Решение № 4827 от 26.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4827 гр. София, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20231110210541 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №23-4332-004013/17.03.2023 г. на началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, на Г. К. К., с ЕГН **********, са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 700 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП, като съгласно Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено и отнемането на 12 контролни точки.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от К., с която моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, тъй като са допуснати съществени процесуални нарушения, както е налице и недоказаност на нарушението. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Ход на делото е даден при уловията на чл.61 ал.4 ЗАНН – жалбоподателят е търсен на три различни дати, в различно часово време и не е открит, на оставения от длъжностното лице по призоваване телефонен номер, не се е отзовал.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.

1

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На дата 17.10.2022 г. в 20:34 часа, в гр.София по бул. „България”, с посока на движение от бул. „Тодор Каблешков” към ул.”Околовръстен път” до №118, техническо средство ATCC CORDON-M2 със сериен №1196, заснемащо и записващо дата, час, скорост и рег. № на МПС, заснело л.а.

„Ауди РС 6 Авант” с рег.№ХХХ собственост на "БС КОНСТРУКЦИЯ" АД, с ЕИК 175127678, който се движел с превишена скорост 125 км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача от 121 км/ч, при ограничение на скоростта 70 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено място.

АУАН е съставен по снимков материал по преписка №К-6-16213/2022 г. и попълнена декларация по чл.188 ЗДвП от К..

Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDON M2, заснемащо и записващо точен час, дата скорост и рег.№ на МПС, като същата е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.

Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка, като към датата на заснемане на нарушението – 17.10.2022 г. е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните изисквания и стандарти.

Жалбоподателят попълнил декларация по реда на чл.188 ЗДвП, в която отразил, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила като представляващ ЮЛ-собственик на автомобила - „БС КОНСТРУКЦИЯ" АД /арг. извлечение от ТР, л.24 – л.25 от делото/.

С оглед на изложеното свидетелят Д Д. Ч, на длъжност мл. автоконтрольор в ОПП-СДВР /към датата на съставяне на АУАН/, съставилъ АУАН №АД 129426/24.02.2023 г.

Преди съставяне на АУАН, жалбоподателят бил запознат със снимковия 2 материал.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било връчено лично на жалбоподателя и той в законоустановения 14-дневен срок пода жалба срещу него.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: декларация по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с приложения към тях; справка от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за видеоконтрол и Заповед на министъра на вътрешните работи, справка картон на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, схема с пътен знак, извлечение от ТР.

При направения самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото.

Съдът кредитира изцяло доказзателствата, от които се установява, че процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство – мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения.

АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП от представляващия ЮЛ-собственик на автомобиа - "БС КОНСТРУКЦИЯ" АД.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.

От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното 3 нарушение – 17.10.2022 г., мобилната видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към административнонаказателното производство като годно веществено доказателствено средство.

От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 125 км/ч, /след приспаднат толеранс от 121 км/ч/, при ограничение от 70 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26. Видно от изисканата схема на организацията на движение в този пътен участък /л.39-л.41 от делото/, там действително е наличен пътен знак В-26 ограичаващ скоростта в населено място до 70 км/ч.

В наказателното постановление е посочена скорост на управление на МПС - 121 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 125 км/ч /л.15 от делото/. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от Български институт по метрология – протокол от последваща проверка се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 125 км/ч. Т.е., след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 121 км/ч като толеранс в полза на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

4

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, а НП е издадено също от компетентен орган –началник Сектор към СДВР отдел Пътна полиция-СДВР.

АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3 ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП.

При проверка правилното приложение на материалния закон при издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. Спазени изискванията на чл. 57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и обстоятелства относно извършеното нарушение. Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, като е целял настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява автомобила със скорост от 121 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч за населено място, указана със съответен пътен знак.

Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 70 км/ч за населено място с пътен занк В-26, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, като няма данни, вкл. видно и от снимковия материал за обстоятелства пречещи на правилното отчитане на скоростта от техническото средство.

Налице е изготвен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /л.11 от делото/. Всъщност именно с този протокол е удостоверено използването на АТСС на съответното място за контрол съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно следва да бъдат посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, 5 въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.

Протоколът по чл. 10 ал. 1 от наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на мобилно АТСС, за да има обвръзка между предвидената с наредбата информация /съдържание на протокола/ и снимковия материал, което в случая безспорно е така . Налице е и снимка на разположението на уреда, съгласно чл.10 ал.3 от същата наредба /л.12 от делото/.

Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно нарушение.

Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, предвижда глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50 лв.

Наказващият орган правилно е отнел и 12 контролни точки на основание чл. 6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР.

В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на ч л . 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.

Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане живота и здравето на останалите участници в движението.

С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът 6

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332004013/17.03.2023 г. на началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”СДВР, с което на Г. К. К., с ЕГН **********, са наложени административни наказания: "глоба" в размер на 700 лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.2 ЗДвП, като съгласно Наредба №Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено и отнемането на 12 контролни точки.