Решение № 25 от 27.01.2026, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Луковит, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н. П. Х.А като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20244320200152 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от И. И. И., ЕГН **********, с адрес: [заличен адрес по GDPR], против Наказателно постановление № *****, издадено на 23.04.2024 г. от Г.

Д. Г., на длъжност Началник РУ - Луковит, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месец, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, тъй като е издадено в нарушение на нормите на ЗАНН.

Жалбоподателят И. И., редовно призован, не се явява.

Като негов процесуален представител се явява адв. Р. М. от ЛАК с пълномощно по делото. В съдебното заседание изцяло поддържа жалбата и излага подробни доводи в тази насока.

Наказващият орган Началник РУ - Луковит, ОД МВР – Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът след анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят И. И. И. притежава СУМПС № *****, издадено на 06.03.2024 г. от ОД МВР - Ловеч, с правоспособност за категории: М,В, С, ТКТ, ВЕ.

На 25.03.2024 г. около 16.30 часа в гр. Луковит на ул. „Иван Вазов“, жалбоподателят И. И. управлявал лек автомобил „Форд Транзит“ с регистрационен номер *****, собственост на Н. Й. С.. По същото време, свидетелите Ц. Н. Х. и К. П. И., полицейски служители в РУ – Луковит, заедно били на точка за контрол в [заличен адрес по GDPR], на изхода на града в посока гр. Червен бряг, когато тях се приближавал автомобила - бус управляван от И.. Също така двамата чували и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, който се движеше зад буса. Свидетелят К. И. подал знак със стоп палка, тъй като движещият се служебен автомобил на МВР зад буса, му подавал сигнал да спре, но явно имало някакъв проблем и 1 буса не спирал. Водачът И. се подчинил на подадения сигнал със стоп палка от страна на свид. И. и спрял автомобила. Другият полицейски автомобил също спрял като в него бил полицейския служител П. Ц., който обяснил на колегите си, че подава звуков и светлинен сигнал на този автомобил от доста по-надолу на ул. „Иван Вазов“. Свидетелят Х. се представил на водача и му изискал документи, който му ги представил. Полицейските служители попитали И. - възприел ли е сигнала на колегата им за спиране, и първоначално той и возещите се в него лице казали, че са слушали много силно музика и не са чули нищо.

След това са видели, но не са разбрали, че е бил подаден за тях този сигнал. Свидетелят Ц.

Х. приел, че водачът на буса не е спрял на подадения му звуков и светлинен сигнал от колегите му от другия полицейски автомобил.

Във връзка с установеното нарушение, актосъставителят Ц. Н. Х. на 25.03.2024 г. съставил на жалбоподателя И. Акт за установяване на административно нарушение № ***** от 25.03.2024 г., а свидетел станал служителя П. Г. С.. В АУАН жалбоподателят е вписал възражения и такива не депозирал в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН.

След като е разгледал АНП, наказващият орган Г. Д. Г. - на длъжност Началник РУЛуковит, на 23.04.2024 г. е издал обжалваното № *****, срещу И. И., за това, че на 25.03.2024 г. в 16.30 часа, в [заличен адрес по GDPR], с посока на движение към гр. Червен бряг, като водач на товарен автомобил „Форд Транзит“ с регистрационен номер *****, собственост на Н. Й. С., извършва следното нарушение: При подаден светлинен и звуков сигнал със служебен автомобил Шкода Рапид от инспектор П. Ц., водача не спира плавно, най-вдясно на платното за движение, ускорява и продължава движението си по ул. „Иван Вазов“, където преустановява движението си след подаден сигнал за спиране от дежурен наряд намиращ се на точка за контрол, с което е извършил: 1. Не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.

Наказващият орган е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. В НП е посочено, че при определяне на размера на наказанието наказващия орган е взел предвид следното: „Глобата не е в минимален размер, тъй като лицето е наказвано за същото по вид нарушение“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административно-наказателната преписка, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Като писмени доказателства са приети, заверени копия от: НП № *****/ 23.04.2024г.; Докладна записка № *****г.; Докладна записка № *****г.; съпроводително писмо с peг. № *****г.; Справка нарушител/ водач на И.

И. И.; Писмо рег.№*****г., ведно с приложени заверени копия на АНП; АУАН серия GA, №****г.; Удостоверение УРИ № ***** г. и Удостоверение УРИ № *****; Писмо рег. № *****г. на Началник на РУ Луковит, ведно с приложена докладна записка рег. № *****г.

Описаната по-горе фактическа обстановка се потвърждава напълно и от събраните по делото гласни доказателства и най-вече от показанията на свидетелите Ц. Н. Х., И. В. М., Н.

С. С., П. Г. Ц. и К. П. И..

От разпита на актосъставителя Ц. Н. Х. - работещ в РУ Луковит на длъжността младши автоконтрольор и свидетеля К. П. И. - работещ в РУ Луковит на длъжността старши полицай, се установява, че заедно били на точка за контрол в [заличен адрес по GDPR], на изхода на града в посока гр. Червен бряг, когато от ул. „Завоя на черна“ към тях се приближавал бял бус. Двамата чували и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, който се движеше зад буса. Свидетелят К. И. подал знак със стоп палка, тъй като движещият се служебен автомобил на МВР зад буса му подавал сигнал да спре, но явно имало някакъв проблем и буса не спирал. От показанията им се установява, че водачът се подчинил на подадения сигнал със стоп палка и спрял автомобила. Другият полицейски автомобил също спрял като в него бил колегата им П. Ц., който им обяснил, че подава звуков и светлинен сигнал на този автомобил от доста по-надолу на ул. „Иван Вазов“. Свидетелят Х. се 2 представил на водача, който му представил изисканите документи. Попитали водача на буса - възприел ли е сигнала на колегата им за спиране, и първоначално водача и возещите се в него лице казали, че са слушали много силно музика и не са чули нищо. След това са видели, но не са разбрали, че е бил подаден за тях този сигнал. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели приемайки, че са дадени коректно и нетенденциозно, тъй като актосъставителят за да приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 103 ЗДвП се е доверил на заявеното им от техния колега П. Ц..

От показанията на свидетеля П. Г. Ц. - работещ РУ Луковит на длъжността инспектор охранителна полиция, се установява, че заедно с негова колежка и със служебен автомобил Шкода Рапид се движели в гр. Луковит по ул. Иван Вазов“, когато забелязали въпросния бус с английски номер и три лица в него, които били без колани и се движели срещу тях.

Обърнали движението на патрулния автомобил и тръгнали след тях със светлинна и звукова сигнализация. Те не отбили и стигайки до патрула от техни колеги, които били на изхода на града, те подали сигнал със стоп палка и буса спрял. Свидетелят заяви, че се движели зад буса 400-500 метра - движели се зад тях „от магазина на И. до отбивката“. В с.з. свидетелят заяви: „Не знам, дали са възприели нашите сигнали. Аз видях, че бусът е с десен волан.

Огледалата на буса са големи и виждах, че започнаха да си дърпат коланите, но те явно засякоха и не можеха да ги издърпат и може би това е причината да не искат да спрат веднага, за да не ги видим, че са без колани“. Заяви също: „Да, те ускориха след като тръгнахме след тях, те през цялото време ускоряваха“.

От разпита на свидетеля И. В. М., се установява, че живее в гр. Угърчин, от където заедно с И. и Н. тръгнали за гр. Кнежа. И. управлявал буса. Влезли в гр. Луковия и спрели до магазин. Купили си неща за ядене и пиене и тръгнали. Магазинът е на излизане от гр.

Луковит в дясно към гр. Червен бряг. След тръгването от магазина се разминали с патрулка и малко след това нагоре по пътя чули сирени. В далечината на 50 метра видели друга патрулка и водача И. подал мигач, за да спрат при тях, тъй като полицаите пред тях им подали сигнал. На водача И. му написали акт, а на тях возещите се им писали актове за без колани. В с.з. свидетелят заяви категорично, че след като са чули звуковия сигнал подали десен мигач, но от дясно имало мантинела и нямало къде да спрат. Видели другия патрулен автомобил пред тях и за това спрели при него. От чуването на звуковия сигнал изминали 50на метра, не повече. Не са се опитвали да избягат от проверка, били редовни, а просто били без колани.

От разпита на свидетеля Н. С. С. се установява, че живее в гр. Угърчин, от където заедно с И. и И. тръгнали за гр. Кнежа с Форд Транзит, бял бус. Шофьор бил И., а двамата И. били пасажери. Влезли в гр. Луковит и отбили за гр. Червен бряг след което спрели до магазин в дясно. Купили си неща и тръгнали като двамата с И. били без поставени колани. В същото време се разминали с патрулен автомобил. Движейки се в посока към гр. Червен бряг, на 50-60 метра от табела чули звуков сигнал. Отсреща имало други полицаи, И. намалил и спрял при тях, а зад тях спрели други полицаи. В с.з. свидетелят заяви, че не са възприели да е имало сигнал зад тях и да не са спирали. Имало отбивка при полицаите и спрели при тях.

Съдът кредитира показанията И. В. М. и Н. С. С., тъй като заявеното от тях не протИ.речи с останалите гласни доказателства кредитира от съда.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14- дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е връчено на жалбоподателя на 18.07.2023г., а жалбата е подадена в РУ - Луковит на 31.07.2023г.

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на РУ 3 Луковит. АУАН също е съставен от компетентно лице.

Нарушението е описано достатъчно ясно и по начин, който позволява на дееца да разбере в какво е обвинен. При съставянето на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – достатъчно ясно е описана датата и мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В съдебно заседание свидетелите-очевидци потвърдиха описаното в АУАН.

Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни – умишлено или непредпазлИ., като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

С НП на жалбоподателят е наложено наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Разпоредба постановява, че „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания“.

За да се приеме, че за жалбоподателя е възникнало задължението по чл. 103 ЗДвП, е необходимо да е налице безсъмнено доказателство, че като водач на МПС е могъл да види, възприеме достатъчно ясен и насочен към него сигнал на контролния орган, каквото безспорно доказателство не е налице в случая. В показанията си полицейски служители актосъставителят Х. и Ц. И. свидетелстват, че двамата се намирали на пътното платно и срещу тя се движел автомобила управляван от И., че чули и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, който се движеше зад буса, при което свидетелят И. подал сигнал със стоп палка на И., той се подчинил и спрял автомобила. Именно на това място по категоричен начин се доказва, че полицейски орган, в случая свид. И. е подал сигнал със стоп-палка по образец на жалбоподателят и той е спрял управляваното от него МПС.