Решение № 921 от 04.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330109096 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ, във връзка с чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ.

В исковата молба от С. И. С. срещу Гаранционен фонд се твърди, че на ***г. около 14,40 ч. на главен път III-565, км. 12 е настъпило ПТП между лек автомобил ***, рег.№ ***, управляван от собственика Х.В.Г., без валидна застраховка Гражданска отговорност и лек автомобил *** с рег.№ ***, управляван от С. И. С., който бил с предпазен колан. На предна дясна седалка до ищеца се возила съпругата му, а на задна седалка, зад шофьорското място – *** му. До инцидента се стигнало след като насрещно движещият се автомобил ***, вероятно след прилошаване на водача, внезапно напуснал своята лента и се насочил към насрещното платно, при което настъпил челен удар, който бил неизбежен. Впоследствие била констатирана смъртта на виновния водач. Ударът причинил сериозни деформации по МПС, като се наложило ищецът да бъде изваден от пристигналите служители от гражданска защита. По случая било образувано ДП 103/22 при ОД на МВР Пловдив, образувана пр.пр.

№ 5592/22 по описа на Окръжна прокуратура Пловдив. В рамките им била установено виновността на водача на посоченото МПС, както и че на ищеца било причинено счупване на едно ребро в дясно, навяхвания на шията и разкъсно-контузна рана на дясно коляно.

Разследването приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.01.2023г. поради смъртта на виновния водач на основание чл.24, ал.1, т.4 НПК.

Ищецът в резултат на ПТП и настъпилите увреждания изпитвал болка в областта на гърдите и коляното, помагал и на тежко ранената си съпруга, като това трайно променило начина им 1 на живот. Причинени били високи по интензитет болки и страдания, влошено емоционално и психическо съС.ие, неспокоен сън. Поради липсата на сключена застраховка Гражданска отговорност, възниквала отговорността на ответника на основание чл.519, ал.1, т.1 КЗ. По заявление на ищеца до ответника била образувана щета № ***/29.09.2022г., като ищецът предоставил всички необходими документи и от страна на Фонда било определено и изплатено обезщетение в размер на 5 000 лв. Ищецът отправил нова молба до ответника, според което справедливият размер на обезщетението възлизал на сумата от 20000 лв., но ответникът отново отказвал да уважи претенцията на ищеца. Поради това е направено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва от 29.09.2022г. до окончателно изплащане на сумата. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Гаранционен фонд, според който съгласно решение от 31.01.2023г. на УС на Фонда вече е одобрена сумата от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като според ответника размерът на предявения иск е силно завишен. Исковите претенции не кореспондирали със съдебната практика.

Претенцията била изплатена извънсъдебно. Моли да се има предвид, че застрахователното обезщетение следва да бъде изплатено не от застраховател, а от Гаранционен фонд, създаването на който имало за цел да не бъдат напълно лишени от застрахователно обезщетение увредени лица в случаите, в които няма основания за изплащане на такова по договорно правоотношение със застраховател. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.558, ал.1 КЗ относно размера на обезщетението. Оспорва се началният момент на законната лихва и се моли Фондът да се счита в забава от датата на завеждане на исковата претенция – 21.06.2023г. Фондът не бил деликвент, не бил застраховател, не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение при наличие на съответните законоустановени предпоставки. Фондът се произнесъл в законоустановения 3месечен срок. Направено е възражение за съпричиняване на резултата, като се сочи, пострадалият не е поставил предпазен колан, което било в пряка причинно – следствена връзка с ПТП. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове. Претендирани са разноски.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от ***г. за настъпило ПТП между ППС „***“ с рег.№ ***, управлявано от Х.В.Г. и ППС „***“ с рег.№ ***, управляван от С. И. С..

С Постановление от 03.01.2023г. е прекратено наказателното производство по ДП № 103/2022г. по описа на сектор „РПТ“ при ОД на МВР Пловдив, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 НК.

Представена е водена кореспонденция между С. С. и Гаранционен фонд по заведена щета № ***/29.09.2022г. за неимуществени вреди, видно от което Управителният съвет на Гаранционен фонд е одобрил сума в размер на 5 000 лв. обезщетение за неимуществени 2 вреди за ищеца.

По делото е представена медицинска документация – Епикриза на С. И. С. от Първа клиника по хирургия при ***, постъпил на ***г., изписан на 04.08.2022г., с окончателна диагноза:

Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема; болничен лист за периода от ***г. до 14.08.2022г., рецепта.

Изискано и постъпила е по делото преписка № 5592/2022г. по описа на ОП Пловдив, ДП № 103/2022г. по описа на сектор РПТ при ОД на МВР Пловдив.

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на св.П. и И.. Св.П., *** на ищеца, разяснява, че си спомня за инцидент с нея и баща й. Пътувала в колата с родителите си, от *** към ***.

Излизайки от селото, отсреща се видял бял автомобил, бил с много ускорен двигател, чуло се как бучи, навлязъл в тяхното платно и ги блъснал отпред и леко вляво. Колата им отишла в банкета, а другата кола пресякла пътя им и слязла в канавката. Седалката на баща й била дошла към свидетелката, поради което тя трябвало да се придвижи надясно, за да слезе.

Предна лява врата на баща й не можела да се отвори. Предницата била сплескана, капакът на двигателя се обърнал към тях. За да извадят баща й се наложило от Гражданска защита да режат вратата. Автомобилът бил оборудван с предпазни колани, като и тримата били с поставени колани. Баща й бил стриктен шофьор, карал с 40-50 км/час. Автомобилът им бил почти на банкета, плътно вдясно. Баща й шофирал отдавна, нямал нарушения, нямал проблем със зрението, като след инцидента бил много разстроен от случилото се. Някой бил повикал линейка и тримата били откарани в Хирургиите, където били приети. Баща й бил със счупено ребро, натъртвания по краката, имал прорезна рана на едното коляно, имал от стъклата драскотини по лицето. От колана всичко му било синьо, не можел да диша, не се чувствал добре. Неговото възстановяване продължило много дълго, като и до момента не бил възстановен напълно. Впоследствие започнал да вдига кръвно, в момента пиел хапчета за това. Свидетелката слязла сама от автомобила, от дясната му страна. Баща й имал диабет, пиел си лекарствата, това не бил диабет на инсулин. Към момента на ПТП нямал хронични заболявания и не приемал поС.но медикаменти. При управление на МПС баща й не носил очила.

Св.И. разяснява, че му е известен инцидентът с неговите родители и сестра. Към момента на ПТП той бил в командировка в Б., като веднага дошъл, тъй като и тримата били в болница и се наложило да остане да ги обслужва. Баща му до третия ден бил с катетър, не му разрешавали да става, целият бил охлузен, с прорезни рани по цялото тяло и счупено ребро.

Изписали го на петия ден, свидетелят останал 2 дни с него, след което се върнал в болницата при майка му. От инцидента баща му имал много болки в гръдния кош. Болките продължили 6-7 месеца, докато заздравее реброто, не можел да вдига тежко и да хваща работа, в началото не можел да се обслужва сам, което изживявал трудно. Почти 6-7 месеца не можел да се качва в кола, изпитвал страх, първа катастрофа му била, другият човек бил починал на място, но се наложило да преодолее страховете си, за да се ходи по болници. Баща му живеел в ***. На автомобила цялата лява страна му била смачкана. Към момента не бил възстановен напълно психически. Нямал хронични заболявания, които да пречат на 3 шофирането му. Не носил очила при управление на МПС. Във връзка с емоционалното си съС.ие баща му не бил ходил на прегледи. Докторът му бил изписал Валидол или Валериан, а във връзка с уврежданията си е ходил в болница след първия престой, но не бил влизал в болница за повече от ден, махали му конци и други процедури.

Прието е по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, според което С. И. С. е получил при ПТП контузия на гръден кош със счупване на 7-мо ребро вдясно по задна аксиларна линия, контузия на шия, навяхване на шия, контузия на дясно коляно, разкъсно – контузна рана на дясно коляно. Контузиите на гръден кош и корем са в резултат на удара, получен от опит за придвижване на тялото напред и съприкосновението с предпазния колан; контузията на шията е в резултат на опита да се придвижи тялото напред, като се е получило рязко придвижване на главата напред – т.нар. камшичен удар, а контузията на дясното коляно се е получила от деформациите на обзавеждането на автомобила. Всички увреждания са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като контузията на гръден кош и корем – за около 25-28 дни от датата на травмата, тази на шията – за около 20-25 дни от датата на травмата, тази на коляното – 10-13 дни от датата на травмата. Налице е причинно-следствена връзка между механизма на причиняване на нараняванията и последвалите увреждания. Всички увреждания са настъпили вътре в купето на автомобила. Травматичните увреждания в областта на гръдния кош и корема и шията категорично сочат, че пострадалият е бил с предпазен колан. В медицинската документация не са описани кръвонасядания и охлузвания по кожата на гърди и корем. Без предпазен колан според вещото лице травмите биха били значително по-тежки.

Травматичните увреждания са възстановени напълно – зараснали са счупеното 7-мо ребро, разкъсно-контузната рана на дясното коляно и е възстановено навяхването на шията. При прегледа пострадалият се е оплакал от болезненост в гърдите при дишане, болка в дясното коляно при натоварване и болезненост в областта на лява част на шията при определени движения.

Прието е заключение на изготвената автотехническа експертиза, според което от техническа гледна точка най-вероятен е следният механизъм на ПТП – на ***г. около 14,50 ч. водачът Х.В.Г. е управлявал л.а. „***“ с рег.№ *** по платното за движение на път ***, в посока от запад на изток – от с.*** към с.***. В същото време и по същия път в противоположна посока – от изток на запад водачът С. И. С. е управлявал л.а. „***“ с рег.№ ***. Водачът на л.а. „***“ е отклонил посоката си на движение вляво, като е навлязъл в насрещната пътна лента за движение. В резултат на скорости и пресичане на траектории е настъпил удар, в северната пътна лента – тази на л.а. „***“, в задна дясна част на л.а. „***“ и в предна част на л.а. „***“. Л.а. „***“ е фабрично оборудван от производителя със система за пасивна безопасност – предпазни колани за всяко място в автомобила. Правилно поставеният предпазен колан държи тялото към седалката и спомага за предотвратяване на удар в твърди интериорни елементи от салона на автомобила или дори от изпадане от автомобила.

Динамиката на удара е съставена от три сблъсъка – автомобилен – който кара автомобила да се огъва и усуква, когато се удари внезапно в друго МПС, дърво и т.н., като деформирането 4 на автомобила действа като възглавница за останалата част от автомобила и за водача и пътниците; човешки сблъсък – когато водач или пътници се удрят в някоя част на купето – арматурно табло, врата, облегалка, като водачът или пътници често биват наранявани или дори убивани от необезопасени пътници на седалки или предмети, които се превръщат във високоскоростни снаряди; вътрешен сблъсък – дори когато тялото на пътника спре напълно, вътрешните му органи продължават да се движат напред и се удрят в други органи или скелетната система, който удар често причинява тежки или фатални наранявания.