Решение № 5962 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5962 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110143738 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Ц. И. Ч. срещу **********************. Ищецът твърди, че на 10.08.2021 г. сключил с ответника договор за кредит №*********, за сумата от 1500 лв. Ищецът твърди, че трябвало да заплати и такса „Бързо разглеждане” в размер от 524,89 лв. Ищецът твърди нищожност на клаузите за дължимост на таксата на осн. чл.26, ал. 4 ЗЗД, поради противоречието им с нормите на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 5 ЗПК и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД предложение трето ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителност на чл.9, ал. 1 от договора поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това твърди, че посоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и заобикаля императивно изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо, счита, че таксата противоречи на закона, евентуално противоречи на добрите нрави.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен договор за кредит със соченото съдържание, но счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1 не противоречи на добрите нрави, нито на закона. Посочва, че допълнителните действия, за които са начислени таксите, са включени по желание на ищеца. Този разход не следва да се включи като 1 част от ГПР. Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК на клаузата за дължимост на такса по чл. 9, ал.1 от договора и евентуално чл. 26, ал. 1, предлож. трето ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави. За уважаване на предявените искове тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби, евентуално на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно обвързващи страните договорни клаузи.

Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 10.08.2021 г. е сключен Договор за кредит № *********, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 1500 лв., при фиксиран ГЛП в размер на 32.55 %, ГПР в размер на 35.47 % и 11-месечен срок за погасяването й. Съгласно чл. 9, а л . 1 от договора при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за услугата „Бързо разглеждане“ по кредита в размер на 524, 89 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план , по кредита , заложен в настоящия договор.

Настоящият състав приема, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.

10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Съдът счита, че чрез уговорката за такса за „Бързо разглеждане“ в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и 2 управлението на кредита, поради което уговорката противоречи на чл. 10а, ал.

2 ЗПК.

Таксите, начислени за "Бързо разглеждане" са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС, дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14, при което по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Всъщност тези такси представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга, оскъпяват кредита и са част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за такси за „Бързо разглеждане“, начислени от страна на Кредитора.

Невключването на тези такси в ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и като краен резултат не позволява на кредитополучателя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. При включването на посоченото възнаграждение за такса "Бързо разглеждане" в ГПР, не са необходими специални знания, за да се приеме, че ГПР значително надхвърля предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК праг. В светлината на гореизложеното съдът приема, че обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл.

143 ЗЗП, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните. Ето защо, предявеният главен иск за нищожност е основателен.

По разноските:

Ищецът претендира заплащане на 25,56 евро – държавна такса, и адвокатско възнаграждение , платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.

3 минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет ( включително между същите страни - гр.д. № 45187 /2025 ), срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата в размер на 120 евро с вкл. ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ц. И. Ч., ЕГН **********, срещу ответника **********************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № *********/10.08.2021 г., предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане“, поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **********************, ЕИК *********, да заплати на Ц. И. Ч., ЕГН ********** сумата от 145,56 евро (сто четиридесет и пет евро и 56 евроцента) – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4