Решение № 490 от 27.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 490 гр. Смолян, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100874 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от ищеца Н. Н. В. срещу ответника *** АД, с правното основание на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, с който се иска осъждане на ответника „**” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Изпълнителния директор Х.М.Т., да заплати на Н. Н. В., ЕГН **********, с адрес град **, община **, област **, сумата от 1324,57 лева, представляваща недължимо платени лихва и неустойка по Договор за потребителски кредит № 595398 от 06.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.02.2020 година ищецът В. е сключил Договор за потребителски кредит № 595398 с ответното дружество, по силата на който „**” А Д в качеството му на заемодател му е предоставил кредит под формата на паричен заем в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.4 от договора и са следните:

1. Главница на заема 1000 лева ( хиляда лева )

2. Срок на заема 12 мес. ; Удължаване на срока на кредита е допустимо само за Кредити със срок до 30 дни и/или една вноска за погасяване при спазване на реда и изискванията в Общите условия и не повече от 3 пъти за един и същ кредит.

3. Размер на погасителната вноска - 175,90 лв.

4. Брой погасителни вноски – 12

5. Срок за плащане на погасителните вноски - съгласно погасителен план 1

/Приложение № 1/, който представлява неразделна част от договора 6. Погасителните вноски се заплащат по посочените начини Общ размер на всички плащания по заема 1239,73 лв.

Фиксиран лихвен процент по заема 36 %. Лихвата се начислява ежедневно.

При изчисляване на лихвата месецът се брои за 30 /тридесет/ дни, а годината за 360 /триста и шестдесет/ дни.

ГПР 42.58 %

При забава на което и да е плащане на вноска по договора за кредит или при друго неизпълнение на задълженията на Заемателя, същия дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава.

Съгласно чл. 17 от договора кредитополучателят се задължава на основание Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на ** АД всички задължения на кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ** АД за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.

Съгласно чл. 18 от договора третото лице/поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някои от търговските обекти на кредитора в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг/договор за поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със кредитополучателя за връщането на всички дължими суми по настоящия договор. Със сключването на посочения договор, задължението на кредитополучателя, съгласно този член се смята за изпълнено.

Съгласно чл. 19 от договора третото лице/поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на кредитора е оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг. Страните се договарят, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата, че сумата, формално наречена „неустойка” е всъщност скрита възнаградителна лихва.

При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване.

Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителна лихва.

Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е 2 удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.

Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й, кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Клаузата на чл.20 от договора е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да е 36%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата за неустойка. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК).

Доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата за неустойка. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.

По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). По изложените съображения, m,eolro нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,

Клаузата на чл.20 от договора е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора 3 трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, следователно годишният лихвен процент няма да е 36%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка.

Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.

Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата за неустойка. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК.

По изложените съображения договорът за кредит следва да бъде приет за недействителен чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ищецът твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № 595398 от 06.02.2020г. е заплатил на ответника сумата от 2324,57 лева. Поради недействителността на договора за заем за ищеца е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 1000,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 2324,57 лева до дължимата от 1000,00 лева в размер на 1324,57 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

В съдебно заседание за ищеца процесуалният му представител адв.О. поддържа иска.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника *** АД, иска се оспорва като неоснователен.

В отговора се правят възражения срещу иска и обстоятелствата, на които се основават, като се посочва, че в действителност на 06.02.2020 година между дружеството „**“ АД като кредитор и ищеца Н. Н. В. , като Потребител по смисъла ЗПК е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 595398, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1000 лв. (хиляда лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответното дружество е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в „**“ АД. Следва да се има в предвид, че в чл. 20 и следващите от горепосоченият договор е предвидена хипотеза, съгласно която при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя визирани договора, може да му бъде начислена неустойка. Кредиторът обаче, не е договорно задължен да претендира подобна неустойка.

4

По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, се излага следните възражения: Процесният договор е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитора, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникации от разстояние. Редът за организиране на системата е посочен в „Общите условия уреждащи отношенията между „**“ АД и неговите клиенти, по повод предоставяните от Дружеството финансови услуги от разстояние“ наричани за краткост ОУ, неразделна част от индивидуалните договори за кредит. Актуалните ОУ се намират и са общодостъпни на уебсайта на дружеството. Съгласно приложимите към настоящият договор ОУ - страните ползват Интернет (и по точно размяна на електронни съобщения от и до електронната поща, както и уебсайта на „**“ АД, находящ се на сайта и/или кратки текстови съобщения (СМС) като средство за комуникация и извършване на правни изявления. Комуникацията между страните се извършва по инициатива на ищеца чрез извършване на действия по кандидатстване за отпускане на кредит. Кандидатстването може да се извърши по някой от следните начини: 1) попълване на електронна форма за регистрация - заявление (молба) за отпускане на заем, намираща се на уеб страницата на Дружеството или 2) по телефон. В процеса на кандидатстване потребителят предоставя на кредитора своите телефон (т.нар.