Решение № 434 от 17.07.2023, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 465/2023
- Вид
- Решение № 434
- Подписан
- 17.07.2023
- Състав
- Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48 · Закон за наследството
- чл. 49, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 69 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 434 гр. Благоевград, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петър Узунов
Членове:
Вера Коева
Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500465 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Ю.
М. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Г.Д., ул. „***“ № 2, чрез адв. Т. П., съдебен адрес: гр. Г.Д., ул. „***“ № 3А против Решение № 9067/22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 158/2021 г. по описа на РС- Г.Д. в следните части: в която е отхвърлен предявения иск с правно основА.е чл. 124 ГПК от жалбоподателя против М. М. Б., А. М. Б., Ш. И. Б., Г. М. Ю. и С. С. Ю. за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик над 1/28 ид. част от следния недвижим имот: УПИ – парцел IХ, имот пл. № 591 от кв. 23 по действащия план на с. Б., общ. Г.Д., утвърден със заповед № 279/1992 г. на кмета на общината, с площ на целия УПИ от 385 кв.м., при съседи на УПИ: от изтокУПИ II- 592 и УПИ VIII- 596, от запад - УПИ I- 590, от север – улица и от югулица, както и над 1/14 ид. част от построената в северната част на описА.я имот паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м.; в която е отхвърлено искането за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 94, том I, рег. № 1232, дело № 85/08.07.2014 г. по описа на нотариус М.И.-Б. над 1/28 ид. част за УПИ – парцел IХ, имот пл. № 591 от кв. 23 по действащия план на с. Б., общ. Г.Д., утвърден със заповед № 279/1992 г. на кмета на общината, с площ на целия УПИ от 385 кв.м., при съседи на УПИ: от изтокУПИ II- 592 и УПИ VIII- 596, от запад - УПИ I- 590, от север – улица и от югулица, както и над 1/14 ид. част от построената в северната част на описА.я имот паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м.; в която е отхвърлено искането за обявяване на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу 1 задължението за гледане и издръжка № 121, том I, рег. № 1502, дело № 107 от 2018 г. по описа на нотариус А.Х., като непораждащ правно действие в частта му над 1/28 от УПИ – парцел IХ, имот пл. № 591 от кв. 23 по действащия план на с.
Б., общ. Г.Д.,утвърден със заповед № 279/1992 г. на кмета на общината, с площ на целия УПИ от 385 кв.м., при съседи на УПИ: от изток- УПИ II- 592 и УПИ VIII596, от запад - УПИ I- 590, от север – улица и от юг- улица, както и над 1/14 ид. част от построената в северната част на описА.я имот паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м.
Във въззивната жалба се правят оплаквА.я за неправилност на решението на районния съд. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал доказателствата, от които се установяват твърденията на жалбоподателя. Сочи се, че съдът е дал приоритет на показА.ята на свидетелите на ответната страна, които макар и пристрастни, също водели до извод за упражнено от въззивника давностно владение върху целия процесен имот и построената в него полумасивна жилищна сграда. От свидетелските показА.я безспорно се установявало, че жалбоподателят от раждането си до настоящия момент живее, владее и ползва процесния имот и сграда, като никой от наследниците на родителите му, никога не е ползвал имотите.
Твърди се, че в противоречие със заключението на вещото лице, районният съд е приел, че ответникът М. Б. е осъществявал поддръжка на полумасивната жилищна сграда, като сменил капаци на подпокривното пространство на сградата.
Изтъква се, че вещото лице не е дало категорично заключение в тази насока, поради което съдът неправилно е приел ответника М. Б. за собственик по давностно владение на процесната сграда.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 9067/22.02.2023 г., постановено по гр.д. № 158/2021 г. по описа на РСГ.Д. в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно и вместо него – да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявения от ищеца против ответниците иск.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.
С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че изложеното във въззивната жалба не кореспондира с действителното фактическо положение и събрА.те доказателства по делото.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд – Г.Д. в обжалваната част.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав, намира следното:
От събрА.те в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът Ю. М. Б. и ответникът М. М. Б. са наследници на М. Ф. Б., б.ж. на с.
Б., общ. Г.Д.. Наследници на М. Ф. Б. са и: А.Х. Б. - съпруга, А. М. Х.- дъщеря, Ш.
М. К.- дъщеря, М.М. Б. - син, Р.М.Б.- дъщеря и А.М.Г. - дъщеря.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 94, том I, рег. № 1232, дело № 85/2014 г. по описа на нотариус М.И.-Б. М. М. Б. е признат за собственик на основА.е давностно владение и наследство върху следния недвижим имот: 1/2 идеална част от УПИ – парцел IХ, имот пл. № 591 от 2 кв. 23 по действащия план на с. Б., общ. Г.Д., утвърден със заповед № 279/1992 г. на кмета на общината, с площ на целия УПИ от 385 кв.м., при съседи на УПИ: от изток- УПИ II- 592 и УПИ VIII- 596, от запад - УПИ I- 590, от север – улица и от юг- улица, ведно с построената в северната част на описА.я имот паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за гледане и издръжка № 121, том I, рег. № 1502, дело № 107 от 2018 г. по описа на нотариус А.Х., М. М. Б. и В. М. Б. прехвърлят на дъщерите си Г. М. Ю. и А. М. Б., при равни квоти за двете, следния собствен недвижим имот, а именно: 1/2 идеална част от УПИ – парцел IХ, имот пл. № 591 от кв. 23 по действащия план на с. Б., общ. Г.Д.,утвърден със заповед № 279/1992 г. на кмета на общината, с площ на целия УПИ от 385 кв.м., при съседи на УПИ: от изток- УПИ II- 592 и УПИ VIII- 596, от запад - УПИ I- 590, от север – улица и от юг- улица, ведно с построената в северната част на описА.я имот паянтова жилищна сграда със застроена площ от 36 кв.м., срещу задължението на приобретателите на имота Г. М. Ю. и А. М. Б. да осигурят на прехвърлителите М.
М. Б. и В. М. Б. цялостно гледане и издръжка до края на живота им.
От удостоверение за наследници изх. № 766/28.04.2021 г., издадено от Община Г.Д. се установява, че В. М. Б. е починала на 29.11.2020 г. и е оставила за свои законни наследници: М. М. Б., Г. М. Ю., И. М. Б. и А. М. Б..
Видно от приети като доказателства по делото удостоверения за сключен граждански брак, А. М. Б. е сключила граждански брак на 27.09.2001 г. с Ш. И. Б., Г. М. Ю. е сключила на 02.04.1989 г. граждански брак със С. С. Ю..
Видно от удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 154/89 г. от 08.05.1989 г. на РС- Г.Д., съгласно определение № 37/1989 г. от 08.05.1989 г. е допуснато да се отбележи в регистъра при съда, че К.М.Б., Д.М.Г., М.М. Б., К.М.Х., Р.М.К. и И.М.
Б. – всички от с. Б., се отказват от наследството на покойния им наследодател М.Ф. Б., б.ж. на с. Б..
От приети като доказателства по делото удостоверения за идентичност на лице с различни имена се установява, че М. Ф. Б. и М.Ф. Б. и М. Фетах Б., са имена на едно и също лице, съответно: М. М. Б. и К.М. Б.; В. М. Б. и Д.С. Б.; Ю.
М. Б. и И.М. Б.; М. М. Б. и М.М. Б.; Р.М.Б. и К.М.Б.; Ш. М. К. и Р.М.К.; А. М. Х. и К.М.Х.; А.М.Г. и Д.М.Г.; А.Х. Б. и Н.Ю. Б.а, са имена на едни и същи лица.
Видно от прието като доказателство по делото удостоверение за настоящ адрес изх. № 558/03.11.2021 г., издадено от Община Г.Д., ищецът Ю. М. Б. е с регистриран настоящ адрес в с. Б., общ. Г.Д., обл. Благоевград, ул. „***“ № 2 от 12.05.2006 г.
В първоинстанционното производство е назначена и приета съдебнотехническа експертиза относно състоянието на процесната къща. Вещото лице сочи, че процесната къща е паянтова на дървен скелет и с пълнеж от каменна зидария за първия полуподземен етаж и от кирпич за втория надземен етаж, с дървен двускатен покрив, покрит с турски керемиди. Подходът към втория етаж се осъществява посредством външна еднораменна стълба от юг. Експертът посочва, че сградата е в лошо състояние, физически, морално и функционално остаряла. Установено е частично самосрутване на външните каменни оградни стени от юг и запад, частично изпадала мазилка по летвени тавА., амортизирА.
3 дюшемета и дограма. Дворното място е занемарено и неподдържано. Вещото лице сочи, че в къщата няма видими подобрения. Обвишката на покривната конструкция е частично от амортизирА. и частично от необелени букови капаци.
В производството пред РС е назначена и приета съдебно-графическа експертиза със задача да се установи дали подписа, поставен под № 6 върху молба от 08.05.1989 г., подадена по гр.д. № 154/1989 г. на РС-Г.Д., е положен от И.М. Б.
(Ю. М. Б.). В заключението експертът допуска, че подписът, поставен под № 6 върху молба от 08.05.1989 г., подадена по гр.д. №154/1989 г. на РС-Г.Д., е положен от И.М. Б. (Ю. М. Б.). В с.з. вещото лице пояснява, че сравнителният материал е малко, като в хода на изследването е установил повече съвпадения, отколкото различия.
СтрА.те са ангажирали гласни доказателства.
В показА.ята си св. Адиле Кади сочи, че познава стрА.те, баща и е брат на М. Б. и Ю. Б.. Твърди, че М. Б. е измамил някога лелите с пълномощно, под предлог да не им вземат къщата. Сочи, че откакто се е родил Ю. живее в процесната къща, както и че братята и сестрите на Ю. му оставили да ползва къщата. След смъртта на дядото, в къщата останали да живеят Ю. и бабата.
Другите деца си имали други имоти и други къщи. Сочи, че Ю. полагал грижи за майка си. Твърди, че след смъртта на бабата, М. не е правил ремонти в къщата, а затворил двора, за да не влиза Ю.. Разяснява, че Ю. се зА.мава в животновъдство, последните години работил в гр. Банско и гр. Разлог. Не знае Ю. да се е отказвал от наследството на баща си. Според свидетелката в къщата не са извършвА. подобрения, както е оставена, така си е.
Свидетелката З. Б. сочи, че познава стрА.те, баща и е брат на М.
Б. и Ю. Б.. Разяснява, че е родена 1963 г. и била на 8 години, когато дядо й починал. Твърди, че в процесната къща живеели чичо й Ю. и неговата майка.
Пояснява, че Ю. ходи да работи животновъдство в Банско, както и в село до Д., седи 10-15 дни и пак си идва. Описва къщата като стара, много слаба къща от едно време, без вода, без ток, готова да падне, тъй като никой никога не е правил ремонти. Ю. не е строял нищо. Твърди, че майка й и лелите се разбирали къщата да остане на Ю., тъй като няма нищо друго, а всички останали си имали други имоти. От баща си знаела, че къщата е за Ю., който се грижел за майка си. Не знае Ю. да се е отказвал от наследството на баща си. М. искал да вземе имота и да го даде на зетьовете си, заградил мястото с летви, за де не влиза Ю..
В показА.ята си св. Н. К. сочи, че процесният имот е построен от нейния дядо М., след смъртта на дядо й в къщата останали Ю. и М.. Ю. бил все навън, работел в гр. Банско и гр. Разлог, поради което за бабата грижи полагал М..
Имотът знае, че е на М., тъй като всички се подписали за това. Ю. само живеел в къщата. М. извършил подобрения в къщата, поправил покрива, но сега отново била в лошо състояние, ще падне. Твърди, че М. предложил на Ю. да отиде да живее при него, тъй като къщата ще падне, но Ю. отказал. Къщата я знае като техен имот, но се разбрали да остане на този, който гледа бабата и дядото. Знае и, че има дял от къщата по наследство от майка си.
Свидетелят Р. К. в показА.ята си сочи, че знае за кой имот спорят стрА.те. Имотът бил преписан на М.. Всички братя и сестри се подписали къщата да остане на М.. Твърди, че имотът се поддържа от М. и С.. Пояснява, че М. и Ю. влизат в къщата. Не знае дали Ю. е напускал къщата, не знае и дали има друга 4 къща.