Решение № 260734 от 27.10.2021, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№......... 27.10.2021г. Гр. Стара Загора

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН

СЪД VI

ГРАЖДАНСКИ състав

На

27 септември 2021 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ТАНЯ ИЛКОВА

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА гр. дело №

4345, по описа за 2020 година.

Предявен e иск с правно осн. чл.

45, вр. чл. 52 от ЗЗД.

Ищецът А.А.Л., действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.Д.А.-Л., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че е ученик в ПГЕТ „Г.С.Раковски”,гр.Стара Загора(Електротехникум). С ответника И.М.П. са били съученици в друго училище преди да отидат да учат в техникум. Ответникът до началото на учебната 2020/2021 год. бил ученик в ПГЕ „Джон Атанасов” - гр.Стара Загора, от където е изключен и за новата учебна година е записан в Техникума по електротехника, където учи и ищеца.

Няколко дни преди нанесения на ищеца побой, последният получавал от ответника, или от негови приятели от обкръжението му, закани за саморазправа,обидни реплики по телефона и в социалната мрежа. Повод за това била приятелката, към него момент, на ищеца, която преди това била приятелка на ответника.

На 10.03.2020 год., след обяд ищецът имал среща с тогавашната си приятелка Мишел Дилковска, в района на Четвърто основно училище. След като се срещнали, ищецът решил да отиде до близкия магазин, за да купи нещо за пиене. Така, слушайки музика, със слушалки на ушите, се запътил. Близо до магазина, магазина, пресичайки паркинг, усетил и забелязал, че ответникът върви много близо зад него. Наоколо били и негови приятели от компанията му. А.Л. се обърнал към него и му казал, че не иска да се разправят. Ответникът нищо не отговорил, а направо се засилил срещу него.

Ищецът успял да му хване ръцете, като му казал, че няма смисъл да се занимават с глупости, след което му пуснал ръцете. Ответникът се дръпнал леко назад, засилил се и замахнал срещу ищеца с юмруци. Първо го ударил с дясната ръка,после с лявата-все с юмруци в лицето,в челюстта от двете страни последователно. Ищецът изпитал зашеметяваща силна болка, от което му причерняло и клекнал долу на земята. Едно от момчетата, придружаващи ответника, го попитал как е, но ищецът, вследствие на болката, не могъл да отговори. После всички се разбягали.

След като приятелката му, по телефона, разбрала за случилото се, повикала майка си, която е медицински работник. Ищецът бил откаран в Окръжна болница, където му направили рентгенова снимка. Установило се, че челюстта му е счупена и от двете страни. Лицето му започнало много бързо да се подува и не можел да говори. По – късно, по направление на лекарите, ищецът, заедно със семейството си, бил откаран в гр. Пловдив, в Клиниката по ЛЧХ към УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД, където след като се разбрало за нанесения му побой, били повикани органите на реда в гр. Пловдив.

След направена в клиниката снимка, се установило, че ищецът има счупване на долна челюст в ъглите, като бил приет за операция. На 11.03.2020 год. му била извършена операция за наместване и фиксация, като му били поставени метални шини на горна и долна челюст и осъществена междучелюстна фиксация. На 14.03.2020 год. бил изписан от болницата с издадена Епикриза с И.З. № 16642-385/2020 год., с окончателна диагноза: Счупване на долна челюст, открито. Открито пълно счупване двустранно в ъглите на долната челюст. Били му определени и контролни прегледи след операцията - на седмия и на четиринадесетия ден.

След изписването му от Клиниката на 19.03.2020 год., ищецът посетил Съдебна медицина гр.Стара Загора - д-р Тодор Пасев,който след като се запознал с представените му медицински документи и извършил преглед, издал Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №109/ 19.03.2020 год., със заключение: счупване на долната челюст; открито пълно счупване двустранно в ъглите на долната челюст, при което се затруднява дъвчене и говорене са период по-дълъг от 30 дни.

На 10.04.2020 год. отново бил приет в Клиниката по ЛЧХ в гр.Пловдив със зачервяване, раздразнени и болезнени венци на челюстите от фиксиращото устройство, което наложило по спешност да бъде приет за оперативна намеса за отстраняване на фиксиращото устройство, с което деблокирали челюстта му. На 14.04.2020 год. бил изписан с издадена Епикриза И.3.№

20905-496/2020 г.

Получените телесни увреждания и трудностите,които изпитал ищеца дали отражение на общото му физическо и психическо състояние. В първите дни след инцидента, освен физическите болки, които имал, изпитвал обида, безпомощност и тревожност от нанесения му побой. Не излизал сам от дома си и известно време страдал и от безсъние. През целия период на възстановяването си, освен постоянните физическите болки, изпитвал страх и тревожност какво ще се случи. В периода на възстановяването си не можел нито да говори, нито да се храни пълноценно. Със сламка смучел прясно мляко и смлени храни. След свалянето на шината му било забранено да се храни с твърда храна, защото челюстта му едва била калцирала и не трябвало да стиска с тях твърда храна, поради опасност от ново счупване.

Твърди, че през този период ответникът не спирал да го тормози психически, и чрез приятели и познати от обкръжението му, му изпращал заплахи в социалните мрежи. Карал други хора да му звънят по телефона със заплахи, че ако се оплаче в полицията, ще пострада отново.

Със Заявление от майка му К.А.-Л. до Началника на Първо РУ на Полицията гр.Стара Загора с вх.рег.№1959зм-226 от 11.03.2020 год. било образувано Досъдебно производство със същия номер по описа на Първо РУ на Полицията. Със Споразумение за решаване на делото в Досъдебно производство от 18.06.2020 год., одобрено от Районен съд Стара Загора по НОХД № 1496/2020 год., ответникът И.П. се признал за виновен по престъпление с пр.основание чл.129,ал.2, във връзка ал.1, във вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК- нанесена средна телесна повреда, като му е наложено наказание „пробация” с мерки за период от една година. Тази присъда не изплашила ответника, а напротив през цялата лятна ваканция се опитвал да сплаши ищеца или семейството му. Стигнал до там, че една сутрин сестрата на ищеца намерила колата си цялата намазана с изпражнения.

След започването на новата учебна година 2020/2021 год. ищецът разбрал, че ответника е изключен от Техникума по електроника и е записан в Електротехникума. Ужасът за него започнал отново, защото И.П. не се повлиял и не взел поука от наложеното му наказание, а напротив все повече се озлобил към него. Причаквал го с компанията си по коридорите или в двора на училището и отправял към него всякакви закани за отмъщение.

Въпреки, че Директорът на техникума го извикал в присъствието на родителите му и класния му ръководител, ответникът не спирал и продължавал да отправя заплахи към него. Всичко това дало дълбоко отражение на психиката на ищеца – страхувал се да се движи сам по коридорите на училището или в двора, опасявал се, че отново ще последва същия побой над него. Ищецът излизал за училище с голям стрес и това му вредяло на занятията в техникума. Непрекъснато се оглеждал да не се сблъска с ответника или някой негов приятел. Поради това, близките му, притеснени от създалата се ситуация, дискретно придружавали навсякъде ищеца.

Твърди, че вследствие случилото се на 10.03.2020 год. се чувства обиден и огорчен, тъй като личното му поведение е несъвместимо с подобна ситуация на неочакван непредизвикан, груб и брутален побой към него, както и продължаващия към днешна дата постоянен психически тормоз.

Твърди, че вследствие противоправното поведение на И.М.П. са му причинени вреди от имуществен и неимуществен характер, изразяващи се в претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт от нанесения побой с юмруци и ритници, стрес, нервност, безсъние и напрежение от множеството обидни изрази и действия, в резултат на осъществен психически тормоз от страна на ответника.

Ищецът моли съда да се произнесе с решение, с което да осъди И.М.П., ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка Д.Г.З., ЕГН **********, да му заплати имуществени и неимуществени вреди,както следва:

-сумата от 81.80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи -установени по 2 броя фискални касови бележки № 109 /2020 год., издадени от Кабинет по Съдебна медицина за СМ Удостоверение и Дрогерия „Свети Георги” гр.Пловдив, ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние( 10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинени болки и страдания, вследствие причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долна челюст, в областта на двата долни-челюстни ъгъла, налагащо поставяне на стандартни метални шини на горна и долна челюст за осъществяване на междучелюстна фиксация, причинили затруднено дъвчене и говорене повече от 30 дни, ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние(10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания - стрес и нервност, безсъние и напрежение от множество обидни изрази и действия, в резултат на осъществен психически тормоз от страна на ответника, осъществен за периода месец март март-октомври 2020 г., ведно със законната лихва от датата на извършеното деяние (10.03.2020 год.) до окончателното изплащане на сумата;

Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът И.М.П., действащ със съгласието на своята майка и законен представител Д.Г.З., чрез пълномощника си, в законоопоределния срок е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва единствено факта на нанесената на ищеца средна телесна повреда, вследствие нанесения му побой с юмручни удари в лицето.Оспорва причинно- следствената връзка между осъщественото деяние и вредоносния резултат. Твърди, че извършеното от него деяние е било провокирано и предизвикано от поведението на самия ищец. В деня на инцидента и преди това, ищецът се е заканвал не веднъж на ответника с физическа саморазправа, свързана със съперничеството между тях двамата за приятелството на момиче.

Твърди, че на 10.03.2020г. ищецът, чрез друг общ познат е инициирал среща, на която е започнал да заплашва и обижда ответника и също му е нанесъл удар с крак /коляно/ в областта на гърдите, за което ответникът представя медицинско удостоверение. В исковата молба било посочено че ищецът е държал ответника за ръцете, но било пропуснато да се посочи, че преди да го пусне, ищецът му е нанесъл удар с коляно в областта на гърдите. Реакцията на ответника, след като ищецът му е пуснал ръцете е била да го удари, като в следствие на тези удари е причинил телесната повреда на ищеца. В този смисъл твърди, че противоправното деяние на ответника е предизвикано и провокирано от поведението на самия ищец — реакция от удара с крак от ищеца в областта на гърдите на ответника, докато му е държал ръцете, като оспорва изцяло твърденията на ищеца, относно фактическата обстановка в деня на инцидента и последващия период. В този смисъл, счита, че е налице съпричиняване. В случая, ударите в лицето на ищеца били предизвикани от действията на самия ищец - предхождащите обиди и закани от негова страна към ответника и от нанасянето на удар в областта на гърдите на ответника, докато му е държал ръцете.

На следващо място, оспорва изцяло твърденията на ищеца за осъществяван от него психически тормоз, състоящ се в отправянето на закани, обиди и т.н.

Напротив, твърди, че самият ищец дълго време преди инцидента, и в последствие след самия инцидент, е отправял обидни думи срещу ответника, както и закани, че ще „го унищожи, него и семейството му, и цял живот ще му плащат“.

Оспорва твърденията, че след инцидента е отправял заплахи за саморазправа чрез общи познати, както и твърдението, че е бил изключен от Техникума по електроника и е записан в Електротехникума. Не отговаряло на истината, че ответникът е отправял заплахи срещу ищеца в коридорите на училището, за което бил извикан, заедно с майка си, при Директора.