Определение № 222 от 14.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. Пловдив, 14.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно частно търговско дело № 20245001000312 по описа за 2024 година

Производството е по чл.121 ГПК във връзка с чл.105 ГПК.

ЧАСТНА ЖАЛБА вх.№5467/23.ІV.2024год. е подадена от „П.“ ЕООД гр.К., ЕИК *******, представлявано от управителя АТД, чрез пълномощника му адв. А. Г. С. от А. - СЗ, срещу определение №257/1.ІV.2024год. постановено по т.д.№455/2023год. на Старозагорски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд. Счита определението за неправилно, поради неправилно приложение на процесуалния закон, и затова моли въззивния съд да го отмени.

Подаден е отговор на частната жалба вх.№7634/10.VІ.2024год. от „ГПС“ ЕООД гр.София, ЕИК ********, представлявано от управителя ИСЙ, чрез пълномощника му адв. М. Т., с възражение за нейната неоснователност Счита, че на ответника е предоставена възможност да направи възражение по чл.119ал.3 ГПК и с допълнителния отговор на исковата молба, както е в процесния случай, защото производството е по търговски спор и при двойна размяна на книжата между страните.

Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените в частната жалба оплаквания и доводи, прие за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБА е подадена в срока по чл.275ал.1 ГПК във връзка с чл.121 ГПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.

Разгледана и по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА ЖАЛБА по следните съображения:

Безспорно е, че т.д.№455/2023год. по описа на Старозагорски окръжен съд е образувано по подадена искова молба вх.№455/1.ХІІ.2023год. от ищеца „П.“ ЕООД гр.К., ЕИК *******, представлявано от управителя АТД, срещу ответника “ГПС” ЕООД гр.София, ЕИК ********, представлявано от управителя ИСЙ, с която е предявен иск с правно основание чл.79ал.1 ЗЗД във връзка с чл.266ал.1 ЗЗД, за общата сума 26 900.34лв., представляваща: дължима по фактура №1000000341/31.V.2023год. главница в размер на 9 000лв. и дължима по фактура №1000000344/30.VІ.2023год. главница от 17 900.34лв., ведно 1 със законната лихва върху сумата 26 900.34лв., считано от датата на предявяване на иска1.ХІІ.2023год. до окончателното и изплащане.

Подаден е отговор на исковата молба вх.№1004/23.І.2024год. от ответника „ГПС“ ЕООД гр.София, ЕИК********, с който взема становище по предявения иск.

Допълнителна искова молба не е подадена, но с допълнителен отговор на исковата молба вх.№4227/28.ІІІ.2024год. ответникът „ГПС“ ЕООД гр.София е направил възражение за местна неподсъдност по чл.105 ГПК на спора пред Окръжен съд Стара Загора.

С определение №257/1.ІV.2024год. е прекратено производството по т.д.

№455/2023год. по описа на ОС- Стара Загора и делото е изпратено по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд. Съдът е приел, че съобразно правилата на местната подсъдност по чл.105 ГПК, настоящото дело не му е подсъдно, тъй като седалището и адресът на управление на ответното дружество е в гр.София, район „В., ул. К Б ***.

Въззивният съд счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и като такова ще следва да се отмени, тъй като:

Действително съгласно разпоредбата на чл.105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. И ако прецени, съгласно чл.118ал.2 ГПК, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд.

Тази преценка се извършва от съда при образуване на делото.

Съгласно чл.119ал.4 ГПК във всички останали случаи извън тези по ал.1-3 на чл.119 ГПК, възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника и найкъсно в срока за отговор на исковата молба. Т.е. ответникът може да направи възражение за местна неподсъдност на делото най-късно с отговора на исковата молба и този срок е преклузивен, защото с изтичането му се преклудира възможността на ответника да прави възражение за местна неподсъдност на спора. В случая възражение за местна неподсъдност на спора се прави от ответното дружество с допълнителен отговор на исковата молба, когато срокът по чл.119ал.4 ГПК е изтекъл и при липса на процесуална възможност съдът служебно да следи за местната подсъдност на спора. Освен това, след като ищецът не е подал допълнителна искова молба, не е налице правна възможност на ответника да подава допълнителен отговор на неподадената допълнителна искова молба.

По гореизложеното и на основание чл.121 ГПК във връзка с чл.119ал.4 ГПК във връзка с чл.105 ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №257/1.ІV.2024год. постановено по т.д.

№455/2023год. на Старозагорски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност за разглеждане от Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото на Старозагорския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО!

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3