Решение № 219 от 01.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Бургас, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №

20242100900215 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „Слънчев бряг” АД, ЕИК 812020577, със седалище и адрес на управление: к.к. Слънчев бряг, Община Несебър, представлявано от Соня Енилова в качеството и на изпълнителен директор срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, с която е заявена претенция за осъждане на ответника да заплати сумата от 640 000 лева (шестстотин и четиридесет хиляди лева), като обезщетение за ползване на водопроводна и канализационна мрежа, собствена на ищеца, на територията на к.к. Слънчев бряг-Изток за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., сумата от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди) мораторна лихва върху дължимото обезщетение, считано от 25.12.2023 г. до завеждане на исковата молба, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че между страните на 08.03.2005г. е сключен договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за ползване водопроводната мрежа и обслужващите съоръжения срещу уговорена цена в размер на 50% от рентабилността, разчетена в цената на питейната вода, като водните количества се отчитали на базата на инкасираната вода от абонатите, захранващи се с питейна вода от главния водопровод. Договорът бил сключен за срок до 31.12.2005 г., като съгласно чл. 11 срокът му е удължаван до 31.12.2008г. С писмо изх. № И-94-00-283 от 09.12.2008г. ищецът уведомил ответника, че прекратява договора. Въпреки прекратяването на договора и противопоставянето на ищеца-наемодател ответникът продължил ползването на водопроводната мрежа и технологичните съоръжения, обслужвайки абонатите си на територията на к.к. Слънчев бряг. Ищецът твърди, че чрез неговата водопроводна мрежа 1 ответникът реализирал печалби, извършвайки доставка и продажба на вода, извеждане на канализационни води и пречистване на води, като тези дейности били невъзможни без ползването на ВиК съоръженията. Пояснява, че ответникът злоупотребявал с монополното си положение като единствено по закон лице, оправомощено да извършва тази дейност в локалната територия, понеже само той имал статут на воден оператор. Това ползване било неправомерно, поради което „ВиК“ ЕАД се обогатило за сметка на ищеца със сума, която възлизала на 640 000 лева, като този размер следвало да бъде изчислен и прецизиран в хода на производството. Навежда твърдения за наличие на пет дела, по които ответникът е осъден да заплаща претендирани от ищеца обезщетения, като първоначално водоснабдителното дружество е отказвало да плати цена за ползване на съоръженията.

Претендира се лихва за забава върху търсената главница, считано от 25.12.2023г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 26 000 лв.

Ответникът по делото „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва редовността на производството и основателността на иска.

Навежда доводи, че претендираното обезщетение, представляващо 50% от чистия положителен финансов резултат на трите услуги- довеждане на питейна вода, отвеждане на отпадни води и пречистването им, многократно надхвърля уговореното в договора, по който наемната цена е била определяна само от рентабилността на доставката на питейна вода.

Заявява се, че предвид начина на определяне на размера на претенцията, в тежест на ищеца било да докаже реално пропуснати ползи и вреди и техният размер. Решаващите мотиви на съда не се ползвали със сила на пресъдено нещо, предвид което постановените съдебни решения по спорове между страните за други периоди не формирали сила на присъдено нещо по отношение размера на обезщетението. Счита, че след като търсеното обезщетение не се формира от средния пазарен наем и не е идентично с посочената в договора наемна цена, ищецът следвало да посочи фактите и основанията на претенцията си.

Ответникът твърди също така, че в процесния период не е ползвал вещи и съоръжения, съставляващи част от мрежите на техническата инфраструктура, собственост на ищеца, а само такива, които били негова собственост, на Община Несебър, като последните със знанието и съгласието на общинската администрация по силата на договор за заем за послужване, материализиран в удостоверение № 51/28.03.2018 година, издадено от Кмета на общината, т. е. мрежата на техническата инфраструктура била ползвана на самостоятелно и годно правно основание, със знанието и съгласието на собственика.

Оспорени са твърденията, че ищецът е собственик на В и К мрежа - водопровод за чиста вода, канализационна мрежа и технологични съоръжения към тях, разположена на територията на к. к. „Слънчев бряг-изток“, както и че през процесния период от време ответникът е ползвал същите. Сочи, че строителството на процесната В и К мрежа е извършено от бившето Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата, а на основание чл. 5 от Постановление на Министерски съвет 120/1958 година, Министерство на търговията си запазвало „правото на управление и стопанисване върху всички благоустройствени и паркоустройствени мероприятия“ на територията на к. к.

2

„Слънчев бряг“. Посочва, че правоприемник на тези министерства е Министерският съвет.

На основание чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл.19 от Закона за водите и параграф 7 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация процесната В и К мрежа била публична общинска собственост, която не попада в изключението на чл. 19, ал. 1, т. 4 б. „в“ на Закона за водите. За да е собственик на тази част от В и К мрежата, ищецът „Слънчев бряг“ АД следвало да я е изградил или да му е предоставена с нарочен акт на принципала до датата на влизане на ЗМСМА в сила 17.09.1991 г., защото съгласно параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА, с влизане в сила на закона преминавали в собственост на общините изчерпателно посочени държавни имоти, включително и В и К мрежите. Заключава, че до 17.09.1991г. В и К мрежата е държавна собственост, а след тази дата - общинска собственост. От изложеното прави извод, че сключеният на 08.03.2005г. договор за наем между ищеца и ответника е нищожен като противоречащ на закона.

Въведено е и възражение за забава на ищеца. В тази връзка се сочи, че последният отказал да получи обратно процесните вещи, предмет на наемния договор, за което е съставен констативен протокол от 15.03.2011 година. Това обстоятелство го поставяло в забава, а ответникът трябвало да се счита за освободен от последиците на евентуалната своя забава на основание чл. 96, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова молба. По възраженията за нередовност на исковата молба ищецът подчертава, че предявеният иск не е вещен, а такъв за парично обезщетение с извъндоговорен източник - ползване на вещ без заплащане на съответната цена. Посочва, че ответникът като наемател по договор за наем на съвкупност от вещи бил наясно с предмета на договора и какво точно е ползвал като единствен воден оператор на тази територия, а тази съвкупност от вещи била описана по идентичен начин в договора и в исковата молба. Предвид насложилите се отношения между страните, счита, че описанието на предмета е достатъчно за завеждането на делото, а в хода му предметът и съдържанието на наеманите вещи щял да бъде изяснен по пътя на експертизата.

На следващо място, счита за ноторно известно обстоятелство липсата на подземен кадастър за тази територия. Предвид спецификата на В и К мрежата като съоръжение, тя представлявала недвижима вещ, но не била нито кадастрална единица, нито обособим недвижим имот, за който можело да бъде посочено по-ясно и точно описание. Съгласно дадените дефиниции в ДР на Закона за водите, „водопроводна мрежа“ е елемент на водоснабдителната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за разпределение и транспортиране на водата до потребителите; „канализационна мрежа“ е елемент на канализационната система в урбанизираната територия, състоящ се от проводи и прилежащите им съоръжения за отвеждане на отпадъчните води от потребителите до канализационните колектори извън урбанизираните територии.

3

Оспорва твърденията на ответника относно собствеността на В и К мрежата, като заявява, че той е собственик на процесната мрежа, находяща се в к. к. „Слънчев бряг“ - изток (а не на цялата територия на к. к. „Слънчев бряг“). Противопоставя се на изложеното в отговора, че за процесния период ответникът не е държал и не е ползвал движими или недвижими вещи, негова собственост, тъй като именно последният се явявал единствения, регистриран воден оператор на тази територия и в този смисъл само той имал право и задължение да извършва дейностите по предоставяне на В и К услуги. Процесният договор бил сключен с ищеца, именно в качеството му на собственик на прекратения договор за наем на процесната В и К мрежа.

По основателността на исковата молба, на първо място се посочва, че ищецът е държавно предприятие с мажоритарното участие в капитала на Българската държава и представлявал публично дружество по смисъла на ЗППЦК. Част от дълготрайните му активи била и цялата налична водоснабдителна и канализационна мрежа на територията на курортния комплекс „Слънчев бряг-изток“, община Несебър. Изцяло реновирана през периода 2000-2004г., същата била с балансова стойност в размер на 80000000 лева и негова собственост вследствие на извършени преобразувания и завършена процедура по приватизация. Позовава се на разпоредбата на чл.19 т. 4 от Закона за водите, предвиждаща, че водостопанските системи и съоръжения на територията на общината, с изключение на тези, включени в имуществото на търговски дружества, представлявали публична общинска собственост. В това число влизали и уличните канализационни мрежи и дъждоприемни шахти и канализационни колектори.

Ищецът се позовава на водени между страните дела със сходен предмет, след приключване, на които със сила на присъдено нещо са установени фактите, пораждащи претендираното материално право- валидно сключен договор за наем, неговото прекратяване, поради изтичане на срока и продължаващо ползване от ответника.

Оспорено е и твърдението на ответника, че ищецът не се е противопоставил на продължилото ползване, което довело до изпадането му в забава. Разменената между страните по делото кореспонденцията ясно сочела на нежелание от страна на „В и К” ЕАД да сключи нов наемен договор, като наред с това разкривала и несъгласието на ищеца да продължава безвъзмездното ползване на собствената му вещ. Това възражение е счетено за неоснователно и поради обстоятелството, че „Слънчев бряг“ АД било в невъзможност да ползва вещта, тъй като не притежава регистрация на воден оператор по смисъла на ЗРВКУ, обратното би било нарушение на нормативните правила.

Изтъква се от ищеца, че дори и да имало забава на кредитора, длъжникът в лицето на ответното дружество не се е възползвал от възможността да се освободи от отговорност, като предаде вещта на някой друг по смисъла на чл. 97 ал. 1 ЗЗД. От това можело да се заключи, че липсват кумулативно изискуемите от посочената правна норма предпоставки, при това поради поведението на ответника. За него оставало задължението да полага грижата на добрия търговец, а било очевидно и че той не е спирал да реализира печалби от ползването на вещта в исковия период и продължавал това ползване и към момента.

4

Относно претендирания размер на вредите - пропуснати ползи се сочи от ищеца, че той е определен в наемния договор като 50 % от рентабилността в цената на водата на база инкасираните количества от абонатите на курортния комплекс; точният им размер щял да бъде установен на по-късен етап от делото чрез поисканите от него доказателствени средства.