка от АИС “Граничен контрол“ се установява, че през процесния период Н. Т. е напускал страната.

Досъдебно производство е водено в продължение на шест години. Обвинителният акт, през 2

2008г., двукратно е бил внасян в РС Петрич и е връщан на прокурора за отстраняване на допуснати нарушения. Делото е върнато за трети път, през 2009г., на РП П.. На 13.04.2008г. е внесено в съда и след последвал отвод на съдиите, е изпратено за разглеждане на РС Кюстендил. Районният съд е прекратил, на основание чл.369, ал.4 НПК/отм./, производството по отношение на 14 от подсъдимите, а спрямо останалите - го е върнал за изготвяне на нов обвинителен акт. С решение на ВКС е отменено определението за прекратяване и производството е възобновено. Първоинстанционното производство е продължило около две години /от 30.05.2012г.до 16.03.2018г./ и е приключило с оправдателна присъда. След последвал протест на Прокуратурата, е постановено на 8.09.2022г. окончателното решение от ОС Кюстендил, с което оправдателната присъда е потвърдена. Общата продължителност на производството е 16 години. Когато наказателното производството е започнало, ищецът е бил на 35 години, а след приключването му на 51 години, т.е. активните му години са преминали под угрозата от ефективно осъждане.

Проведени са над 40 съдебни заседания / в първата инстанция/ и 10 във въззивната, за които ищецът, който постоянно е живеел в [населено място], за да присъства лично, се е налагало да пътува. Обвинението е свързано с упражняваната от ищеца професия, доколкото е за длъжностно присвояване, по повод изпълнение на служебните му задължения. Установено е, че именно злепоставящият ефект от това обвинение е възпрепятствало възможността впоследствие да заема длъжността.

Случаят е придобил много голяма медийна гласност. Всички водещи медии /телевизии, преса/ са съобщавали постоянно новините, свързани с воденото наказателно производство.

И министърът на вътрешните работи, и директорът на ОД „Полиция“Благоевград, и Прокуратурата са изнасяли данни по случая/вж.стр.244/

По делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. /колега на ищеца и подсъдим по същото наказателно дело/, Т. /съпруга на ищеца/ и Ч. /семеен приятел/. Свидетелят Д. установява, че той и ищеца са изпитвали страх, че могат да бъдат осъдени без да са извършили деянието, за което са обвинени. Психическият тормоз спрямо тях е бил постоянен, защото приятелите са ги отбягвали, слушайки по медиите непрекъснатите неверни коментари. Журналистите са ги снимали, задавали са им въпроси, а те са имали семейства и близки, които са слушали и не са знаели кое е вярно. Свидетелят сочи, че именно това е довело до проблеми в семейството на ищеца, до „разправии, кавги“.

Заради прекомерното тиражиране на случая са страдали и децата на ищеца. Голямото дете е било ученик и в училище децата са го избягвали, дори се е стигнало до там –да не иска да посещава училище. Наложило се е ищецът да започне да работи на частно, защото никой не е искал да го наеме на работа, всички са „шушукали“зад гърба му.

Съпругата на ищеца свидетелства за влошаване на неговото здравословно състояние в резултат на воденото наказателно производство. Настъпила е рязка промяна в кръвното налягане, възникнали са сърдечни проблеми, имал е паник атаки, постоянно е бил нервен.

Несправедливо е било опетнено не само неговото име, но и на цялото им семейство, както и на родителите му. Психологически ищецът не се е чувствал добре. Не е могъл да намери покой. Спрял е да общува с повечето от близките и приятелите си, прекратил е срещите, 3 излизанията. Големият им син е бил на 10 години, когато е започнало производството и е трябвало да издържа на всички подигравки и подмятания. За определен период от време не е ходил на училище, като са извинявали отсъствията му. /Другите две деца са родени в хода на производството – през 2009г. и 2016г./

Свидетелят Ч. установява, че понеже живеят в малък град, постоянните негативни коментари са се отразили много тежко на ищеца. Бил е и в тежко финансово положение, защото дълго време е останал без работа.

Предявеният от Н. Д. Т. иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 250 000лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно производство и заради неговата неразумна продължителност. Въззивният съд е оценил претърпените вреди като обичайни за лица в сходна ситуация и е определил обезщетение в размер на 17 383.92 евро /34 000лв./ Приел е за недоказано както, че именно висящото производство е станало причина незаконно обвиненото лице да остане без работа, защото ищецът не е установил активно да е търсил такава, така и че влошаването на здравословното му състояние е в резултат на наказателното преследване. В мотивите си въззивният съд не е коментирал прекомерната медийна разгласа на случая. Посочил е, че тъй като доводите за неразумен срок за част от искането с правно основание чл.280, ал.1, т.3 ЗОДОВ, не следва изрично да се посочва каква част от обезщетението касае неразумната продължителност на производството.

Съобразявайки горепосоченото в даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, както и постановките на т.1 от ТР № 1 от 27.11.2023г. по т.д.№ 1/2022г.на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за частично неправилен. Съдът не е осъществил в пълна степен - изискуемата се преценка - как установените релевантните факти конкретно са се отразили върху живота на засегнатото. Не са съобразени в достатъчна степен следните обстоятелства: 1.

Свидетелските показания относно тежките последици върху обичайния начин на живот, които е оказала широката медийна разгласа на случая. Те са подкрепени и от приложените в първоинстанционното дело са копия от няколко печатни издания: от в.“Струма“, където местните журналистите са разгласявали данни за обвинените лица под названията: “аферата „Пътни такси“ и „К.“. Отразено е, че директорът на ОД „Полиция“Благоевград и районният прокурор на П. са обявили, че обвинените лица „чрез незаконни действия са нанесли за периода 2002-2004г. щета в държавния бюджет в размер на 2 557 177 евро“ и че се касае за „престъпна схема“. По BTV новините е съобщено, че „корупционна схема“ на граничен пункт „К.“, при която са източени около 2.5 милиона евро от пътни такси е „на път да бъде разкрита“. Вестник “Сега“ е отпечатал статия със заглавие: „20 кантарджии от К. отиват на съд.Обвинението твърди, че са присвоили над 3 млн.лева“. Вестник “Труд“: “3 години покъсно делото срещу кантарджиите от К. се дави в процедури“. В статия от 2019г.: “18-те контрольори на ГКПП“К.“ отново на съд заради присвоени близо 4 млн.лева“. Въз основа на цитираните заглавия може да се направи извод, че случаят е обсъждан не само в местните, но и в централните медии. При това обсъждането не е било еднократно, а масово и е продължило както в досъдебната, така и в съдебната фаза на воденото производство. През 4 цялото време внушенията са били за извършени неправомерни и противозаконни умишлени действия, като по делото не са налични доказателства, сочещи изпълнение на задължението, произтичащо от нормата на чл.11 ЗОДОВ за публично оповестяване – чрез средствата за масова информация – за постановената оправдателна присъда.