Решение № 786 от 12.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Пловдив, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330200390 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е обжалван електронен фиш серия К № 5440219, издаден от ОД на МВР- Пловдив, с който наЗ.Д.Б., на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП. В жалбата си сочи, че счита издадения електронен фиш за незаконосъобразен. Излага подробни съображения за незаконосъобразността на издадения електронен фиш. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.

Въззиваемата страна в становището си, оспорва подадената жалба и намира същата за неоснователна. Сочи, че при издаване на електронния фиш били спазени изискванията на материалния и процесуалния закон. Ясно и категорично били посочено мястото на фиксиране на нарушението.

Техническото средство, с което било фиксирано нарушението било годно за употреба и от одобрен тип. Електронният фиш съдържал всички изискуеми от закона реквизити. Излага подробни съображения за законосъобразността на електронния фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

1

В първото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Електронният фиш е издаден за това, че на 02.11.2021г. в 11.14 часа в село Черноземен улица 27-ма до дом номер 15 посока на движение от село Граф Игнатиево към село Черноземен при ограничение на скоростта 50 км/ч, въведено с пътен знак В 26 и отчетен толеранс от минус 3 км/ч, в полза на водача от измерената скоростм, товарен автомобил Грейт уолл стийд 5, с рег.

№ **, се движел с установена наказуема скорост от 62 км/ч, а именно с превишаване на скоростта от 12 км/ч. Собственик на моторното превозното средство е Южноцентрално държавно предприятие, а негов законен представител З.Д.Б..

Налице са основания за отмяна на издадения електронен фиш, тъй като същият е издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон, предвид което се явява незаконосъобразен.

Обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“.

Необжалваемият минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50 лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога „над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, 2 единствено когато налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш.

Същевременно, както е изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл.

182 от ЗДвП е регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.

Следователно всякога, когато е извършено такова административно нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.

Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с 3 електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.

Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието, че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. № 2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.

Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез електронен фиш.

Така констатираниър нарушения на процедурните правила не може да се санират едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено от закона.

Предвид гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява незаконосъобразен и издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на спора, право на разноски има жалбоподателят, но такива не са сторени, не са представени доказателства за това, не са поискани, съответно и не следва да бъдат присъдени. Следва да бъде отбелязано, че 4 юрисконсулт на държавно или общинско предприятие не може да представлява физическо лице, страна по съдебното производство, поради което разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , Районен съд- Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 5440219, издаден от ОД на МВРПловдив, с който на З.Д.Б., ЕГН: **********, адрес: **, А, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за извършено нарушение по чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5