Решение № 208 от 22.10.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Свиленград, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20265620200578 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 000718 от 15.05.2026 година на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с к о е т о н а С.

Х.

К. с Е Г Н * * * * * * * * * * о т град

********************************, за нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 153,39евро/300 лв./, както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 5,11евро/10 лв./ – такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) на база време и на база изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Жалбоподателят С. Х. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения, доколкото обжалваното НП било издадено извън предвидения в чл.34,ал.3 от ЗАНН срок,за което излага мотиви. Излагат се мотиви и за противоречие на обжалваното с практиката на СЕС.Моли съда да отмени обжалваното НП, като неправилно и незаконосъобразно и претендира разноски на основание чл.38 от ЗАдв.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С. Х. К. , не се 1 явява. От пълномощника му адв.Т. е постъпило писмено становище с което поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Отделно от това оспорва авторството на твърдяното нарушение,като ангажира доказателства,че МПС е с друг собственик,което опровергава обв.теза на АНО.Счита още че мястото на нарушението било описано по начин, който затруднявало защитата и водело до неяснота,за което излага доводи в тази насока,поради което моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в

Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура”, редовно призовани, н е изпращат представител. От пълномощника му е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата по подробно изложени в нея съображения. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-юр.възнаграждение. Отправя възражение за прекомерност на претендираното от другата страна възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 20.11.2025 година в 15.30 часа свидетелят Т. А. С. и колегата му св.Р.

Т. М. изпълнявали служебните си задължения на път № I-5, при км. 236+200, посока гр.Стара Загора, спрели моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Опел”, модел Комбо ВАН с държавен регистрационен № ****************** с обща технически допустима маса до 3.5 t /собственост на П. Ж. К./ ,управляван от жалбоподателя, тъй като констатирали от справката в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), от контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20151, че на дата 30.09.2025 година в 09.52 часа в извън населено място, а именно: по път А-4,км. 98+481,пътен участък до гр.Свиленград , включен в обхвата на платената пътна мрежа, посоченото МПС е управлявано, без да е изпълнено задължението за заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.

За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № ******************, датата и часа на движение.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 20.11.2025 година, свидетелят Т. А. С. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и 2 правоприлагане – Пловдив” в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му функции, съставил против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 000718/30.09.2025 от 20.11.2025г.

Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Р. Т. М.

.

В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, която вписва за нарушена.

АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 20.11.2025 година , като АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” издал процесното НП.

В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и наложил на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 153,39евро/300 лв., както и е посочено, че дължи 5,11евро/10 лв.- такса по чл.

10а, ал. 2 от ЗП.

Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.05.2026 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване, че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

В съдебно заседание е представен и приет като доказателство по делото копие от свидетелство за регистрация на МПС част 1-ва,видно от което товарен автомобил ОПЕЛ Комбо ВАН с рег. № ****************** е собственост на П. Ж. К..

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приет ите по делото Заповед № ЧР-СПНТУ-333/ от 17.06.2025г , Заповед №РД-11-1322 от 17.10.2025г. и Заповед № РД-11-390 от 06.04.2026 година, трите на Председателя на Управителния съвет на АПИ, видно от които актосъставителя има право да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП, а Красимир А. Чакъров е оправомощен да издава НП по 3

ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Красимир А. Чакъров се установява от приложената в АНП Заповед № ЧР-СП-НТУ-333/ от 17.06.2025г.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, св. Т. А. С. и св.Р. Т. М..

Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на св. Т. А. С. и св.Р.

Т. М., които са вътрешно безпротиворечиви и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелски показания на св. Т. А. С. и св.Р. Т. М. не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на НТУ към АПИ, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова.

И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП и в другите документи, налични по делото. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства обаче не са относими към авторство

,тъй като видно от приобщеното по делото писмено доказателство,а именно свидетелство за регистрация на МПС,процесното описано в НП е собственост на друго лице,а не на жалбоподателя, и доколкото липсват ангажирани доказателства от страна на АНО,че на процесната дата именно жалбоподателя е управлявал МПС,не може да се приеме доказано 4 авторството по безспорен начин,а единствено се установява ,че същият управлявал МПС на датата на която е бил спрян от свидетелите,но не и на датата когато същите са установили ,че е извършено адм.нарушение, поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни, но в частта относно констатираното от тях и по време на проверката /извън доказаност, касателно авторството/.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП и представените в съдебно заседание от страна на жалбоподателя, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Съдът кредитира и другите налични по делото документи, тъй като не са в противоречие с другите доказателства, на които се дава вяра.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира от следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на входиране в регистратурата на Съда ,а именно на 28.05.2026г, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.

На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-6334 от 29.06.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.