Решение № 1332 от 15.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря В.Д. като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20211110211803 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. М. ИЛ., ЕГН ********** с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.СРЕДОРЕК 8, вх.Б , ет.2 , ап.11 срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332013891 от 08.07.2021г. издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 81213-515/14.05.2018 г, с което на Б. М.

ИЛ., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

В жалбата се съдържат доводи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и съставено в нарушение на ЗАНН. Излага подробни аргументи, че НП не посочва подробно мястото на извършване на нарушението. Сочи, че автомобилът не е бил в движение. Моли съда да отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Б., която пледира за отмяна на НП, доколкото счита, че между АУАН и НП има съществени разминавания и е посочена различна дата на нарушението.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.06.2021 г. около 23:30 часа свидетелят Х. и свидетелят М., служители на ОППСДВР, се намирали в патрулен автомобил, движещ се по бул. „Никола Петков" с посока на 1 движение от бул."Братя Бъкстон" към бул."Цар Борис III" и на кръстовището с ул. „Ал.

Пушкин" спрели на червен сигнал на светофара. На същото място и по същото време, понапред в колоната като първа кола, се намирал и жалбоподателят И., управляващ лек автомобил АУДИ А 4 с per № *******, собственост на свидетелката И.Ш., която също пътувала в автомобила. Светофарът на кръстовището светнал зелено, но автомобилът не потеглил, а стоял на място. Впоследствие потеглил, спрял в средата на кръстовището, а от патрулния автомобил подали светлинен и звуков сигнал, като сигнализирали по този начин на водача, че следва да спре за проверка. Същият отбил и спрял. На водача било неколкократно предложено да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 №20142, но той отказал.

За констатираното нарушение свидетелят Х. съставил на жалбоподателя АУАН № АА950100/ 26.06.2021г., в който било посочено, че на 26.06.2021г. жалбоподателят отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух.

Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното Наказателно постановление (НП) № 21-4332-013891 от 08.07.2021г. издадено от Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 81213515/14.05.2018 г, с което на Б. М. ИЛ., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“, за нарушение на чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП - Глоба в размер на 2000лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца..

В НП било посочено, че деянието е извършено на 26.05.2021г., като не става ясно как и защо наказващият орган е приел, че на тази дата жалбоподателят И. е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в кръвта.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Х., М. и Ш., както и от наличните по делото писмени доказателствени материали, приобщени по реда на чл.283от НПК, които съдът кредитира.

Противоречие се констатира между показанията на свидетелката Ш. от една страна и показанията на служителите на ОПП СДВР – М. и Х. от друга относно обстоятелството канен ли е водачът на автомобила да даде проба за алкохол. Съдът кредитира показанията на служителите на МВР, доколкото те са логични, вътрешно непротиворечиви и изясняват важни обстоятелства от предмета на доказване. И двамата служители са категорични, че водачът неколкократно е поканван да даде проба за алкохол, съответно да бъде тестван, но той е отказвал. Изолирани в този смисъл се явяват показанията на свидетелката Ш., която твърди, че на Б.И., с който живее на семейни начала, не му е предлагано да даде алкохолна проба, съответно, че не е слизал от автомобила. Останалите двама свидетели са категорични в своите показания, съответно е и житейски логично на водач с неадекватно поведение, премрежен поглед и лъхащ на алкохол, според показанията на М., и клатушкащ се да бъде проверен за употреба на алкохол. Не се подкрепят и твърденията на свидетелката Ш., че водачът не е напускал автомобила, което се доказва от показанията на служителите на ОПП СДВР, които възстановиха ясен спомен за инцидента. Поради тези съображения съдът 2 категорично установи, че със своите свидетелски показания Ш. се опитва да облекчи процесуалното поведение на своя партньор и не изнася факти, които да съответстват на обективната действителност. Поради това нейните показания не бяха кредитирани в противоречащите им на съобщеното от М. и Х. части.

Останалите доказателства са непротиворечиви в своята цялост и не следва да бъдат анализирани подробно.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, видно от приложените удостоверения и заповеди за компетентност, но при допуснато съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита на наказаното лице и е формално основание за отмяна на НП.

Според разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство или не изпълни предписанието за медицинско изследване за концентрацията на алкохол в кръвта, се наказва с "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години и с глоба в размер на 2000 лева. Но за да е съставомерен отказът на лице да бъде тествано за употреба на алкохол, то трябва да се установи, че това лице е водач на МПС, а не пътник, пешеходец или лице с друго качество, освен водач, управлявал МПС към момента на проверката. В случая това е обективно установено от наличните по делото доказателства. Не се споделят възраженията в жалбата, че автомобилът не е бил в движение към момента на проверката. За това са категорични свидетелите М. и Х., а и самата свидетелка Ш. съобщава, че автомобилът е бил на пътното платно, спрял на червен светофар като първа кола и е бил спрян от полицаите, които са им разпоредили да отбият.

В случая безспорно се доказва, че жалбоподателят е бил водач на МПС, бил е спрян за проверка и е отказал извършването на алкохолна проба. Доказано е и, че на 26.06.2021г. водачът е отказал да бъде тестван за алкохол.

Въпреки тази констатация обаче съдът намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение при определяне на датата на нарушението в НП, където е посочено, че то е извършено на 26.05.2021г., а в АУАН е посочена съвсем различна дата – 26.06.2021г. Това 3 разминаване в месеца на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение, което ограничава съда както при извършването на контрол върху НП, така и жалбоподателят да разбере всички елементи на административнонаказателното обвинение.

Неспазването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.

59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Дори и да се приеме, че е допусната очевидна фактическа грешка като за дата на извършване на нарушението е посочена 26.05.2021г., ЗАНН не регламентира института на очевидната фактическа грешка при издаване на наказателно постановление и/или ред за поправянето й, нито допуска инцидентното й установяване и преодоляване в съдебното производство по чл. 59 и сл. ЗАНН. По въпроса, НПК /чл.248а/ не е субсидиарно приложим съгласно чл. 84 ЗАНН; като в случая не намира приложение и разпоредбата на чл.53, ал.2 ЗАНН, тъй като грешката е допусната в НП, а не в АУАН. В съдебното производство, съдът е единствено овластен да провери наказателното постановление, както е издадено, и въз основа на официалния му текст, подписан от наказващия орган, да приеме, че жалбоподателят е санкционира за нарушение, извършено на посочената в него дата, което в конкретния случай не се установява. Видно от самия АУАН и доказателствата по делото нарушението е извършено на 26.06.2021г. Неправилното посочване на датата на нарушението води до липса на задължителен реквизит от съдържанието на НП – формален недостатък, който не може да се счита саниран чрез АУАН, тъй като актът не е неразделна част от НП. Такава разпоредба, която да ги интегрира няма, а и подобното сливане не е допустимо предвид различните процесуални функции на акта и наказателното постановление в административнонаказателното производство и санкционния негов характер. Този формална нередовност по чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН в случая представлява съществено процесуално нарушение, тъй като неправилното посочване в НП на дата на отказа да се даде алкохолна проба, която е и дата извършване на нарушението–26.05.2021г., вместо установената при съставянето на АУАН и от събраните по делото доказателства, съществено нарушава правото на защита на санкционирания, който има право да разбере на коя точно дата се твърди, че е извършил вмененото му нарушение, за да организира защитата си по него. Недопустимо е едва в съдебно заседание да се установява кога действително е извършено нарушението, вкл. въз основа на АУАН , ако това не е посочено 4 конкретно в НП. При липсата на тъждественост във фактическите установявания в АУАН и в НП, съдът намира, че в случая задължителният по чл. 57, т.5 ЗАНН реквизит не е надлежно формулиран, като води до липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и конкретните обстоятелства при които е извършено, което сочи не само на нередовност на наказателното постановление от формална страна, но съществено засяга правото на защита на нарушителя. В този смисъл вж. Решение № 6983 от 23.11.2018 г. по адм.д. № 8180/2018г. на Административен съд – София.

В свое Решение № 6896 от 10.11.2015 г. по адм.д. № 5713/2015г. на Административен съд – София излага мотиви за сходна хипотеза, че посочването на точната дата на нарушението, освен за определяне на приложимия закон ( чл. 3, ал. 1 ЗАНН) е от значение и за началото на сроковете по чл.34 ЗАНН, както и за изтичането на абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване, за които съдът следи служебно.