Решение № 425 от 10.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 05.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Ирина Вл. Арменова-Янчева като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за възобновяване № 20241000600965 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.

Образувано е по искане за отмяна на решението и възобновяване на внохд №10/2024г. по описа на СОС и отмяна на присъдата по нохд №778/2022г. по описа на РС Ихтиман, депозирано от осъдения Е. Е. Р., чрез защитника адв.Ч.. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за това, тъй като решението на въззивната инстанция е постановено при нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанията. Според искането, въззивният съд е формирал неправилно вътрешното си убеждение, въпреки липсата на деятелност по чл.281 от НК и липсата на доказателства за наличието на предвидената от закона специална цел „да набави за себе си или за другиго имотна облага“. При потвърждаване на присъдата са тълкувани превратно доказателствата, като са споделени фактическите и правни изводи на първата инстанция, за което са изложени подробни съображения и са анализирани свидетелските показания. Според защитника, присъдата и въззивното решение почиват на предположения, направените в тях изводи не се основават на конкретни доказателства. Наказанието е явно несправедливо, тъй като при определянето му са взети предвид многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, но не е приложена разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК.

В частта относно отнемането на автомобила на осъдения, се сочи че 1 въззивният съд е нарушил Конституцията на Р България и чл.2, ал.2 от НК, като е потвърдил отнемането на автомобила на основание чл.281, ал.3 от НК, във вр. с чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, според редакцията преди изменението на нормата с ДВ бр.67/2023г. В конкретния случай в чл.281, ал.3 от НК не се съдържа текст, относим към чл.53 от НК, въпросът с отнемането е уреден в чл.281, ал.4 от НК, така че с присъдата и решението не е приложен законът, който е следвало да се приложи.

С оглед горното се настоява за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата и постановяване на нова, с която Р. да бъде признат за невиновен, като се постанови оправдаване по обвинението, алтернативно след отмяната делото да се върне за ново разглеждане от посочен от решаващия съд стадии, или да се измени решението, като се намалят наказанията „лишаване от свобода“ и „глоба“, и се отмени отнемането на МПС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият Е. Е. Р., редовно призован, се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник- адв. Д. Ч.. Последната поддържа подаденото искане по изложените в него основания. Счита, че окръжният съд по никакъв начин не е направил самостоятелен анализ на доказателствения материал, като в тази насока поддържа, че е изложила подробни доводи в искането за възобновяване и моли същите да бъдат съобразени от настоящата инстанция. Относно явната несправедливост на наложените наказания допълва, че подзащитният й е с чисто съдебно минало, без криминалистически регистрации, глава на семейство е, има малко дете, за което се грижи и заплащането на наложената „глоба“ се явява непосилно за него. Настоява да бъде отменено и отнемането на лекия автомобил, тъй като правото на частна собственост е неприкосновено. В заключение моли искането за възобновяване да бъде уважено.

Осъденият Р., в лична защита, поддържа казаното от защитника си. В предоставената му последна дума, моли за справедливост.

Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, като счита, че липсват каквито и да е основания, за да се приеме, че е осъществена някоя от предпоставките по чл. 348, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Поддържа, че фактическата обстановка, въз основа на която решаващите съдилища са изградили правните си изводи съответства на събраните доказателства.

Изтъква, че макар действително СОС да се е солидаризирал с анализа на доказателствения материал, направен от първоинстанционния съд, е посочил решения на ВКС, с които е обосновал извода си, че в тази връзка не е необходимо подробно да анализира доказателствата по делото.

Същевременно, при извършената проверка, законосъобразно въззивният съд е уважил едно от направените възражения, касаещо извършеното в нарушение на разпоредбата на чл.171, ал.2 от НПК разпознаване и не е кредитирал протокола, който удостоверява това процесуално следствено действие. Вън от 2 последното счита, че в случая доказателствата, събрани по делото /разпитаните по делото свидетели, най-вече полицейските служители, от които е бил задържан впоследствие/, водят към единствено възможния извод, че действително осъденият е осъществил състава на престъплението по чл.

281 от НК. Намира за неоснователно и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед което счита, че подаденото искане за възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без уважение.

В реплика, защитникът на осъденото лице допълва съображенията, че са били обсъдени свидетелски показания, дали повод и на двете инстанции да признаят подзащитния й за виновен, без да се отчита обстоятелството, че показанията на афганистанските граждани касаят период, преди те да бъдат установени, т.е. преди влизането им в България, отношенията им с каналджии и отношения с лица, които са ги завели до границата на България, но никъде тези свидетели не сочели осъденият Р. като евентуален техен водач, нито пък са налични парични средства, за които може да се предположи, че той е действал, с цел да набави за себе си облага. Счита, че единственото обстоятелство, което е ангажирало наказателната отговорност на подзащитния й и станало причина на него да му се повдигне обвинение, е именно разпознаването, извършено от свидетеля Н. С., но същото е извършено в нарушение на чл. 171, ал. 2 от НПК, респективно това доказателствено средство да бъде изключено от доказателствения материал. В тази връзка, не е налично нито едно конкретно доказателство, което да мотивира и двете инстанции да счетат установяването на самоличността на водача на автомобила за безспорно. Показанията на полицейските служители П. и К. възпроизвеждат данни относно задържането на осъдения, а тези на А. и З. установяването на чуждите граждани по пътен възел Мухово и нищо повече, което да обосновава вината и отговорността именно на Е. Р. като извършител на деянието.

Апелативен съд София, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:

Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, се явява неоснователно.

С присъда от 11.09.2023 година, постановена по НОХД № 778/2022 година, РС Ихтиман, 6-и наказателен състав, е признал за виновен и осъдил Е.

Е. Р. на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 5000 лв. за извършено престъпление по чл. 281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК. На основание чл. 66, ал.1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 281, ал.3, вр. чл.53, ал.1, б. „а“ от НК, първоинстанционният съд е постановил да бъде отнет 3 в полза на държавата лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № ********, цвят –син металик, рама № VF1KCOVEF25678934, собственост на осъденият Р..

С решение от 10.06.2024 година, постановено по ВНОХД № 10/2024 година по описа на СОС, 1-и второинстанционен наказателен състав, първоинстанционната присъда е била изцяло потвърдена.

Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението за допуснати съществени процесуални нарушения. Съдилищата по фактите са изпълнили в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от осъдения Р., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени доказателства /в това число справка за движение на МПС с рег. № ********, справка за собственост на МПС с рег. № ******** /, чрез които е установено точно поведението му.

При извършената проверка не са констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените мотиви.

Внимателният преглед на съдебните актове сочи, че решаващите съдилища не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при проверка и оценка на доказателствените източници в съответствие с правилата на формалната логика. Вътрешното убеждение на контролираните инстанции по обстоятелствата, включени в предмета на доказване, е формирано след проверката на наличната доказателствена съвкупност от валидни доказателствени източници, която преценка е извършена изцяло в пълно съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал.

3 НПК. Всички събрани гласни и писмени доказателства са били подложени на задълбочен и внимателен анализ, както от първоинстанционния съд, така и от въззивния съд, и са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Нито едно доказателство или доказателствено средство не е подценено или надценено, нито пък му придадено съдържание, каквото няма. Фактическата обстановка, установена от решаващите съдилища, не се отличава с някаква усложненост, като обстоятелствата около установяването на автомобила, управляван от осъдения Р. и мигрантите, които е превозвал в него са изведени след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни доказателства, инкорпорирани чрез свидетелските показания на Т. З./вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, А. А./вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, К. К., Б. П./ вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, Т.

4

З. / вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП /, Е. К. /вкл. приобщените по реда на чл.

281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК показания, депозирани в хода на ДП/, Р. Г., А. Ю., показанията на свид. Н. С., дадени пред съдия на ДП и дадените пред разследващ полицай, С. Т., З. Н., Д. М., К. К. и Н. У., както и писмения доказателствен материал, приобщен по съответния ред.

Основните възражения в подаденото искане, развити като нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, касаят именно кредитирането на гласните доказателства, тяхната достоверност и правилност, респективно възможността съдебните инстанции да формират законосъобразен извод относно правната страна на деянието, за което се търси наказателната отговорност на Р.. Инстанциите по фактите не могат да бъдат упрекнати в безкритичност при оценката по същество на свидетелските показания на А., З., П. и К.. Напротив, след преценка на относимите към предмета на доказване факти, първостепенният съд аргументирано е посочил по отношение на кои факти ги кредитира като достоверни, взаимнодопълващи се и в корелация на останалите доказателства по делото. Така, показанията на тези свидетели установяват приблизителното време и мястото на което за първи път е видян автомобила, управляван от осъденото лице, къде е установен и спрян покъсно, както и къде са установени чуждите граждани. Информацията, възпроизведена от свидетелите А. и З. относно времето от установяването на автомобила до намирането на мигрантите се припокрива изцяло от писмените доказателства - справка от СКТ, докладна на свидетеля П. и докладна от Началник група ОДЧ ОДМВР София. Обстоятелствата около установяването на процесния автомобил на пътен възел „Мухово“ и на чуждите граждани в тревиста местност в близост до пътния възел се съдържат и в показанията на свидетелите Г., Ю. и Н. С. /депозирани от последния пред съдия в хода на ДП и приобщени по съответния процесуален ред/. С нужното внимание е било подходено и към показанията на свидетелите С. Т., З. Н., Д. М., К. К. и Н. У., като освен информацията относно преминаването и пребиваването им на територията на Р България, заплатените от техни близки суми, тези свидетели /с изключение на Н. У./ описват осъдения идентично по отличителни външни белези, като лицето което ги е транспортирало през цялото време.