Решение № 622 от 28.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Варна, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110105444 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, Франция, рег. № 542097902, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК 204915054 със седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 14 срещу И. К. К., ЕГН: **********, с адрес ****, с която са предявени искове с правно основание ч. 430 ТЗ, вр.чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника за сумите, дължими по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD15819962. както следва: 841.20 лева – главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD15819962, 7.68 лева- възнаградителна лихва за периода от 11.03.2018 г. до 11.12.2018 година; 351.84 лева - мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 24.02.2023 г., както и лихва за забава, за периода от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът в исковата си молба сочи, че с Разпореждане № 11228/24.03.2023 г., по ч. гр. д. № 20233110102485. 10 състав, по описа на Районен съд- гр. Варна, му е отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал. 1, т. 3 от ГПК за него се поражда правния интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Сочи, че на 11.03.2018 г. между страните е сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD15819962, по силата на който кредиторът е издал на кредитополучателя кредитна карта Mastercard с кредитен лимит в размер на 700.00 лева. И. К. К. е получил кредитната карта на 26.04.2018 г., съгласно обратна разписка № 003939526.За ползването на револвиращия кредит извън функционалната услуга по чл. 4 от договора се прилага годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 35 % и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 44.90%.

В чл. 16 от договора било предвидено, че кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя. при изтичането на валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора" кредитополучателят изплаща избраната от него стока или услуга посредством усвояване от 1 кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му кредитна карта.

Ищецът излага твърдения, че на 11.03.2018 г. ответникът се е възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и е извършено усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-15819934 за закупуването на стоки на изплащане на стойност в общ размер на 399.00 лева за срок от 12 месеца, обхващащ периода от 01.05.2018 г. до 01.04.2019 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечените погасителни вноски.

Договорено е кредитът за стоки и услуги е да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 41.46 лева. За ползването на услугата по чл. чл. 4 от договора бил договорен ГЛП в размер на 23.10% и ГПР в размер на 25.71%, като е посочена и общата стойност на плащанията, чийто размер е 497.52 лева.

В случай, че кредитополучателят не направи плащане на вноска на съответния падеж, тя бива удържана от лимита на кредитната карта и олихвена при лихвен процент, приложим по кредитната карта - 35 %. Лихвата се начислява от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвява от деня на извършването й като теглене на суми на банкомат.

Сочи, че общият размер на непогасените главни задължения на ответникa е в размер на 841.20 лева, като кредитополучателят не е погасил нито една месечна вноска по кредита, поради което кредитната карта е блокирана на 01.06.2023 г. По изложените съображения отправя искане за осъждането му да заплати претендираните суми заедно с извършените разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от И. К. К., чрез особен представител адв. Д. Ч., с който исковете се оспорват като допустими, но неоснователни. Твърди се, че няма представени убедителни писмени доказателства, че отв. К. е в договорно правоотношение с ищцовата страна. Представеният договор за кредит № card-15819962 не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11 и сл. от ЗПК, поради което бил недействиетелен и не пораждал правни последици. Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК не било подписано от К.. Оспорва се още кредитната карта да му е била предадена и да е извършвал плащания с нея, тъй като представената товарителница не съдържала информация относно съдържанието на пратката. Релевира се възражение за погасяване на исковете за присъждане на лихви по давност.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. След приключване на същото и обявяване на делото за решаване, „Юробанк България“ АД депозира в 10:50 часа молба, с която по твърдения за прехвърляне на търговското предприятие моли за конституирането си по реда на чл.227 от ГПК, поддържа становището си за основателност на исковете и прави доказателствени искания. Доколкото молбата е подадена след приключване на устните състезания по делото, съдът ще цени същата като становище по същество на спора, а направените доказателствени искания не подлежат на разглеждане, поради несвоевременното им предявяване.

Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва исковите претенции по изложените в подадения отговор съображения и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение и от извършена справка в ТТРЮЛНЦ е, че на 31.05.2023 г. е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧТ, ЕИК 204915054 по реда на чл. 15 от Търговския закон, което е обявено за вписване с вх. № 20230531142217 по партидите на „Юробанк България" АД и на „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон България".Считано от 04.12.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс - Клон България" КЧТ, ЕИК 204915054, е заличен в Търговския регистър.

2

Доколкото извършеното прехвърляне на търговското предприятие е по реда на чл. 15 от ТЗ и не попада в хипотезата на чл. 227 от ГПК, а и такова искане не е извършено надлежно в рамките на преклузивните срокове пред настоящата инстанция, производството следва да продължи между първоначалните страните, като се съобрази изгубването на правосубектността на клона.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92 от ЗЗД.

От постановеното по приложеното като доказателство към настоящото дело, по ч. гр. д. № 2485/23 г. по описа на ВРС е постановено Разпореждане № 11228/24.03.2023 г., с което на ищецът е отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, следователно на основание чл.415, ал. 1, т. 3 от ГПК за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите осъдителни искове.

Тяхната основателност е предпоставена от установяване в условията на главно и пълно доказване от страна на последния, че между страните е сключен валиден договор за револвиращ потребителски кредит; предоставяне на кредитната карта и нейното активиране, параметри на предоставения револвиращ кредит; усвояване на кредитния лимит чрез предоставена кредитна карта MasterCard; размер на усвоената сума; начин на формиране на размер и дължимост на възнаградителна лихва; дължимост на мораторната лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно начинът на формиране на годишния лихвен.

В производството по делото е налице спор относно съществуването на облигационното отношение, но от представения по делото договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD15819962 се установява, че на 11.03.2018 г. ищецът се е задължил да издаде на И. Калудков кредитна карта Mastercard с кредитен лимит в размер на 700.00 лева, като последният по силата на т.13 от договора е поел задължение да възстановява усвоената сума до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението в най-малко минимален размер съгласно тарифата, както и да заплаща уговорените такси и годишен лихвен процент (ГЛП) в размер на 35 %, съставляващи годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 44.90%.

Доколкото не е претендирано провеждането на производство по оспорване на автентичността на договора, а от него е видно, че съобразно изискванията на ЗПК същият носи подпис на всяка една страница от неговото съдържание, съдът намира, че облигационната връзка между страните по сочения договор за револвиращ потребителски кредит е доказана. Предмет на оспорване от особения представител на ответника е неговата валидност, но неконкретизирано възражение за неговата недействителност поради противоречие с чл. 10, ал. 1, чл. 11 и сл. от ЗПК, без посочване на конкретните твърдени негови пороци.

Въпреки неуточнения характер на оспорването, с оглед императивния характер на приложимите норми и константната и изобилна съдебна практика по приложение на Директива 2008/48/ЕО относно дължимата служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в потребителски договор, настоящият съдебен състав не открива пороци, водещи до нищожност на същия или на определени негови клаузи.

По отношение на приложението на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, следва да се отбележи, че за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, същият следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин (съображение 31 от Директивата 2008/48).

Предвидено е в нормата на чл. 22, параграф 1 от Директивата, ("Хармонизация и императивен характер на настоящата директива"), че "доколкото настоящата директива съдържа хармонизирани разпоредби, държавите членки не могат да запазят или въвеждат разпоредби, различни от предвидените в настоящата директива".

С оглед гарантирането на пълното действие на нормите на съюзното право, 3 националните юрисдикции, натоварени с тяхното прилагане в рамките на държавитечленки, при необходимост трябва (и то по собствена инициатива) да оставят неприложена всяка противоречаща процесуална или материална разпоредба на вътрешното право, без да е необходимо да изискват или да изчакват отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Българският законодател е предвидил допълнително изискване към договора за потребителски кредит – всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не помалък от 12, като по този начин е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа хармонизирани разпоредби в тази област. Ето защо, разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, в частта й относно изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, не следва да бъде прилагана от националния съд, доколкото не е в съответствие с Директива 2008/48/ЕО.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че българският законодател е предвидил сериозна санкция за кредитодателя, който не е спазил изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12. На основание чл. 23 вр. чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК, в този случай кредитодателят губи правото да получи лихви и разноски по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от Директивата, предвидените санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.