Решение № 57 от 16.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Плевен, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400501078 по описа за 2025 година Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 1408/25.09.2025 г., постановено по гр. дело № 115/2025 г. по описа на Плевенски районен съд са отхвърлени предявените от П. Д. А., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** чрез адв. В. Б. от САК против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** искове с правно основание чл.26 ал.1 предл. първо и предл. трето от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 621776/18.01.2022 г. и чл.55 ал.1 пр. първо от ЗЗД за заплащане на сумата от 450,00 лв., недължимо платена по процесния договор, от която 40,05 лв. договорна лихва за периода 18.01.2022 г. – 04.03.2022 г. и 409,95 лв. такса за експресно разглеждане за периода 18.01.2022 г. – 04.03.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.01.2025 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е осъден на основание чл.78 ал.3 от ГПК П. Д. А., ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. *** да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** сторените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.

1

Постъпила е въззивна жалба от П. Д. А. чрез пълномощника му мл. адв.

И. И. от САК срещу постановеното първоинстанционно решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният от П. Д. А. установителен иск за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 621776/18.01.2022 г. на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 от ЗПК. Въззивникът изразява становище, че в тази му част постановеното решение е неправилно. Твърди, че таксата за експресно разглеждане представлява услуга, свързана с усвояването на кредита и е разход за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19 ал.1 от ЗПК, поради което същата следва да се включи в годишния процент на разходите. Твърди, че договорната клауза, предвиждаща дължимост на процесната такса за бързо разглеждане на документите е нищожна, поради противоречието й със закона и добрите нрави и неравноправна. Твърди, че нищожността на клаузата, поради нарушението на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК води до недействителност на целия Договор за потребителски кредит на основание чл.22 от ЗПК. Посочва, че обстоятелството, че таксата не е начислена по кредита се дължи единствено на предсрочното погасяване на задълженията по кредита от страна на П. Д. А.. Твърди, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР води до невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК. Твърди, че задължителното съдържание, съгласно чл.11 от ЗПК следва да е налице към момента на подписване на договора от страна на кредитополучателя, тъй като именно към този момент същият следва да изрази своето информирано съгласие по отношение на неговите общи параметри. Твърди, че в случая, е неприложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на посочената клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор.

Въззивникът моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на ПлРС в частта му, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за обявяване за недействителен на Договор за потребителски кредит № 621776/18.01.2022 г. на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 от ЗПК и да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира направените разноски. Прави възражение за намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение на ответника при уважаване на настоящата 2 въззивна жалба.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** чрез пълномощника – адв. Х. М. от САК, в който се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Въззиваемият счита, че за ищеца П. Д. А. не е налице правен интерес от предявяване на иска, тъй като кредитът е изцяло предсрочно погасен от същия на 14.02.2024 г. Заявява, че ищецът е упражнил правото си, уговорено в чл.5.3 от Договора да погаси главницата по договора в гратисния период, без да плаща лихва и други суми по договора, в т.ч. таксата за експресно разглеждане и по този начин да прекрати договора чрез изпълнение без никакви разходи по него. Посочва, че таксата за експресно разглеждане е дължима само в случай, че заемната сума се погаси след изтичане на гратисния период по договора, който е уговорен от датата на сключване на договора - 18.01.2024 г. до датата, предхождаща падежа 04.03.2022 г. и тъй като погасяването на заемната сума е извършено на 14.02.2024 г., таксата за експресно разглеждане не е дължима. Поради това, Договорът за кредит е прекратен и за кредитодателят не е налице възможност да предявява каквито и да било претенции по него, респективно, за потребителя липсва правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Въззиваемият твърди, че основните параметри на договора - главница и лихва са валидно уговорени в изискуемата от закона форма, както и са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10 ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР по реда, по който е сключен процесния договор. В тази връзка, Въззиваемият възразява срещу твърдението, че клаузите в договора са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост, респективно, добрите нрави, като посочва, че още преди подписване на договора за заем, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му и сам е избрал допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Освен това, ищецът е разполагал с 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора, съгласно чл.29 от ЗПК, посочено изрично и в СЕФ, т.е. не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя, но след избирането им е разполагал с възможност да се откаже от сключването на договора преди отпускането на кредита, както и след отпускането му. По отношение на клаузата за такса за експресно разглеждане, 3

Въззиваемият твърди, че това е възможност за потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от стандартния и същата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, поради което не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че при формирането на ГПР са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. Посочва, че процесната такса се дължи еднократно и то само, ако кредитополучателят върне предоставената главница след гратисния период, съгласно чл.5.3 от договора.

По отношение на предявения осъдителен иск по чл.55 ал.1 от ЗЗД, Въззиваемият посочва, че процесният Договор за кредит е погасен в гратисния период, уговорен в чл. 5.3 от Договора, съгласно който в случай, че потребителят върне заемната сума преди падежа - 04.03.2022 г., същият дължи единствено сумата от 800,00 лв., без да дължи лихва или такса за експресно разглеждане. Тъй като сумата от 800,00 лв. е върната на 14.02.2022 г., потребителят не дължи други суми по кредита и тъй като платената от кредитополучателя сума е равна на чистата стойност на усвоения кредит, същият не дължи връщане на никаква част от нея.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да отхвърли изцяло подадената въззивна жалба, като неоснователна. Претендира направените разноски.

В съдебно заседание, въззивникът П. Д. А. се представлява от процесуалния си представител – адв. И. И. от САК, която моли, да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част, като бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният установителен иск.

Претендира направените разноски в двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна.

В съдебно заседание, Въззиваемият „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** не се представлява. В постъпила молба, пълномощникът – адв. Х. М. от САК поддържа депозирания писмен отговор на въззивната жалба и моли, да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно. Претендира направените разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно 4 легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Предметът на обжалваната му част. настоящото производство обхваща решението в

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Пред Плевенски районен съд са предявени искове от П. Д. А., ЕГН ********** против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, както следва: иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 621776/18.01.2022 г. и иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. първо от ЗЗД за осъждане на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *** да заплати на П. Д. А., ЕГН ********** сумата от 450,00 лв. /40,05 лв. договорна/възнаградителна лихва по чл.3 ал.7 от процесния договор и 409,95 лв. такса за експресно разглеждане по чл.3 ал.10 от процесния договор/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 621776/18.01.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба.

Ответникът счита, че не е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, тъй като потребителят е упражнил правото си, уговорено в чл.5.3 от процесния договор да погаси главницата в гратисния период, без да заплаща лихва и други суми по договора, в т.ч. таксата за експресно разглеждане и по този начин да прекрати договора чрез изпълнение без никакви разходи по него. Погасяването на заемната сума е извършено на 14.02.2022 г., поради което таксата за експресно разглеждане не е дължима.

5

Договорът за кредит е прекратен и за кредитополучателя не е налице възможност да предявява претенции по него.

Безспорно е установено по делото, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен Договор за паричен заем Кредирект № 621776/18.01.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца П. Д. А. потребителски кредит в размер на 800,00 лв., размер на годишна лихва: 40,05%, при ГПР: 48,62%, срок на издължаване на кредита – 1 вноска.

В чл.5.2 от процесния Договор е уговорено право на гратисен период на заемателя за времето от датата на сключване на договора до дата, предхождаща определения от страните падеж, при фиксирана лихва от 0% и ГПР: 0%. В чл.5.3 от Договора е предвидена възможност за заемателя за връщане на получения кредит в гратисния период при фиксирана лихва от 0% и ГПР: 0%, в който случай, същият не дължи заплащане на допълнително заявени услуги.

Спорният по делото въпрос е налице ли е недействителност на процесния договор за кредит и дължи ли ответникът претендираната от ищеца сума.

Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем №