Решение № 3817 от 26.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38200/2024
- Вид
- Решение № 3817
- Подписан
- 26.02.2026
- Състав
- МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 19, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 21 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Семеен кодекс
- § 4, ал. 1 · Семеен кодекс
- § 4, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3817 гр. С, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110138200 по описа за 2024 година
Производството е за съдебна делба във фазата по допускането.
Образувано е по искова молба на М. В. А. срещу С. П. А., с която е предявен иск за делба на дворно място и построената в него жилищна сграда, находящи се в гр. С, район В, ул. ....
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са съсобственици на процесните недвижими имоти:
1) УПИ с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-.../14.....2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот - гр. С, район В, К, в.з. К, ул. ...., ..., с площ от 823 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, а съгласно Нотариален акт № ........ на СВ – С, представлява УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град С Район „В”, кв. „К”, ул. „Л” ...., съставляваш съгласно приложена скица- УПИ .... в квартал ... по плана на град С. местността „Б“, целият с площ от 790 кв.м. при съседи по скица: УПИ ..., улица, УПИ ...,
2) ЖИЛИЩНА СГРАДА, с идентификатор ***********.1 по кадастралната карта и регистри на град С, одобрени със Заповед РД-.../14.....2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес, град С, район В, ул....., ..., със застроена площ от 140 кв. м., брой етажи - 2, която сграда е въведена в експлоатация с удостоверение ...77/04.07.2014г. на Дирекция Общински строителен контрол на СО, състояща се от сутерен, два жилищни етажа, и подпокривно пространство, с разгъната застроена площ от 424,53 кв. м. терен, два жилищни етажа, и подпокривно пространство, с разгъната застроена площ от 424,53 кв. м.
Поддържа се поземленият имот да е закупен и строежът на сградата да е реализиран по време на брака между страните, като в резултат на прекратяване с бракоразводно решение семейна имуществена общност, всеки от съделителите притежава по 1/ 2 идеална част от процесните имоти. Сочи, че ответникът ползва 1 първият етаж от жилищната сграда, където бил поставил свои вещи и до който имал само той достъп. Разпределението на ползването се твърди да е съобразно влязлото в сила решение, постановено по гр.д. № 45406/2015 г. по описа на СРС, 83 с-в, с което бракът между страните бил прекратен. В тази връзка твърди, че ползва вторият етаж от къщата, заедно със сина на страните, за който ищцата полагала ежедневно грижи.
По изложените съображения моли съда да допусне делба на имотите при посочените квоти.
Ответникът С. П. А. в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който не оспорва иска за делба. Поддържа въпросът за поделяемостта, че следва да бъде изследван във втората фаза на делбата. Сочи, че не живее в имота, не ползва първия етаж от къщата, а целият имот се ползва от ищцата, която живее там заедно с техния син В. Отправя искане за постановяване на привременни мерки относно ползването на делбения имот до окончателното извършване на делбата, а именно съдът да постанови ответникът С. А. да ползва първия етаж от къщата, таванското помещение и западния гараж.
Ответникът отправя искане за конституиране по реда на чл. 226, ал. 2 ГПК на Й. С. Й., което обосновава с твърдението за прехвърляне на съсобствената му идеална част от делбения имот след образуване на делото на Й..
На основание чл. 226, ал. 2, изр. 1 ГПК във вр с чл. 219, ал. 1 ГПК в процеса, като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран Й. С. Й.. Същият е придобил собствената на С. А. 1/2 ид. част от имота по силата на правна сделка нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №.... Сочи, че същата е негова индивидуална собственост с оглед избрания режим на разделност със съпругата му.
Ищцата релевира възражение за нищожност на договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №.... с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, доколкото се твърди, че същият е сключен с цел заобикаляне на Решението на бракоразводния съд, с което се дава право на ползване на пълнолетните деца на страните да ползват имота, който е предмет на делбата.
Ответникът С. А. и третото лице-помагач Й. Й., чрез техния пълномощник, поддържат, че процесният договор за покупко-продажба от 2025 г. е действителен, като излагат доводи във връзка с възражението за нищожност, че в бракоразводното решение имотът не е бил предоставян за ползване на децата на страните.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, приема за установено следното:
С влязло в сила Решение № 107443/02.05.2017 г. е прекратен сключеният на 28.10.1989 г. между М. В. А. срещу С. П. А. граждански брак. Със същото решение е предоставено упражняването на родителските права над детето В С.ов А., роден на 23.08.1999 г. на ищцата М. А., при която то да живее на основание чл. 59, ал. 2 СК, а семейното жилище, находящо се в гр. С, ж.к. К, в.з. К, ул. ...., ... е предоставено за съвместно ползване на М. А. и С. А., като М. В. ще ползва втория етаж на къщата, а С.
А. – първия етаж на къщата.
В нотариален акт ...., т. I.... на нотариус В. Ч.– район на действие СРС, рег. № ..., вписан в СВ под акт № ...9, т. ..., рег. .../....г., е обективиран договор за покупкопродажба на недвижим имот, по силата на който на .... г. М. А. и С. А. са придобили следния недвижим имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в град С Район „В”, кв. „К”, ул. „Л” ...., съставляваш съгласно приложена скица- УПИ .... в квартал ... по плана на град С. местността „Б“, целият с площ от 790 кв.м. при съседи по скица: УПИ ..., улица, УПИ ....
Видно от приложено по делото удостоверение ...77/04.07.2014 г., издадено от 2
Дирекция „Общински строителен контрол“ на СО за въвеждане в експлоатация на строеж „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХI-19, кв. ..., м. бул. „.Ц.Б. ...“, район „В“, с възложители М. В. А. и С. П. А.. В същото е посочено, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените на 07.06.2005 г. инвестиционни проекти на гл. архитект на Район „В“ – СО към Разрешение за строеж № .../10.06.2005 г., издадено от гл. архитект на Район „В“ – СО. Строежът е въведен в експлоатация без ограничения.
Приложена е скица № ...-18.06.2024 г. за поземлен имот с идентификатор *********** по КККР, одобрени със Заповед РД-.../14.....2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение за имота от 17.07.2014 г., с адрес на поземления имот - гр. С, район В, К, в.з. К, ул. ...., ..., с площ от 823 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, с номер по предходен план 19, кв. ..., съседи: ......................... като за собственици в КРНИ са вписани М. А. и С. А. на основание нотариален акт, вписан в СВ под акт № ...9, т. ..., рег. .../....г.
Съгласно приложена скица № ...-18.06.2024 г. за сграда с идентификатор ***********.1 по КККР, одобрени със Заповед РД-.../14.....2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение за сградата от 05.01.2015 г., с адрес на сградата - гр. С, район В, К, в.з. К, ул. ...., ..., разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, със застроена площ от 140 кв. м., брой етажи – 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № .... , на нотариус С Д – район на действие СРС, рег. № ..., на 11.04.2025 г., след вписване на исковата молба за делба /29.10.2024 г./ С. П. А. е прехвърлил собствената си ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти на Й. С. Й..
При така установените обстоятелства съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
За да се допусне делба е необходимо да се установи наличието на съсобственост между страните по отношение на годен обект за съдебна делба въз основа на посочените в исковата молба придобивни основания – наличието на съсобственост между страните по отношение на процесните имоти, придобити в режим на СИО на твърдяното основание покупко-продажба и строеж, които съставляват годен обект за съдебна делба при твърдяните квоти в съсобствеността.
В настоящия случай безспорно се установи, че М. В. А. и С. П. А. са сключили брак през 1989 г., който е прекратен с решение на съда през 2017 г. През 2005 г., т. е. по време на сключения от тях брак, са придобили процесния поземлен имот с идентификатор ***********, а през 2014 г. е въведена в експлоатация и жилищната сграда с идентификатор ***********.1, построена в поземлен имот с идентификатор ***********. Горепосоченото имущество е придобито възмездно по време на брака чл. 19, ал. 1 СК /отм. 1985 г. /, което обстоятелство не е спорно между страните, като не е оборена презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК/отм.-1985 г. / за съвместен принос на двамата съпрузи при придобиването на имотите. След влизане в сила на действащия СК /в сила от 2009 г./ процесните имоти и движими вещи са станали СИО по смисъла на чл. 21 СК, доколкото не са представени доказателства ищцата и ответникът да са избрали режим на имуществените си отношения, съгласно чл. 18, ал. 2 СК и § 4, ал. 2 във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР на СК. Предвид изложеното след прекратяването на СИО чрез развода бездяловата съсобственост се трансформира в дялова такава при квоти 1/2 ид. ч. М. А. и 1/2 ид. ч. за С. А.. Тъй като няма до момента постигнато съгласие за доброволна подялба на съсобствените имоти, всяка от страните има право и интерес 3 да поиска съдът да ги подели, като в конкретния случай инициатива за съдебната делба е предприела ищцата А..
По отношение на делбените имоти ответникът по делото не възразява да се допусне тяхната делба между него и ищцата при равни квоти от 1/2. Предвид това, и доколкото не се установява обектът на делбата да е от естество и с предназначение, несъвместимо с нея, т. е. не са налице ограниченията на чл. 34, ал. 1 ЗС, искът се явява основателен и делбата следва да бъде допусната между бившите съпрузи.
Основният спор между страните касае валидността на договора за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №...., сключен между ответника С. А. и третото лице – помагач Й. Й., по силата на който Й. придобива ½ ид.ч. от собствеността върху двата делбени имота.
С оглед разпределената доказателствена тежест по възражението за нищожност на договора за покупко-продажба с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищцата следва да установи, че така сключеният договор противоречи на добрите нрави (поради това, че заобикаля решението на бракоразводния съд, с което се дава право на ползване на пълнолетните деца на страните да ползват имота, който е предмет на делбата, а ответникът и третото лице-помагач следва да установят, че същият договор е валиден.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно релевираното възражение за нищожност на процесния договора за покупко-продажба, доколкото същият не противоречи на добрите нрави, тъй като не заобикаля постановеното решение Решение № 107443/02.05.2017 г., досежно правата на родените от брака пълнолетни деца. Това е така, доколкото в съдебния акт не е предоставено право на пълнолетните деца на страните да ползват имота, който е предмет на делбата. Нещо повече съдът намира, че сключената и оспорена сделка по никакъв начин не накърнява добрите нрави, доколкото ответникът А. не е нарушил съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че всеки съсобственик има право да се разпореди с притежавания от него имот, като пътят за защита на ищцата в случая е друг. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото няма данни за инициирано от ищцата производство по реда на чл. 33 ЗС