Определение № 148 от 14.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. София, 14.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Ал. Стоилов като разгледа докладваното от И. Ал. Стоилов Частно наказателно дело № 20261100200218 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК.

Образувано е по молба с вх. № 154968/22.01.2025 г. н а сръбския гражданин В.А., чрез неговия служебен защитник адв. Г., с която се иска от Съда да отмени по отношение на същия мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на страната“, наложена по ДП № 11347/2025 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 24622/2025 г. по описа на СГП. В молбата се сочи, че САС бил потвърдил мярката за неотклонение „парична гаранция“, внесена своевременно. Нямало други основания В.А. да бъде ограничаван в свободното си придвижване до гр. Ниш в Република Сърбия, доколкото имал постоянен адрес, телефон на адвокат, който го представлява в Сърбия, както и адрес на кантората на последния. Освен това същият бил останал с минимални средства за препитание.

Молбата е придружена от постановление от 05.01.2026 г. на прокурор от СГП, с което е отказана отмяна на горепосочената мярка за процесуална принуда по молбата на В.А. от 23.12.2025 г. с аргумент, че досъдебното производство към момента не било в своя заключителен стадий, предстояло изготвяне на назначената комплексна експертиза и необходимост от допълнителни действия с участието на обвиняемия, поради което и наличието му на територията на страната се явявало необходимо и би могло да бъде гарантирано именно с изпълняващата се по отношение на него мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК. Отделно липсвало писмено доказателство, удостоверяващо извършено внасяне на определената по отношение на обвиняемия „парична гаранция“, както и не бил изтекъл максимално предвиденият срок по чл. 234, ал. 8 от НПК.

Съдът, след като се запозна с молбата и приложените материали от ДП намира, че същата е процесуално допустима, изготвена от лице с активна легитимация и правен интерес, като отделно същата е депозирана пред компетентния за това съд.

Съобразно фактите от ДП № 11347/2025 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 24622/2025 г. по описа на СГП, сръбският гражданин В.А. е бил привлечен с постановление 1 от 01.12.2025 г. като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр.

3 от НК, наказуемо с „лишаване от свобода“ от три до осем години.

С определение по реда на чл. 64 от НПК от 04.12.2025 г. по НЧД 8060/25 г. по описа на СГС, спрямо В.А. е отказано вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, като е взета мярка „парична гаранция“ в размер на 1000 лева. Определението на СГС е потвърдено с определение на САС от 16.12.2025 г. по ВНЧД № 1555/25 г. по описа на САС.

Отделно, с постановление на СГП от 01.12.2025 г. спрямо В.А. е наложена мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК „Забрана за напускане пределите на Република България“, освен с разрешение на прокурора.

В случая молбата на В.А. от 23.12.2025 г. сезира компетентния съд, в лицето на СГС, да се произнесе по реда на чл. 68, ал. 6 от НПК за отмяна на мярката за процесуална принуда и не представлява жалба по чл. 68, ал. 4 от НПК срещу отказ на прокурора по чл. 68, ал. 3 от НПК да даде разрешение за напускане пределите на страната, поради което и СГП не е била длъжна да се произнася с постановлението си от 05.01.2026 г.

При преценката си по повод молбата, както и на база актуалния развой на процесуално-следствените действия по горепосоченото ДП, настоящият съдебен състав следва да напомни, че мярката „Забрана за напускане на пределите на Република България“ по своята правна същност не представлява мярка за неотклонение, а мярка за процесуална принуда, поради което производствата по чл. 64 или чл. 65 от НПК, както и обстоятелствата, подлежащи за изясняване в тези производства, в случая са неприложими. Съдът не следва да анализира в производството по чл. 68, ал. 6 от НПК наличието на обосновано предположение, което е предмет на изясняване в производствата по мерките за неотклонение, а да прецени наличието на предпоставките, които законодателят сам е посочил в чл. 68, ал. 1 от НПК – дали обвиняемият е привлечен за тежко умишлено престъпление или за друго престъпление, с което е причинена смърт. Съдът следва да държи сметка и за максимално допустимите срокове на тази мярка за процесуална принуда, очертани в чл. 234, ал. 8 от НПК - една година и шест месеца от привличането в случаите на тежко престъпление и повече от осем месеца - в останалите случаи. Също така законодателят е посочил в чл. 68, ал. 6 от НПК в кои случаи, и преди да са изтекли максимално допустимите срокове на мярката, същата може да бъде отменена - ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

На база горните задължителни уточнения, Съдът констатира, на първо място, че спрямо обв. В.А. е повдигнато обвинение за „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, извършено по непредпазливост, но свързано с причиняване на смърт. Тоест, освен отговаряща на първото кумулативно изискване по чл. 68, ал. 1 от НПК, продължителността към момента на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Р България“, съобразно датата на предявяване на обвинението, е далеч и от двата максимално допустими срока по чл. 234, ал. 8 от НПК.

2

На второ място, Съдът счита, че не е налице и алтернативната предпоставка за отмяната на мярката за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК – отпаднала опасност обвиняемият да се укрие извън страната.

Този извод се подкрепя освен от обстоятелството, че става дума за престъпление, свързано с причиняване на смърт, но и съобразно това, че разследването е в твърде ранен етап, предстои изготвянето на комплексна медико-автотехническа експертиза, която да даде отговор на основния въпрос, свързан с предмета на доказване – има ли осъществено нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на обвиняемия, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт на пешеходеца К.Н.. Последното определено предполага участието на обвиняемия в извършване на процесуално-следствени действия като евентуално прецизиране на обвинението или даване на обяснения. Не без значение е обстоятелството, че обв. В.А. не е български гражданин, а такъв на трета страна, която не е част от ЕС и Шенгенското пространство, поради което вероятността от укрИ.е е налична. Още повече предвид отчетената и от СГП липса на доказателство, че обвиняемият е внесъл в дадения му петнадесетдневен срок определената му от съда „парична гаранция“ в размер на 1000 лева, поради което не може на този етап да се приеме, че явяването му за нуждите на ДП е обезпечено.

На последно място, няма пречка по реда на чл. 68, ал. 1 от НПК молителят да поиска от наблюдаващия прокурор временно разрешение за напускане на пределите на страната, в случай на спешна необходимост, включително ако се налага по здравословни или финансови причини, за които същият да изтъкне съответните аргументи. Такова искане не е отправено до наблюдаващия прокурор, а директно се прибягва до процедура по чл. 68, ал. 6 от НПК с аргументи, от които, както съдът посочи по-горе, не може да се извлече извод за отпаднала опасност от укрИ.е или пък за спешна необходимост от пътуване извън страната.

С оглед горното и на основание чл. 68, ал. 6, вр. ал. 5 от НПК, Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 154968/22.01.2025 г. на сръбския гражданин В.А., чрез неговия служебен защитник адв. Г., с която се иска отмяна на мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България“, наложена по ДП № 11347/2025 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 24622/2025 г. по описа на СГП.

Препис от определението да се връчи на молителя и СГП.

Определението е окончателно.

Делото да се върне на СГП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3

4