Решение № 2030 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2030 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110210687 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. И. В., ЕГН **********, подадена чрез адвокат Н. П. Г. от САК, против Наказателно постановление (НП) №25-4332010505/16.05.2025 г., издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137а, ал.

1 от ЗДвП.

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното физическо лице, което го атакува със срочно подадена жалба, в която е формулирано искане за неговата отмяна като незаконосъобразно. В жалбата се поддържа, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, вменено в негова отговорност. Изтъква се, че жалбоподателят винаги поставял обезопасителен колан, дори при паркиране. Излага се, че в хода на извършената му полицейска проверка жалбоподателят многократно настоял полицейските служители да запазят записите от боди-камерите им и тези направени от записващите устройства, с които били снабдени управляваните от тях мотоциклети, тъй като посредством тях щяло да бъде установено, че на процесната дата въззивникът управлявал лекия си автомобил с поставен обезопасителен колан. Твърди се, че актосъставителят 1 не вписал в издадения от него акт за установяване административно нарушение възраженията, които жалбоподателят отправил против съставения срещу него акт. Навежда се, че при издаването на атакуваното НП е било допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в неточна индивидуализация на мястото на нарушението. В тази връзка се оспорват фактическите констатации, изложени в атакувания акт. Твърди се, че допуснатите нарушения са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

По изложените съображения се иска обжалваното НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира се присъждането в полза на жалбоподателя на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят К. И. В., редовно призован се явява лично, като в личната си защита поддържа, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Отбелязва, че доказателствената тежест тежи върху административнонаказващия орган, който е длъжен да докаже извършването на нарушението, за което е съставил НП. Твърди, че вмененото в негова отговорност административно нарушение не било доказано. Сочи, че съгласно практиката на националните съдилища непредставянето на записите от боди-камерите на полицейските служители представлявало съществено процесуално нарушение. Навежда, че поведението на полицейските служители, участвали при извършената срещу него проверка, било недопустимо и следвало да бъде санкционирано с цялата тежест на закона.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Г., редовно призован, се явява в съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, като моли съда да уважи депозираната жалба и да отмени атакуваното с нея наказателно постановление. Изтъква, че не били представени записите, направени от боди-камерите на полицейските служители, участвали в проверката, извършена спрямо подзащитния му.

Претендира присъждането на разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – началник на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно уведомена, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, изготвени от главен юрисконсулт С. К., редовно упълномощена от въззиваемата страна, с които се иска процесната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана от фактическа и правна страна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. С писмените бележки се навежда, че в хода на административнонаказателното производство не било установено нарушение на законоустановените норми и процедури.

Излага се, че административнонаказващият орган се е съобразил със сроковете и разпоредбите на ЗДвП и е приложил правилно законовата норма. Поддържа се, че процесните АУАН и НП били издадени от длъжностни лица, притежаващи необходимата за това компетентност. Акцентира се върху това, че изложеното в атакуваното НП кореспондирало на установеното от фактическа страна. Сочи се, че административнонаказващият орган бил спазил законоустановените срокове, като издал процесното НП след изтичане 2 на 7-дневния срок от съставяне на акта за установяване на административно нарушение, но преди изтичане на 6-месечния давностен срок. Обръща се внимание на това, че актът за установяване на административно нарушение отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на наказателното постановление били спазени изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Сочи се, нарушението било детайлно описано и правилно квалифицирано.

Поддържа се, че описанието на нарушението, дадено в обжалваното НП, било достатъчно детайлно, при което жалбоподателят бил поставен във възможност да разбере вмененото в негова отговорност административно нарушение и да организира защитата си. Излага се, че липсата на описание или неточно посочено обстоятелство, свързано с извършеното нарушение, но непредставляващо елемент от неговото изпълнително деяние, не водело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Навежда се, че от събрания доказателствен материал категорично се установявало, че били осъществени обективната и субективната страна от състава на административното нарушение, вменено в отговорност на жалбоподателя.

Поддържа се, че административнонаказващият орган законосъобразно и правилно е приел, че с действията си жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл. 137, ал. 1 от ЗДвП, при което правилно и законосъобразно му наложил административно наказание на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. По изложените съображения се иска процесната жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, необоснована и недоказана от фактическа и правна страна, а обжалваното с нея наказателно постановление да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна и се прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят К. И. В., ЕГН **********, е правоспособен водач с придобити категории „В“ и „М“, като на 27.07.2016 г. му било издадено свидетелство за управление на МПС №***, валидно до 27.07.2026 г.

На *** г. жалбоподателят В. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 270 ЦДИ“, рег. №***. Жалбоподателят не бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто бил снабден управлявани от него лек автомобил. На същата дата в управляваното от жалбоподателя В. моторно превозно средство като пасажер се возел свидетелят Д. К. Ш. Жалбоподателят В. и свидетелят Ш. се намирали в близки приятелски отношения, като на процесната дата, около 15:25 часа, пътували към Националния дворец на културата, където ги очаквал техен близък приятел – свидетелят С. В. П..

Движейки се по ул. „Сребърна“, с посока на движение от ул. „Атанас Дуков“ към ул. „Люба Величкова“, управляваният от жалбоподателя В. лек автомобил бил забелязан от свидетеля Р. С. Е., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, и от неговия колега С.

3

В.С., също служител в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, които към този момент изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазване на правилата за движение по пътищата, като били назначени в наряд с мотоциклети с рег. №*** и рег. №***. Свидетелят Е. възприел, че жалбоподателят В. не бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто бил снабден управляваното от него моторно превозно средство, при което полицейските служители от отдел „Пътна полиция“ при СДВР предприели извършването на действия по подаване на сигнал за спиране на движението на лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 270 ЦДИ“, рег. №***.

Жалбоподателят В. спрял движението на управлявания от него лек автомобил в непосредствена близост до кръстовището, образувано от ул. „Сребърна“ и ул. „Люба Величкова“, при което полицейските служители пристъпили към извършването на проверка на превозното средство и неговия водач. При така развилата се ситуация свидетелят Е., в присъствието на неговия колега – С. С., и на жалбоподателя В., съставил акт за установяване на административно нарушение Серия GA №3917801/*** г., с който повдигнал против жалбоподателя В. административнонаказателно обвинение за това, че в качеството му на водач на МПС от категориите „М1“, „М2“, „М3“ и „N1“, „N2“ и „N3“, което било в движение, не използвал обезопасителен колан, с какъвто МПС било оборудвано – административно нарушение по чл. 137А, ал.

1 от ЗДвП. Актът бил подписан от неговия съставител, от свидетеля, присъствал при установяването на административното нарушение, и от жалбоподателя В., на когото бил връчен и препис от издадения против него АУАН, като последният не вписал възражения против акта.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят В. не подал и писмени възражения срещу съставения против него АУАН.

На 16.05.2025 г., въз основа на АУАН Серия GA №3917801/*** г., Д. Д.

Д., заемаща длъжност „началник“ на сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, съставила процесното Наказателно постановление №25-4332010505/16.05.2025 г., с което, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, наложила на жалбоподателя В. административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Препис от издаденото против него наказателно постановление бил връчен на жалбоподателя В. на 23.06.2025 г., видно от изрично направеното отбелязване в приложеното по делото НП. С жалба, подадена на 04.07.2025 г. в Софийски районен съд, процесното Наказателно постановление било атакувано.

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетеля Р. С. Е.; показанията на свидетеля Д. К. Ш. частично кредитирани; показанията на свидетеля С. В. П., частично кредитирани; писмени – справка картон на водача, Заповед №513з-9596/13.09.2024 г., Заповед №8121к-12547/12.09.2024 4 г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., писмено съобщение с рег. №78550012216, езк. №2/17.11.2025 г., акт за установяване на административно нарушение Серия GA №3917801/*** г., Наказателно постановление №254332-010505/16.05.2025 г.; писмено съобщение с рег. №4332р76781/31.10.2025 г.; веществени – копие от проект за организация на движението в района на кръговото кръстовище между ул. „Сребърна“ и ул.

„Люба Величкова“.

При изграждането на изводите си относно релевантната фактическа обстановка настоящият съдебен състав възприе с доверие показанията на свидетеля Р. Е., които оцени като логични, еднопосочни, последователни и детайлни, като по отношение на този свидетел съдът не констатира никакви основание, поради които да бъде подозирана тенденциозност и предубеденост в начина на пресъздаване на възприетите от него обстоятелства. Свидетелят Е. е взел участие при извършването на проверката на жалбоподателя и на управлявания от него лек автомобил, като в показанията си този свидетел възпроизвежда констатациите от проверката и обстоятелствата при нейното извършване. От съобщеното от свидетеля Е. съдът извлича информация относно това, че на процесната дата той и неговият колега – С. С., се намирали на ул. „Сребърна“, където изпълнявали служебните си задължения по контрол на спазване на правилата за движение по пътищата. Видно от споделеното от свидетеля Е., при изпълнение на служебните си задължения, той възприел движението на лек автомобил марка „Мерцедес“, чийто водач не бил с поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетеля Е. допринасят за установяването и на това, че след като същият възприел, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ бил без поставен обезопасителен колан, бил подаден сигнал за преустановяване на движението на гореспоменато превозно средство, след чието спиране полицейските служители пристъпили към извършването на проверка на автомобила и на неговия водач, която проверка се състояла в районна на кръстовището, образувано от ул. „Сребърна“ и ул.