Присъда № 33 от 07.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Мотиви към присъда по ВНОХД № 2678/2025г. по описа на Окръжен съд Пловдив

С Присъда № 209/06.11.2025г. по НОХД № 4020/2025г. Районен съд Пловдив е признал подс. А.Н.С. за виновен в това, че на 01.10.2023г. в гр.

Пловдив е унищожил противозаконно чужда движима вещ - витринно стъкло с размери 3м./4м.- дебелина 10 мм., собственост на С.И.Г., ЕГН ********** на стойност 2840,40 лева, поради което и на основание чл.216, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, като го е признал за невинен в това витринното стъкло да е закалено и го е оправдал по повдигнатото обвинение в този смисъл. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години. Произнесъл се е по веществените доказателства и по разноските.

Окръжен съд Пловдив е сезиран с въззивна жалба срещу присъдата, подадена от защитника на подсъдимия – адв. С.К., в която присъдата се обжалва като необоснована и незаконосъобразна с акцент, че жалбоподателят не е извършил престъплението, в което е обвинен. В допълнение към въззивната жалба подробно се аргументират възраженията относно недоказаност авторството на престъплението, съобразно доказателствата, събрани в хода на производството. Моли поради това присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подс. С. да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание прокурорът моли подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда – потвърдена, като счита, че възприетата от районния съд фактическа обстановка е правилно установена на база събраните доказателства и законосъобразно е достигнато до извод, че подсъдимият е извършил виновно престъплението, за което е бил предаден на съд. Счита авторството на престъплението за несъмнено установено и след проведеното пред настоящия съдебен състав въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по наведените в нея и в допълнителните бележки съображения. Поддържа се искането за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по възведеното му с обвинителния акт обвинение. Защитникът излага съображения, че показанията на свидетеляочевидец на деянието са колебливи по съществени обстоятелства, противоречат по отделни детайли на показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел Г., а записите от охранителната камера пред заведението за бързо хранене опровергават твърденията им. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, поради което моли да бъде постановена оправдателна присъда спрямо неговия подзащитен.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, като моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото, 1 становищата на страните и съобразно правомощията си по чл. 313 и 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА – депозирана в законовия срок от лице сред посочените в чл. 318 от НПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови присъдата си, Районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Свид. С.Г.И. притежавала недвижим имот - магазин, находящ се в ***.

На 01.01.2023г. бил сключен договор за наем между свид. С.Г.И., от една страна, в качеството й на наемодател и ***, представлявано от *** В.М.Т., от друга страна, в качеството на наемател. По силата на посочения договор наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот - магазин, находящ се в западната част на партера на четириетажна жилищна сграда в ***. Договорът бил безсрочен. В магазина и извън него нямало монтирани камери за видеонаблюдение. Имало инсталирана система СОТ. На магазина имало поставено витринно стъкло, с размери три метра на четири метра и дебелина десет милиметра.

Подс. А.Н.С. имал лонгборд, който карал понякога. На 01.10.2023г. в късния следобед подс. С. се срещнал със своите приятели - свидетелите А.К.А. и А.С.С., като тримата посетили МОЛ „Плаза“, където престояли известно време. По - късно същата вечер, около 19,00 часа, свидетелят Ц.Д. се придвижвал по бул. „Санкт Петербург“ в гр. Пловдив в посока кръстовището с ул. „Менделеев“ и бул. „Източен“ от страната на общежития „Чайка“. След като достигнал до кръстовището свидетелят Ц.Д. се спрял на светофара, за да изчака да премине, тъй като целял да отиде до магазин „Лидл“, находящ на бул. „Източен“. Непосредствено преди да пресече през пешеходната пътека свид. Д. чул силен тътен от задната му лява страна, обърнал се и видял подс.

С., който в същия момент взел лонгборда си от земята, преминал покрай него и предприел пресичане на пешеходната пътека. Докато свид. Ц.Д. също пресичал пешеходната пътека възприел как намиращия се на няколко метра пред него подсъдим ударил лонгборда си в билборда на тротоара в другия край на пътното платно в непосредствена близост до заведение за бързо хранене „Макдоналдс“. Свид. Д. пресякъл кръстовището и продължил да се движи към магазин „Лидл“. Подс. С. се движил пред него, като карал лонгборда си. Когато подсъдимият достигнал до магазина, находящ се на ***, собственост на свид. И. и ползван под наем от свид. Т., подс. С. спрял, отново взел лонгборда си в ръце и го хвърлил във витринното стъкло на магазина, с размери три метра на четири метра и дебелина десет милиметра. Стъклото се счупило, а лонгборда останал в него. Подс. С. се стреснал, огледал се няколко пъти, сложил качулката на горнището си, издърпал лонгборда от стъклото, качил се на него и се отдалечил с висока скорост. Действията на подсъдимия били ясно възприети от свид. Ц.Д., който позвънил на ЕЕН 112 и подал сигнал.

По делото е бил извършен оглед на местопроизшествие, обективиран в Протокол за оглед на местопроизшествие от 01.10.2023г. Бил изготвен и 2 фотоалбум. В хода на досъдебното производство било извършено и разпознаване на лица и предмети, за което действие бил изготвен Протокол за разпознаване на лица и предмети от 29.03.2024г. При това действие по разследване свид. Ц.Д. категорично посочил подс. С. като извършител на престъплението.

С Протокол за доброволно предаване от 30.11.2023г. по делото е било приобщено ВД - 1 бр. магнитен носител/ диск/ с надпис „Verbatim- DVD-R, с видеозаписи от външните охранителни камери на заведение за бързо хранене „Макдоналдс“, находящо се на адрес в ***.

По досъдебното производство е била назначена и изготвена от вещото лице П.К. съдебно - стокова експертиза, от чието заключение се установява, че стойността на унищожената чужда движима вещ към момента на извършване на престъплението - 01.10.2023г. е 2840,40 лв./ две хиляди осемстотин и четиридесет лева и четиридесет стотинки/.

В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена от вещото лице Ж.Г. съдебно - техническа експертиза, според чието заключение предоставеният за изследване компактдиск DVD-R марка “Verbatim“, 4.7 GB с фабр.№ MAP678BG31030346 4 и ръкописен надпис „Витрина прозорец ДП 551/2023г.“ съдържа 44 бр. видеофайлове, които са цифрови презаписи от файлове, на записани върху твърд диск на видеоохранителна система видеозаписи. Не са установени следи от манипулация/намеса, при записаната информация. Не е установено движение на лице от видим мъжки пол, висок около 180-190 см., слабо телосложение, характерна дълга къдрава и бухнала коса и каращ голям, професионален скейтборд.

В хода на съдебното производство първият съд е назначил техническа експертиза, като според заключението на вещото лице - инж. С.М. стъклото на витрината е било обикновено /флоатно/ стъкло. Експертът посочил, че е много вероятно хвърлен лонгборд да счупи витрина от обикновено стъкло с дебелина 10 мм., ако удари стъклото с малка площ като ръб, колело, метална част и др. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че счупването на стъклото е вероятно да бъде осъществено и със скейтборд, тъй като неговата маса не е много по - малка от тази на лонгборда.

Така описаната фактическа обстановка Районният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства – изцяло от показанията на свидетелите С.Г.И., В.М.Т. и Ц.В. Д.; частично от показанията на свидетелите А.К.А. и А.С.С., депозирани пред съда, както и частично от обясненията на подсъдимия, които е дал в хода на съдебното следствие. Съдът е намерил показанията на свидетелите И., Т. и Д. за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по делото. Посочил е, че по обстоятелството, че на процесната дата подсъдимият е бил без лонгборда си, както и че не той е счупил витрината на магазина за врати, не цени показанията на свидетелите А. и С., както и обясненията на подсъдимия, които е намерил, че са в директно 3 противоречие с останалия събран доказателствен материал.

При постановяване на присъдата си съдът е ценил и заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство и назначена от първата инстанция експертизи, които е намерил за компетентно и безпристрастно изготвени с нужните професионални знания и опит и съответстващи на останалите доказателства, относими към изследваните обстоятелства. За изясняване на посочените фактически положения съдът е ползвал и писмените доказателства, приложени по делото, които обстоятелствено е посочил на стр.4 от мотивите си, както и приложеното по делото веществено доказателство - 1 бр. магнитен носител с видеозаписи от външните охранителни камери на заведение за бързо хранене „Макдоналдс“.

Въз основа на сторения доказателствен анализ, Районният съд е стигнал до правния извод, че подс. С. е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, извършил е деянието при пряк умисъл и му е наложил наказание при превес на смекчаващите обстоятелства в размер на четири месеца, чието изтърпяване е отложил с изпитателен срок от три години по чл. 66, ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава 20 от НПК. При установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съдържанието на част от доказателствените източници е анализирано неправилно, поради едностранчиво тълкуване на съдържащата се в тях информация, в нарушение на принципите на чл. 14, ал.1 и на чл. 107, ал.5 от НПК. Това основателно се изтъква от защитника на подсъдимия, като рефлектирало негативно върху приложението на материалния закон.

Въззивният съд споделя оплакванията, че неправилният доказателствен анализ е довел до неправилно възприемане на част от релевантните факти, включени в предмета по чл. 102 от НПК и то на тези, които имат пряко отношение към установяване на извършителя на противоправното поведение.

Проведено бе въззивно съдебно следствие от настоящия съдебен състав, при което бяха приобщени допълнително информационна справка от НИМХ-Филилал Пловдив с изх.№ ОД-08-457-1/29.12.2025г. /л.29 от ВНОХД/, от Института по астрономия към БАН с изх.№ 5/09.01.2026г. /л.36 от ВНОХД/, от ОДМВР Пловдив УРИ 104600-8648/30.12.2025г. /л.26 от ВНОХД/, изискана бе справка от НС-112, Районен център Кърджали, постъпила ведно с компактдиск, съдържащ аудиозапис от подадения сигнал за процесното деяние /л.45-46 от ВНОХД/, бе извършен допълнителен разпит на свид. Ц.Д., както и бе разпитан за първи път в това производство като свидетел А. Г..

Въз основа на събраните както пред първата инстанция, така и пред настоящата доказателства, настоящият съдебен състав не споделя изводите на Районния съд касателно авторството на престъплението, като намира, че те не почиват на сигурна доказателствена подкрепа, съобразно изискването на чл.

303, ал.2 от НПК и обвинението не е доказано по несъмнен начин.

Съображенията на съда са следните:

Първата инстанция е била права да приеме за безспорни следните 4 фактически положения: счупване на витринното стъкло на обекта, стопанисван от свид. Т., както и времето на неговото унищожаване. В тази насока мотивите на първия съд не търпят упрек, защото гласните доказателства в лицето на свид. И. и Т. са непротиворечиви, такива са и констатациите в изготвения протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата. Следва да се посочи, че показанията и на двамата свидетели са непредубедени, те са изпълнени с конкретика по фактите /непротиворечиво изложена от свидетелите/ касателно местоположение на обекта, вид на стъклената витрина, време и начин на унищожаването й, поради което и правилно районният съд е приел да им се довери. Районният съд е положил в тази връзка и процесуални усилия да установи дали е възможно счупването да е причинено от лонгборд с оглед характеристиките и структурата на витрината, като според заключението на назначеното експертно изследване в хода на първоинстанционното производство /СТЕ/, е възможно да бъде счупено витринното стъкло при хвърляне на лонгборд, същото е било обикновено флоатно стъкло, в каквато насока сведения е дал и свид. Т..