Решение № 168 от 14.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20228002104234 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4733/16.08.2022г. (с дата на пощенското клеймо 12.08.2022г.), подадена от Ч. А. С. и Т. А. С., двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. М. от АК-В. срещу решение №153, постановено на 01.07.2022г. от Окръжен съд-Враца, I-ви въззивен граждански състав по в.гр.д.№521/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, чл. 108 ЗС, както и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за:

-признаване за установено по отношение на И. Г. С., Д. И. С., М. И. С. и С. И. М., че Ч. А. С. и Т. А. С. са собственици по давностно владение на едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на [населено място], общ.Хайредин, обл.В. ведно с правото на строеж върху УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на [населено място], с административен адрес на имота:

[населено място], [улица];

-за отмяна на констативен нотариален акт, издаден по документи и вписан с дв.вх.р.

№2073/02.08.2019г. в Служба по вписванията-Козлодуй в частта, с която И. Г. С., Д. И. С. и М. И. С. са признати за собственици на едноетажната масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.14 по плана на [населено място], общ.Хайредин, обл.В.;

1

-за осъждането на С. И. М. да предаде на Ч. А. С. и Т. А. С. владението върху тази едноетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене.

Касаторите поддържат, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда, които не кореспондират с установеното от фактическа и правна страна на спора. За неправилен считат извода на въззивния съд, че са били обикновени държатели на сградата, защото ползвали същата със знанието и без противопоставянето на действителните собственици, които според съда са собственици и на поземления имот, в който се намира тази сграда.

Позовават се на обстоятелството, че сградата не е била предмет на сделката, сключена през 1996г. между Г. С. и И. С., както и на факта, че ответникът И. С. в отговора на исковата молба не е твърдял да е станал собственик на сградата по силата на този договор, а е извел правата си от съставения през 2019г. констативен нотариален акт и не е оспорил в отговора твърденията им, че са упражнявали владение върху сградата. Поддържат, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства следва извода, че те са владели сградата дори през периода преди 1998г., когато са я декларирали по реда на ЗМДТ. За неправилен считат и извода на въззивния съд, че в периода 1998-2011г. владението им не е било спокойно и непрекъснато, като поддържат, че предявяването на извънсъдебни претенции не би могло да смути или прекъсне владението. За неправилен считат и извода на въззивния съд, че от мотивите към решението по гр.д.№369/2007г. на РС-Козлодуй ставало ясно, че спорът по делото касаел и процесната сграда, като поддържат, че с исковата молба по това дело не са предявявани собственически претенции за сградата, а освен това Т. А. С. не е била и страна по това дело, така че по отношение на нея категорично не се установява да са били предприемани действия по прекъсване на владението. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъдат уважени предявените от тях искове. Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

Ответниците по касационна жалба не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение №815/24.042023г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд-Враца е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса кои обстоятелства квалифицират владението като спокойно и необезпокоявано и предявяването на извънсъдебни претенции смущава ли владението и води ли до прекъсване на придобивната давност.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Ч. А. С. и Т. А. С. са предявили срещу И. Г. С., Д. И. С. и М. И. С. по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване правото им на собственост върху едноетажната масивна жилищна сграда с приземен етаж за живеене, със ЗП от 25 кв.м., находяща се в УПИ XIV, пл.№232, кв.

14 по плана на [населено място], а срещу С. И. М. по реда на чл. 108 ЗС иск за признаване правото им на собственост върху сградата и предаване на владението върху нея, както и 2 искане за отмяна на констативния нотариален акт, издаден по документи и вписан с дв.вх.р.

№2073/02.08.2019г. в Служба по вписванията - Козлодуй в частта, с която И. Г. С., Д. И. С. и М. И. С. са признати за собственици на процесната сграда, с твърдението, че са придобили правото на собственост върху сградата по давностно владение, продължило повече от 10 години преди 09.12.2011г., на която дата с протокол за принудително отнемане на недвижим имот - въвод във владение по изп.д.№44/2011г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, владението им е било отнето по принудителен път без да е налице изпълнително основание и изпълнителен титул в издадения в полза на И. Г. С. и Н. П. Ш. изпълнителен лист от 17.02.2011г. по гр.д.№369/2007г. по описа на РС-Козлодуй. Твърдят, че процесната сграда е построена в периода 1962-1966г. от техния баща А. С. Г. със собствени средства и труд и със знанието и без противопоставянето на неговия баща С. Г. П., който е притежавал правото на собственост върху парцела по силата на договор за продажба от 15.08.1956г. и през 1963г. с нотариално заверена декларация и протокол-договор от 07.05.1963г. разпределил своята ј ид.част от целия парцел на три равни части между синовете си А. С. Г., Х. С. Г. и Г. С. Г..

Посочват, че синовете на С. Г. в периода 1961-1964г. се снабдяват с констативни нотариални актове за собственост на съответните части от имота, като през 1996г. с договор за продажба от 28.11.1996г. (н.а.№87, т.2, дело №1305/1996г.) Г. С. Г. заедно със съпругата си продават на И. Г. С. парцел XII, пл.№232 в кв.14 по плана на селото, целият с площ от 1866 кв.м., жилищна полумасивна сграда от 50 кв.м., селскостопанска паянтова сграда от 60 кв.м. и други подобрения, въз основа на който И. Г. С. и съпругата му Н. П. Ш. декларират имота, като според ищците издаденото на 31.10.1996г. удостоверение за данъчна оценка сочи, че процесната сграда не е била декларирана. Твърдят, че тази сграда е декларирана от Ч. А. С. през 1998г. и до 2011г. данъкът за недвижимия имот, както и таксата битови отпадъци е заплащана от него. Твърдят, че в този период на негово име са били разкрити и партидите за потребител на ел.енергия и вода за сградата и ежемесечните фактури са били заплащани от него, както и че са установили владение върху сградата след смъртта на баща им А. С., но към настоящия момент къщата е заключена и те не са допускани, а през 2019г. И. Г. С., Д.

И. С. и М. И. С. се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, издаден по документи, по силата на който са признати за собственици на УПИ и на жилищната сграда от 25 кв.м., след което продали този имот на С. И. М.. Поддържат, че са ползвали къщата основно като лятна вила и дори променили регистрацията си по настоящ адрес за по-голямо удобство.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. С. оспорва така предявения срещу него иск, позовавайки се на обвързващата доказателствена сила на съставения през 2019г. констативен нотариален акт. Оспорва твърдението на ищците, че са владели имота в периода 1998-2011г. с твърдението, че през този период има влезли в сила няколко граждански и наказателни дела, което счита, че опровергава твърдението за необезпокояваност на владението, както и с твърдението, че имотът не е бил владян от ищците.

Постъпил е писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК и от адв.И. Т. Ф., назначен от съда за особен представител на ответника Д. И. С., с който искът е оспорен, вкл.

3 като недопустим.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено от представените по делото писмени доказателства, че А. С. Г., баща на ищците, е продал на И. Д. Чергарски, дядо по майчина линия на ответника И. Г. С., полагащата му се 1/4 идеална част от терена с построената в него жилищна сграда и стопански постройки (писмен договор от 15.08.1956г.), като на 26.12.1961г. И. Д. Чергарски се е снабдил с издаден след извършена обстоятелствена проверка н.а.№181/1961г. за правото на собственост за 1500кв.м., който имот е посочен като парцел IX в кв. 14 по плана на [населено място] при посочени съседи Г.

С., С. Г., общинска мера и шосето В.-Орехово.

Взето е предвид, че с н.а.№128, том I, дело №271/1962г. Г. С. Г., баща на ответника И. С., е признат за собственик по обстоятелствена проверка на дворно място от 2250 кв.м. – част от парцела IX в кв.14 по плана на [населено място] с находящите се в него къща и други постройки, като през 1996г. (н.а.№87, том II, дело №1305/1996г.) Г. С. Г. и Д. И. С. са продали на сина си И. Г. С. собствения си имот, индивидуализиран в нотариалния акт като парцел XII в кв.14 по плана на [населено място], дворище №232, с площ 1866 кв.м., ведно с намиращите се в него жилищна полумасивна сграда с площ 50 кв.м., селскостопанска паянтова сграда от 60 куб.м. и други подобрения в имота срещу задължение за издръжка и гледане.

Посочено е, че страните не спорят, а това се установява от удостоверение №139/31.10.1996г. на [община], че описаният в н.а.№128, том I, дело №271/1962г. недвижим имот - дворно място от 2250 кв.м., е идентичен с образуван и съществуващ към 1996г. парцел XII, пл.№232 в кв.14 по плана на селото, който е с площ от 1866 кв.м., като разделянето на парцел IX по плана на [населено място] от 1911г. на три нови парцела - IX с площ от 2182 кв.м., XII с площ от 1866 кв.м. и XIII с площ от 2235 кв.м. се установява и от приложената по делото скица. Взето е предвид, че разделянето е извършено съобразно: протокол-договор от 07.05.1963г. (обещание за разделяне на недвижими имоти), подписан от С. Г. и неговите деца Вълка С., Д. С., А. С., Х. С. (чийто подпис върху протокола липсва) и Г. С., в който е посочено, че на А. С. се дава 1/3 от двора на парцела IX в кв.14 по плана на [населено място] с постройките в него, в който част е продадената част от двора, къщата и др. постройки на И. Д. Чергарски, на Х. С. се дава 1/3 от двора с всички постройки от парцела IX в кв.14 по плана на [населено място] и на Г. С. Г. се дава 1/3 от двора на парцел IX в кв.14 по плана на [населено място] с всички постройки; декларация от м.април, 1963г., с която С. Г. е декларирал, че разделя ј част от целия двор на парцел IX по плана на [населено място], която бил оставил на себе си, на три равни части помежду синовете си А. С. Г., Х. С. Г. и Г.

С. Г., при което положение дворовете на същите стават по 1/3 част от целия двор на парцел IX в кв.14 по плана на селото, като материалите от стопанската сграда (кошарата) и оградата предоставя на сина си А. С. Г. със задължение да построи за декларатора една малка летна кухничка, в която деклараторът да може да преживява през летните сезони; договора за продажба от 15.08.1956г., н.а. №128/1962г. и н.а.№181, том I, дело №380/1961г.

При така посочените доказателства въззивният съд е приел, че имотът, който Г. С. е продал на своя син И. С. с н.а.№87, том II, дело №1305/1996г., а именно парцел XII в кв.14 по плана 4 на [населено място], дворище №232, съставлява обособена част от предишния парцел IX в кв.14.