Решение № 2673 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2673 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИРА Н. ПРОДАНОВА

Административно наказателно дело № 20261110208596 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на Д. А. М., ЕГН ********** с адрес гр.

София, кв. „,,***'', депозирана чрез адв. В. П. И., срещу Наказателно постановление № 264332-003991/23.04.2026 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на Д. А. М. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255,65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на изложеното се поддържа, че жалбоподателя не е бил уведомен за служебната дерегистрация на процесното МПС, поради което и не е имало как да знае, че автомобилът е дерегистриран. Счита се, че деянието не осъществява състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. Излагат се аргументи за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

По посочените съображения се счита, че нарушението е несъставомерно от субективна страна и се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление изцяло. Претендира разноски, за което представя списък.

В писмени бележки от Началник група при ОПП-СДВР, чрез пълномощника му гл. юрк. В.П. моли за отхвърляне на процесната жалба като неоснователна и необоснована и моли да бъде оставено в сила процесното НП № 26-4332-003991/23.04.2026 г., като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение и прави възражение за прекомерност за 1 адвокатско такова.

В съдебното заседание жалбоподателят Д. А. М., редовно призован, не се явява.

Не се явява адв. В. П. И..

Явява се адв. Е. Е. Х., който поддържа жалбата. В дадения ход по същество моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като неоснователно, незаконосъобразно и неправилно. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представен списък.

Въззиваемата страна Началник група в СДВР-ООП, редовно призован, не изпраща представител.

От събраните писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на Д. А. М., срещу Наказателно постановление № 26-4332003991/23.04.2026 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 08.02.2026 г., около 15:26 часа в гр. София, по бул."Цар Освободител", с посока на движение от ул."Васил Левски" към ул."Г.С. Раковски“ жалбоподателят Д. А. М. управлявал личния си лек автомобил ",,***''" бял на цвят, с табели с рег. № ,,***''. Същият бил спрян за извършване на полицейска проверка от екип на СДВР – ОПП на горепосоченото място, при която се установило, че водача е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, констатирано след направена справка с ОДЧ при 01 РУ-СДВР, като към датата и часа на проверката автомобила е бил със служебно прекратена регистрация на дата 02.09.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност". При, което М. Г. Н. на длъжност инспектор при СДВР РУ 01 в присъствието на свидетеля И.П.М. съставил АУАН Серия GA № 5050669/08.02.2026 г, който е предявил и връчил на Д. А. М.. Водачът е бил уведомен за започване на процедура по прилагане на принудителна административна мярка, като са издадени 1/един брой ЗППАМ, за временно отнемане на свидетелство за управление на МПС.

По случая била извършена проверка, която приключила с постановление на СРП от 2

23.03.2026 г. за отказ да се образува наказателно производство, като материалите по преписката били изпратени на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за образуване на административнонаказателно производство и налагане на административно наказание.

В изпълнение на правомощията си, Началник Група към СДВР, отдел "Пътна Полиция" на 23.04.2026 г. издал атакуваното наказателно постановление, с което жалбоподателят Д. А. М. е санкциониран за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 255,65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 30.04.2026 г., който в законоустановения срок на 04.05.2026 г. депозирал жалба срещу същото, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния автомобил; постановление на прокурор при СРП по пр. пр. № 12290/2026 г. по описа на СРП, справка картон на водача, застрахователна полица № BG/02/126000499413, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, Заповед № 513з-10731/10.09.2025 г. на Директор на СДВР, справки от Информационния център на Гаранционен фонд относно лек автомобил с рег. № ,,***'', справка от ОДМВР, Сектор "Пътна полиция" и др.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства.

Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона.

В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му – Заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи. Същевременно, НП е издадено при съблюдаване на визирания в разпоредбата на чл.

34, ал. 3 ЗАНН давностен срок, като съдържа всички реквизити, посочени в нормата на чл.

57, ал. 1 ЗАНН, поради което последното е съобразено с изискванията на процесуалния закон.

Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление №12290/24.03.2026 г. СРП е постановила отказ за образуване на досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП – СДВР за преценка наличието на предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Въз основа, на 3 което е издаден и Наказателно постановление № 26-4332-003991/23.04.2026 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП на Д. А.

М. са наложени административни наказания "глоба" в размер на 255,65 евро и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и като основен процесуален акт във фазата по установяване на административното нарушение към АУАН са въведени точно определени изисквания на закона, а именно – да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на НП – неговата форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. От прочита на санкционния акт е видно, че с изискуемата се от закона конкретика са посочени времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на привлеченото към отговорност лице е гарантирано в пълна степен. Наказващият орган е изложил факти за служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 02.09.2026 г., като в случая не е било необходимо да се фиксират изрично причините за същата, доколкото достоверността на процесните обстоятелства, които поначало не са част от състава на възведеното "административно обвинение", следва да бъде установена именно в рамките на настоящото производство.

Предвид изложеното, наказателното постановление е съставено без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната му на формално основание.

В настоящия казус категорично се установява, че на инкриминираната дата 08.02.2026 г. жалбоподателят е управлявал собственото си МПС – лек автомобил ",,***''" с рег. № ,,***'', чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което от обективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за водачите да управляват по пътищата, отворени за обществено ползване, само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Управляваното от жалбоподателя МПС е със служебно прекратена по електронен път регистрация на 02.09.2025 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради неизпълнено от собственика правно задължение да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", в който смисъл са и изискванията на чл. 18, т. 2 във вр. с чл. 18б, ал. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /обн. в ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г., в сила от същата дата, приета от 4 министъра на вътрешните работи/.

Независимо от констатацията за пълна обективна съставомерност, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не е налице корелативно необходимата субективна страна на вмененото нарушение, в каквато насока възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, са изцяло основателни.

Съгласно вменената като нарушена разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Същевременно, съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите". От доказателствата по делото се установява, че на 02.09.2025 г. служебно била прекратена регистрацията на процесния автомобил с рег. № ,,***'' след получено уведомление от Гаранционния фонд за липса на валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което управлявайки процесното МПС на 08.02.2026 г. по пътищата, отворени за обществено ползване, жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение от обективна страна. Не са налице обаче доказателства извършената дерегистрация да е била съобщена на собственика – въззивник, респективно същата да му е била известна към момента на управление на автомобила на 08.02.2026 г., доколкото той е бил оборудван с две регистрационни табели, поставени на съответните места. В представените от Гаранционния фонд и от ОДМВР, Сектор "Пътна полиция" справки се установява, че въззивникът като собственик на автомобила не е бил уведомяван от административен орган за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила му. Възможно е, освен чрез нарочно уведомление, собственикът на МПС да се уведоми и по друг начин за настъпилата служебна дерегистрация, но при всички случаи, за да се формира несъмнен извод в тази насока е необходимо да има доказателства, осигуряващи достатъчна яснота относно датата на узнаване факта на дерегистрацията, каквито в настоящия случай не са налице. Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д. № 3/2022 г. на ВАС – ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици. В настоящия случай не се събраха доказателства към 08.02.2026 г. жалбоподателят да е бил уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила или да е узнал за това обстоятелство по друг начин. След като не се установява водачът Д. А. М. да е съзнавал този факт, то не може да се приеме, че същият е осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила с прекратена регистрация и да е предвиждал или допускал настъпването на 5 общественоопасни последици.