Решение № 1035 от 17.07.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1035 гр. Русе, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520102081 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.50 от ЗЗД, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Р. Н. Д. с ЕГН:********** твърди, че притежава стопански двор в гр.С.п., обл.Р., в който отглеждал овце. Обектът бил регистриран надлежно с всички разрешителни за тази дейност. Твърди се в исковата молба, че в съседство се намирал дора на ответника С. Е., където пребивавали кучета, които не били породисти, но ответника и негови работници полагали грижи за тях. Твърди, че кучетата са под надзор на ответника, като не знае дали са регистрирани надлежно като негови собствени.

Твърди се в исковата молба, че на 11.10.2022г едно от тези кучета нападнало две от овцете на ищеца и ги нахапало. Причинените наранявания били много тежки и това довело до ефтанизирането на тези животни.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника С. Л. Е. да заплати на ищеца Р. Н. Д. сумата от 1000,00 лева, представляваща стойността на двете умъртвени овце и съответно представляваща стойност на причинените вреди от животно /куче/, собственост и намиращо се под надзора 1 на ответника, ведно със законната лихва върхy посочената сума, считано от датата на деликта - 11.10.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се разноски по делото.

В своя писмен отговор ответникът оспорва иска, както по основание, така и по размер. Не оспорва обстоятелството, че овцете на ищеца са нахапани от кучета, а факта чия собственост са кучето и кой упражнява надзор над него. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноски по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.50 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира.

Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна, поради което не се налага да се изследва наличието на вина у деликвента, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

Безвиновната отговорност е вид гражданска отговорност, защото, както и виновната отговорност, се предпоставя от наличието на деяние, противоправност, вреди и причинна връзка. За ангажирането на тази отговорност трябва вредите да са причинени от същата вещ. Отговорността на собственика на вещта се изключва само тогава, когато той докаже, че за настъпването на вредите ищецът носи изключителна отговорност или вредите се дължат на непреодолима сила или действия на трети лица (т. 10 от Постановление № 7/59 г. на Пленум на ВС).

По делото липсват данни за наличие на непреодолима сила.

Непреодолима сила е това събитие, настъпването на което да не може да се вмени във вина на отговорното лице, трябва да е непредвидимо и непредотвратимо. Такива са например природните бедствия.

По българското законодателство животните са движими вещи.

Доказване на правото на собственост върху тях, може да стане по реда на ЗС, със сделка, давност или по друг начин установен със закон, а в настоящия 2 казус със свидетелски показания.

От събраните по делото доказателства се установява , че на 09.10.2022г. според обясненията на ищеца дадени по преписка на РПУ Сливо поле и на дата - 11.10.2022г. (според исковата молба) в стопанския двор на гр.С.п., обл.Р. две овце, собственост на ищеца били нападнати и нахапани от куче, което според св.Ахмет Кючюков било черно на цвят от порода „улична превъзходна“ със среден косъм.

От заключението на вещото лице по назначената и приета Съдебноветеринарно-икономическа експертиза се установява, че причинноследствената връзка между нараняванията и леталният изход на животните е дълбоко прободните и разкъсните рани, станали причина за проникването на огромен брой микроорганизми, които попадайки директно в кръвообращението, предизвикват сепсис, състояние на интензивно размножаване и разпространение на патогенни микроорганизми с настъпваща бурна реакция на имунната система, системно възпаление, полиорганна недостатъчност и смърт.

Според вещото лице лечението на такива животни от стопанска гледна точка е нерентабилно. При загуба на цели тъканни групи, животните не могат да се възстановят физиологично напълно и да бъдат използвани с продуктивна цел - за месо, за мляко или за приплоди.

Вещото лице установява, че средната пазарна стойност на овце се определя според няколко признака - възраст, порода, килограми, продуктивност, физиологично състояние.

Предвид наличните по делото данни , експертът е формулирал заключение, че средната пазарната стойност на овца към месец октомври 2022г., с ушна марка №100034001407756, порода кръстоска на възраст 80 месеца, около 70-80 кг, бременна в трети месец е 450,00 лева.

Предвид наличните по делото данни , експертът е формулирал заключение, че средната пазарната стойност на овца към месец октомври 2022г. с ушна марка №100037000431203, порода кръстоска на възраст 81 месеца, около 70-80 кг, бременна във втори месец е 450,00 лева.

По делото са разпитани трима свидетели от които единствено св.Ахмет Кючюков описва въпросното куче, както и твърдения че виждал как 3 ответникът го бил хранил. Впоследствие от представеното по делото – Удостоверение за родствени връзки се установява, че този свидетел е първи братовчед на ищеца Р. Н. Д..

От показанията на св.Д. А., служител на Община Сливо поле се установява, че е запознат със случая на нахапаните овце на ищеца. Твърди, че е посещавал с други служители стопанския двор и констатирал, че там има безстопанствени кучета. Установява, че две кучета – жълти на цвят живеели в стопанския двор. Свидетелят описва смножество случаи когато са ходили и прибирали от този район безстопанствени кучета, тъй като те посягали на хора и животни.

От показанията на св.Л. С. Л. се установява, че е собственик на фирма „Химбълс“ ЕООД и стопанисва стопанския двор в землището на гр.С.п..

Твърди, че в района има безстопанствени кучета и знае, че през 2022г. са идвали служители на Общината за да ги прибират. Установява, че към момента се грижи за три кучета, които са вързани и нямало оплаквания от тях.

Всички свидетели са дали показания, според които в района на стопанския двор има безстопанствени кучета. Единствено св.К., който се оказва роднина на ищеца, развива твърдения, че въпросното черно куче било хранено от ответника. Съдът не кредитира показанията на св.К., тъй като същият при снемане на самоличността му в съдебно заседание отрече да има роднински връзки с ищеца, което впоследствие се опровергава от приетото като писмено доказателство по делото – Удостоверение за родствени връзки изх.N:СП-2455/09.04.2024г. на Община Сливо поле.

Останалите свидетели не са виждали кучето което е нападнало овцете на ищеца. От съвпадащите сведения по свидетелските показания не може да бъде формиран извод, че ответникът е собственик на кучето, нападнало овцете на ищеца. Същевременно изнесеното от свидетелите не дава основание за извод, че кучето е под надзора на ответника. Спорен и недоказан е и факта кога се е случило твърдяното противоправно деяние - на 09.10.2022г. или на 11.10.2022г.

За да се приеме обратното е необходимо с категоричност да се установи, че кучето живее в двора на ответника, той го храни и се грижи се за него.

Показания в този смисъл дава единствено св.Кючюков, като те не се подкрепят от показанията на останалите свидетели.

4

С оглед изложеното, съдът намира че кучето, нападнало овцете на ищеца ищеца не е било под надзора на ответника.

Категорични и несъмнени доказателства за такъв извод по делото няма, поради което и не е налице хипотезата на чл.50 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за вредите, които ищецът е претърпял следствие нападението на черното куче над овцете му.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният иск с правно основание чл.50 от ЗЗД, като недоказан следва да бъде отхвърлен.

По разноските

При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответника разноски в размер на 1000,00 лева за платен адвокатски хонорар съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Така мотивиран съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като недоказан предявеният от Р. Н. Д. с ЕГН:********** срещу С. Л. Е. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.50 от ЗЗД - да бъде осъден ответника С. Л. Е. да заплати на ищеца Р. Н. Д. сумата от 1000,00 лева, представляваща стойността на две умъртвени овце и съответно представляваща стойност на причинените вреди от животно /куче/, собственост и намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върхy посочената сума, считано от датата на деликта - 11.10.2022г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

ОСЪЖДА Р. Н. Д. с ЕГН:********** да заплати на С. Л. Е. с ЕГН:********** сумата от 1000,00 лева разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5