Определение № 11044 от 20.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11044 гр. София, 20.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110152022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК .

I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Образувано е по искова молба на Н. И. К. срещу „МР * 1914“ ЕООД, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за сумата от 12000 (дванадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.03.2023 г. на работното място в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 24.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от 83, 75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 24.03.2023 г. на работното място в гр. София, която сума е формирана като сбор от следните суми: сума от 15,00 лева с ДДС за документиране на изследване на травма на оптичен носител СД по фактура № **********/25.03.2023 г., издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и фискален бон от същата дата; сумата от 23,00 лева с ДДС за закупуване на фиксатор за ръка М* лайт М по фактура № 000004*2/27.03.2023 г., издадена от „Ортотех“ ООД и фискален бон от същата дата; сумата от 15,00 лева с ДДС а документиране на изследване на травма на допълнителен оптичен носител по фактура № 03007*/05.04.2023 г. издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД и фискален бон от същата дата; сумата от 30,75 лева с ДДС за закупуване на лекарства – Диклорам 75 мг и Тендивал емулгел 100 мл по фискален бон /3 50182777/18.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането - 24.03.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че въз основа на трудов договор № 00000030/26.08.2021 г., сключен в гр. София между ищцата и ответното дружество, Н. И. К., е заемала длъжността „готвач“, с код по НКПД 51202001, с месторабота в гр. София, бул. „Н* В*“ № 6, при пълно работно време на 8часов работен ден, считано от 27.08.2021 г. Твърди се, че трудовият договор е бил прекратен между страните на 08.08.2023 г. по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1 КТ. Твърди, че на 24.03.2023 г., около 11:45 часа 1 претърпяла трудова злополука на работното място и в работно време, докато изпълнявала служебните си задължения. Твърди, че се е подхлъзнала и паднала на пода пред товарен асансьор, вървейки по коридора на производствения цех, за да отиде до офис на „Управител приготвяне и доставяне на храна“, като причина за нейното подхлъзване е бил непочистен и необезопасен мокър, мръсен под, върху който преди това е имало счупена от трето лице стъклена чаша, съдържаща безалкохолно, което се разляло по пода, а стъклата от счупената чаша били се разпилели по пода. Твърди се, че ищцата ударила лявата си ръка и коляно, а в дланта се забило парче стъкло, което тя сама успяла да извади, но впоследствие ръката се подула. Работодателят не я освободил от работа, което наложило да остане до края на работния ден. След приключване на работа ищцата посетила спешен кабинет по ортопедия и травматология на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където след извършване на преглед и рентгеново изследване е била поставена диагноза „Счупване на горния край на лъчева кост на лявата ръка, с придружаващо усложнение:

Открита рана на други части на китката и дланта“, като в листа за преглед било отразено, че е с лекарско мнение за временна неработоспособност.

Твърди се, че с разпореждане № 32999/05.04.2023 г. на ТП на НОИ – гр. София злополуката била призната за трудова по чл. 60, ал. 1 КСО, което било потвърдено с влязло в сила решение № 23021/03.07.2025 г. по адм. д. № 5824/2024г. на Административен съд София - град, III отделение, 2. състав. В резултат на претърпяната трудова злополука ищцата търпяла физически боли и психоемоционални последици и към настоящия момент. Твърди се, че за времето от 24.03.2023 г. до 06.04.2023 г. и от 07.04.2023 г. до 06.05.2023 г. била временно неработоспособна, през което време извършвала редица контролни прегледи, приемала медикаменти и провеждала физкултура (ЛФК) и физиотерапия. Твърди се, че видно от амбулаторен лист от 05.04.2023 г., издаден от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД ищцата е била насочена за рентгеново изследване на ляв лакът – фас и профил, при което е констатирано продължаващо травматично увреждане и необходимост от последващо лечение, с предписание за физкултура (ЛФК) и физиотерапия. Съгласно амбулаторен лист от 13.04.2023 г, издаден специалист ортопед - травматолог при „МЦ Лозенец“ ЕООД на ищцата е била поставена диагноза „Счупване на горен край на лява лакътна кост“ в резултат на трудова злополука от 24.03.2023 г., проведено било рентгеново изследване и била назначена терапия – физиотерапия и лечебна гимнастика. Съгласно амбулаторен лист от 26.04.2023 г. не била възстановена двигателната функция на лявата ръка на ищцата, като същата продължила да изпитва болка и ограничение при движенията, което наложило последваща рехабилитация. Твърди се, че съгласно амбулаторен лист от 18.05.2023 г. на лекар специалист ортопед травматолог е било констатирано влошаване състоянието на ищцата, което наложило имобилизация по спешност и обездвижване на ръката. Съгласно амбулаторен лист от 23.05.2023 г., издаден от същия лекар специалист, възстановителният период все още не приключил и били налице остатъчни 2 признаци на ограничена подвижност и болезненост при движение на лявата лакътна става. На ищцата било предписано продължаване с рехабилитационни процедури, включващи физиотерапия. След провеждането им ищцата продължила да изпитва остатъчни болки и чувство за нестабилност в областта на увредения горен крайник. Твърди се, че при извършен преглед на 29.05.2023 г. била констатирана палпаторна болезненост в областта на предишното счупване на лакътната става, както и оток в областта на предмишницата и китката, съчетан с повишена локална температура в зоната на лявата лакътна става. Установено било нарушение в двигателноекспресивната функция на крайника, което ограничавало нормалното му използване при ежедневни дейности. На ищцата бил предписано лечение за ограничаване на болковия синдром, намаляване на възпалителните процеси и подобряване подвижността на засегнатата област. Въпреки всички проведени терапевтични процедури продължавала да търпи негативни последици от трудовата злополука. Поради продължаващи болки в ръката на 06.06.2023 г. е бил извършен преглед от лекар специалист и било констатирано минимално подобрение на функционалното състояние, но непълно възстановяване, поради което било предписано продължаване на лечението и рехабилитационната терапия. Към настоящия момент все още не била възстановена функционалността и подвижността на лявата ръка на ищцата.

Твърди се, че съгласно амбулаторен лист от 18.02.2026 г., още към м.10.2024 г. ищцата изпитвала силни болки по цялата ръка, въпреки многократните процедури. При извършения преглед била констатирана изразена болезненост в областта на ръката, както и ограничение в обема на движение на ръката, поради което било предписан нов терапевтичен курс на лечение. Твърди се, че настъпилата на 24.03.2023 г. трудова злополука причинила на ищцата трайни физически и психоемоционални страдания, както продължителен период на лечение и възстановяване, довел до временна нетрудоспособност и необходимост от специализирана медицинска помощ. В резултат на травмата понесла значителни болки, страдания, физически неудобства и ограничения в движенията на левия горен крайник, които са се отразили и продължавали все още да се отразяват негативно на живота . По изложените в исковата молба съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „МР * 1914“ ЕООД, с който се оспорват предявените искове. Не се оспорва, че между ищцата и ответника е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на представения като приложение към исковата молба трудов договор, че трудовият договор е бил прекратен на соченото в исковата молба основание, както и че с влязло в сила решение № 23021/03.07.2025 г., постановено в производството по адм. дело № 5824/2024 г. по описа на Административен съд София-град, 2. състав, с което е потвърдено решение № 1040-21-265/21.05.2024 г., постановено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – гр. София, 3 е прието наличието на трудова злополука с ищцата. Оспорва всички други изложени в исковата молба фактически твърдения, касаещи претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва за забава от деня на твърдяното увреждане. Излага съображения, че съгласно посоченото в молба декларация за трудова злополука, съставена от работодателя, ищцата е била назначена на длъжност „готвач“, в обект, стопанисван от ответника, находящ се в гр. София, бул. „Н* В*“ № 6. На 24.03.2023 г., преди злополуката, е декларирано, че работник от друга фирма, в коридора пред товарния асансьор в обекта, бутнал стъклена чаша с безалкохолно, при което чашата е паднала на пода, счупила се е и течността се е разляла. Поддържа, че ищцата, знаейки за разлятата по пода течност, проявила разсеяност при преминаване през коридора пред товарния асансьор, подхлъзнала се и паднала (т. 26 от декларацията за трудова злополука – „Отклонение от нормалните действия (условия) и материален фактор, свързан с това отклонение“). В тази връзка се оспорва, че злополуката не е във връзка с извършваната от работника работа. Поддържа се, че пострадалото лице умишлено е преминало през коридора пред товарния асансьор, като е допускало, че би могло да се подхлъзне на разлятата по пода течност. В тази връзка се излага, че няма правна и житейска логика, при данни за знание от страна на ищцата за разлята течност, тя да премине през коридора, стъпвайки точно в този участък. Поддържа се, че разсеяността, която е посочена в декларацията за трудова злополука, не би могла да освободи работника от отговорността сам да се грижи за здравето си и за своята безопасност.

Поддържа се, че е налице груба небрежност (самонадеяност), доколкото ищцата е знаела, че може да се подхлъзне и падне, но е мислела, че ще предотврати падането, респ. настъпването на увреждания. Изложени са доводи, че при полагане на елементарна грижа за здравето от страна на ищцата, не би стъпила върху течност, за която знаела, че е разлята на пода, а оттам не би се стигнало и до счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка. Оспорва се, че са налице описаните в обстоятелствената част на исковата молба здравословни проблеми, а дори и да са налице такива, същите не са в пряка причинна връзка с приетата за настъпила трудова злополука.

Твърди се, че в хода на делото пред АССГ били събрани писмени доказателства, от които установявало здравословни проблеми на ищцата, предхождащи настъпването на трудовата злополука. Трудовата злополука не е било единственото събитие, което е довело до настъпване на твърдените в исковата молба увреждания, а евентуалното влошаване се оспорва да е в причинна връзка с нея. Оспорват се твърденията за наличие на дълготрайна временна неработоспособност на ищцата. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищцата под формата на груба небрежност (самонадеяност), изразяваща се в липса на елементарно внимание, пренебрегване на основни правила за безопасност и неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, поради което се иска намаляване на размера на претендираното от ищцата обезщетение. Прави 4 се възражение за съпричиняване на вредите, обосновано с твърдения, че същите са пряка и непосредствена последица от личния избор на метод на лечение на ищцата, а не от трудовата злополука. Изложено е, че ищцата е избрала да проведе консервативно лечение (обездвижване с гипс и ортеза), въпреки че такова лечение при подобен вид фрактури крие известни рискове от по-бавно възстановяване и функционални дефицити, за което ищцата е била надлежно информирана от медицинските специалисти за всички възможни последствия, рискове и усложнения от консервативното лечение, както и за съществуващите алтернативи (оперативно лечение). Избирайки и съгласявайки се на метод на лечение, който не гарантирал оптимално и бързо възстановяване, ищцата сама е допринесла за увеличаване на вредите си.