Решение № 877 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. София, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110216918 по описа за 2025 година Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332032471/13.01.2025 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на И. А. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева (409,03 евро) и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволна от НП е останала И., която го обжалва в срок. Иска отмяна на оспореното НП, като сочи, че били допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Твърди се, че не било доказано, че тя е управлявала процесното моторно превозно средство. Освен това се сочи, че не било доказано и мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението.

Твърди се и прекомерност на наказанието. Иска се отмяна на НП, а в условията на алтернативност – намаляване на наказанието.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява и не се представлява.

ВъззИ.емата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В писмено становище по същество иска от съда да потвърди издаденото НП и да й присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото 1 писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.06.2024 г., около 19:23 ч., автомобил „***”, с рег. № **********, се е движил по ул. „Даскал Стоян Попандреев“ в гр. София, с посока на движение от ул. „Кумата“ към Околовръстния път. До № 50 същият се е движил със скорост от 90 км/ч при ограничение от 50 км/ч (въведено с пътен знак В-26), като след приспадане на 3% толеранс в полза на водача, скоростта се зачита като 87 км/ч. Нарушението било заснето със система за видеоконтрол Cordon M-2, серия MD1196, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била преминала преглед за техническа изправност. В качеството си на ползвател на автомобила, лицето И. И. е заявила в декларация по чл. 188 от ЗДвП, че лицето, което е управлявало автомобила й в процесния ден и час, е самата тя.

По делото е установено още, че И. е наказвана за същото нарушение с няколко електронни фиша серия К, с номера: 6580508, 6580520, 6596686, 6613228. Установено е още, че тези електронни фишове са връчени наведнъж – на 20.12.2023 г., не са били обжалвани и са влезли в законна сила на 04.01.2024 г.

Поради това обстоятелство, актосъставителят Б. приел, че е налице системност при извършването на това нарушение и съставил на И. АУАН, с № 0619900/22.11.2024 г., който й бил връчен срещу подпис веднага след съставянето му на 22.11.2024 г.

На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно постановление с № 24-4332-032471/13.01.2025 г., издадено от началник сектор при ОПП СДВР, с което на И. А. И., с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 800 лева (409,03 евро) и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.

182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. От приложената по делото справка е видно, към момента на нарушението системата за видеоконтрол е била изправна и е измервала скоростта с допустимо отклонение до 3 км/ч.

Безспорно установено и обстоятелството, че на процесния участък от 2 пътя е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч, с пътен знак В-26, а това се установява категорично от наличната по делото схема на пътното платно, съдържаща всички означения с маркировка и пътни знаци на пътя, както и от снимковия материал.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Б. и Ч.; декларация по чл. 188 от ЗДвП, снимков материал от заснемането на процесното нарушение, доказателствата за одобрен тип техническо средство за измерване, протокол от проверка на техническата изправност на процесното техническо средство, справка-картон на водача, доказателства за компетентността на издателя на НП, схема на пътното платно, електронни фишове 6580508, 6580520, 6596686, 6613228, както и от останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК по делото.

Съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна и непротиворечИ., поради което не намира основания за нейното детайлно и прецизно обсъждане. Все пак, следва да се посочи, че показанията на свидетелите са пълни и точни, не съдържат противоречия и са подкрепени от писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати несъществени процесуални нарушения, тъй като нарушението е квалифицирано погрешно. Това обаче не е основание за отмяна на наказателното постановление, защото в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е Тълкувателно решение на ВАС № 8/2021 г. на ВАС. Освен това, при проверката, която съдът дължи за редовността на издадените АУАН и НП, намира, че те са издадени в предвидената от закона форма, както и че са издадени от компетентни органи, съдържат описание на 3 нарушението, което отговаря на изискванията на ЗАНН и всички останали реквизити, поради което те са редовни от външна страна.

По отношение на системността, съдът намира, че АНО е приложил материалния закон неправилно, защото, съгласно нормата на пар. 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, системно е това нарушение, което е ИЗВЪРШЕНО три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

Тук следва да се посочи, че за да е налице системност, законодателят изисква след като лицето е наказано за същото по вид нарушение, то да е извършило поне три нарушения в едногодишен срок от влизането в сила на НП или ЕФ, с което лицето е наказано за първи път за нарушение от съответния вид. В процесния случай не са налице три деяния, а освен това, следва да се посочи, че и четирите ЕФ, с които е обоснована системността, са влезли в сила в един и същ ден – 04.01.2024 г., защото са връчени на лицето в един и същ ден – 20.12.202 г. и не са обжалвани. Ето защо, на 04.01.2024 г. те са влезли в сила, но от наказването на лицето за тези четири нарушения започва да тече срокът от една година, в който ако лицето осъществи поне три пъти същото по вид нарушение, то може да бъде наказано за системно такова.

Ето защо, процесното нарушение не се явява системно по смисъла на ЗДвП, а само повторно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид нарушение с четирите посочени ЕФ, серия К, с номера: 6580508, 6580520, 6596686, 6613228, които са в сила от 04.01.2024 г., а процесното нарушение е извършено на 20.06.2024 г., т.е. в едногодишния срок.

Съгласно Тълкувателно решение № 8/2021 г. на Върховния административен съд, в производството по реда на раздел пети, глава трета на Закона за административните нарушения и наказания районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от 4 административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба.

Наред с възможността да намали размера на наказанието, правомощието на районния съд да измени наказателното постановление включва и възможност за преквалификация на извършеното деяние по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение като проявна форма на това правомощие. Тълкуването в горния смисъл на правомощието на районния съд да измени наказателното постановление е в съответствие и с поставеното изискване от законодателя, че при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, а не да го отменя като незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че става въпрос за субсидиарно приложение само на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, т.е. за преквалификация по закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.

Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН. Същината на правораздавателната функция на държавата, в случая упражнявана от районния съд, не е подчинена единствено на целта да се осигури право на защита на лицето, подведено под 5 административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.

Затова при тълкуване на релевантните в настоящия случай законови разпоредби следва да се осигури баланс между тези две цели.

След като преквалификацията се извършва от районния съд върху установените от административнонаказващия орган факти без съществено изменение, не е възпрепятствана възможността на жалбоподателя да се защити срещу тях (фактите) още в производството пред районния съд. Ако жалбоподателят не е сторил това поради процесуално бездействие във въззивното производство, то неблагоприятните последици от несправяне с доказателствената тежест относно фактите ще са изцяло в резултат на неговото поведение, а не поради ограничаване на правото му на защита от съда.

Ето защо, при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното постановление на основание чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН, районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление.

Горните доводи водят този съд до извод, че процесното нарушение следва да се преквалифицира от системно в повторно, като изрично следва да се отбележи, че фактите не търпят никакво изменение, тъй като повторността се обосновава със същите влезли в законна сила електронни фишове и не са налице нови, коренно различни фактически обстоятелства.