Определение № 24 от 29.04.2021, Военно-апелативен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24 гр. София , 29.04.2021 г.

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН

Членове: полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ полк. ПЕТЬО С. ПЕТКОВ като разгледа докладваното от полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН Въззивно частно наказателно дело № 20216000600019 по описа за 2021 година образувано по протест от прокурор от Военно-окръжна прокуратура С., срещу протоколно определение от 09.03.2021 г. по НОХД № 21/2021 г. по описа на Военен съд – С..

Производството е по реда на глава ХХII, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Настоящият състав, след като обсъди доводите, изложени в протеста, мотивите на атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, установи следното:

Протестът е подаден в срок и е допустим.

На 14.01.2021 г. във Военен съд – С. е образувано НОХД № 21/2021 г. по описа на съда по внесен от Военно-окръжна прокуратура - С. обвинителен акт срещу ..... Е. В. И. от военно формирование ..... – Б. за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК за това, че на 20.05.2020 г. около 07.20 часа, в гр. С., ул. „.....“, срещу № ...., при управление на лек автомобил марка „......“, с рег. № ....., управляван и собственост на ..... И., нарушила правилата за движение, регламентирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 на ЗДвП и чл. 21, ал. 1 на ЗДвП и е реализирала ПТП с пресичащия платното от дясно на ляво спрямо пътя за движение на лекия автомобил пешеходец В.Г.А., в резултат на което последният е починал.

С протестираното определение в разпоредително заседание състав на 1 съда е прекратил съдебното производство на основание чл. 249, ал. 2, вр. с чл.

248, ал. 1, т. 3 НПК и е върнал делото на прокуратурата поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимата ..... Е. В. И..

Съдът е констатирал, че в обвинителния акт прокурорът е описал, че подсъдимата е нарушила правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 на ЗДвП и чл. 21, ал. 1 на ЗДвП. Съобразявайки ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС на НРБ, съдът е изложил доводи, че когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението, визирани в хипотезите на чл.

20 от ЗДвП и специалните правила по чл. 21 от ЗДвП, наказателната отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма, като в текста на обвинението следва да се въведе именно онова нарушение на правилата, което е елемент на казуалния комплекс, предизвикал престъпния резултат. Съдът е констатирал също така, че при изготвянето на обвинителния акт прокурорът е допуснал и противоречие между неговата обстоятелствена и диспозитивна част, като в последната едновремено е приел, че подсъдимата е допускала причиняване на телесна повреда или смърт на другиго и че е извършила деянието по непредпазливост, а в обстоятелствената част е изписал, че деянието е извършено непредпазливо по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК.

В резултат на гореизложеното съдът е стигнал до извода, че е било ограничено правото на защита на подсъдимата, тъй като същата е била лишена от възможността конкретно да научи каква е била скоростта й на движение преди инцидента, респективно каква е трябвало да бъде скоростта й, за да предотврати настъпилото ПТП и последвалата смърт, както и да разбере конкретната форма на вината си.

В протеста се твърди, че определението е неправилно и следва да бъде проверено от въззивната инстанция. Излагат се доводи, че посочените в диспозитива на обвинителния акт нарушения по чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП са различни по вид и прокурорът е счел, че е следвало да посочи всички допуснати от подсъдимата нарушения на правилата за движение, довели до вредоносния резултат, което не било и съществено процесуално нарушение.

2

На второ място прокурорът счита, че и в диспозитива и в обстоятелствената част на обвинителния акт е изписано, че деянието е извършено по непредпазливост. Иска се определението да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и делото върнато на СВС за разглеждането му по същество.

Срещу протеста няма постъпили възражения от подсъдимата.

Въззивният съд намира направените с протеста възражения за неоснователни и споделя становището на първоинстанционния съд, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимата.

Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че подсъдимата едновременно е нарушила както общите правила за безопасност на движението, визирани в хипотезите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, така и специалните правила по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в такива случаи наказателната отговорност следва да се носи за нарушението на специалната норма, като в текста на обвинението следва да се въведе именно онова нарушение на правилата, което е елемент на казуалния комплекс, предизвикал престъпния резултат. В резултат на този извод първоинстанционният съд е приел, че е нарушено правото на защита на подсъдимита, тъй като същата е била лишена от възможността конкретно да научи каква е била скоростта й на движение преди инцидента, респективно каква е трябвало да бъде скоростта й, за да предотврати настъпилото ПТП и последвалата смърт, което се споделя и от настоящата инстанция.

Идентично е положението и с другото констатирано нарушение при изготвяне на обвинителния акт, изразяващо се в допуснато противоречие между неговата обстоятелствена и диспозитивна част, както и вътрешно противоречие в самата диспозитивна част досежно формата на вината. При внимателен прочит на обвинителния акт е видно, че в диспозитивната му част прокурорът е допуснал вътрешно противоречие досежно конкретната форма на вина, като от една страна е приел, че подсъдимата е допускала причиняване на телесна повреда или смърт на другиго, а малко след това е описал, че деянието е извършено непредпазливо. По този начин на изписване 3 на обвинението в диспозитивната му част е довело до противоречие и с неговата обстоятелствена част, където прокурорът изрично е приел, че деянието е извършено по непредпазливост.

В заключение следва да се посочи, че винаги когато се преценява обстоятелствената част на обвинителния акт трябва да се установи дали установените нарушения се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него и при преценка дали на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК следва да се съблюдава актуалната редакция на чл. 249, ал. 4, т.т. 1 и 2 НПК.

Всичко това е достатъчно да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до невъзможността подсъдимата да узнае какво точно е обвинението срещу нея и съответно да упражни ефективно процесуалното си право на защита.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че съдържанието на внесения обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК и с неговото изготвяне са били нарушени процесуалните права на подсъдимата, поради което определението на съда следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от разпоредително заседание от 09.03.2021 г. по НОХД № 21/2021 г. по описа на Военен съд – С., с което съдебното производство е прекратено на основание чл. 249, ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК и делото е върнато на Софийската военно-окръжна прокуратура.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5