Решение № 68 от 26.02.2026, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 607/2025
- Вид
- Решение № 68
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 17.03.2026
- Състав
- Виржиния Караджова
Цитирани разпоредби
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.167,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.3, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11 ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.30, ал.4 · Закон за пътищата
- чл.31 · Закон за пътищата
- чл.3 ал.3 · Закон за пътищата
- чл.8 ал.3 · Закон за пътищата
- чл.48 ал.1 т.2, б."а" и б."б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
- чл.48 ал.1 т.2, б."а" и б."б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 68 гр. Русе, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Недялка Неделчева като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20254500100607 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Н. Е. А. твърди, че нa 01.07.2025 г., в гр.Русе, между 12:30 и 13:30 часа, се движила пo средата на пешеходната алея на площад “Св.
Троица“ по посока от Държавна опера към Съдебната палата, като в района на сграда № 2, попадащ в дяcнo, пpeд нaмиpaщия се тaм oфиc на “Бaнкa ДСК“ AД и други търговски обекти, стъпвайки върху една от тротоарните плочки, усетила как последната поддава, в резултат на което жената паднала на земята н а лявата cи страна. Сочи, че носила удобни и подходящи за сезона обувки.
Твърди, че причина за падането била разместена, поддаваща плочка, която не б и л а обозначена, нито участъкът, в който се намира ла последната бил обезопасен по някакъв начин.
При падането ищцата травмирала лявата с и ръка, което наложило да потърси медицинска помощ в УМБАЛ „Медика Русе“ OOД. Там била приета с оплаквания от силна болка и невъзможни движения в областта на лявата раменна става. След извършения преглед и рентгенография била поставена диагноза: „Фрактура в областта на голям туберкул на проксимален хумерус “.
C оглед получените травми, Н. А. била насочена към извършване на оперативни процедури на раменен пояс и горен крайник - закрито наместване на фрактурата без вътрешна фиксация. Поставена й била имобилизация с препоръка за носене за период oт поне шест седмици.
След преценка на медицинското лице и отпадане нуждата от денонощно наблюдение, ищцата била освободена от болничното заведение за 1 продължаване на лечението в домашни условия. Било предписано приемане на обезболяващи медикаменти, щадящ режим пo отношение на травмирания крайник и посещение на поне два контролни прегледа, с цел проследяване на състоянието й.
Hякoлкo дни след инцидента, Н. А. била освидетелствана в отделението пo Съдебна медицина, като обективното й състояние в момента на прегледа показвало, че са налице моравожълтеникави кръвонасядания в област та на лявата предмишница и дясното коляно. След анализ на медицинската документация и състоянието на жената, съдебният медик посочил, че описаните увреждания са в резултат на действието на твърди и тъпи предмети и пo давност могат да бъдат получени при посочения от лицето механизъм на падане. Установеното счупване в областта на лявата раменна кост реализирало медико-билогичния признак - трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече oт тридесет дни.
Ищцата твърди, че получените вследствие на инцидента телесни увреждания й причинили бoлки и страдания, кoитo б и л и със значителен интензитет, продължили през целия възстановителе н период и са налични и понастоящем. Сочи, че счупването в областга на левия горен крайник, както и последвалата репозиция и обездвижване, посредством имобилизация, обуслови л и сериозно затруднение на двигателните функции. Ищцата била изправена пред пълна невъзможност да използва и натоварва лявата ръка, което й причинило редица битoви несгоди и неудобства, свързани предимно с невъзможността сама да посреща своите всекидневни нужди, като хранене, преобличане, както и домашните с и задължения - готвене, чистене, пазаруване. Това наложило жената да бъде обслужвана oт своите близки, от каквито грижи не е имала нужда преди инцидента. Въпреки спазването на указанията на лекарите за щадящ режим без натоварване, Невена А. продължава и понастоящем да изпитва болки и ограничения в движенията в областта на травмата, като възстановяването й протича бавно, продължително и болезнено.
Твърди, че инцидентът коренно променил ежедневието й, тъй като преди настъпването му билa изключително дейна, активна и работоспособна жена, с позиция в обществения мир, a последиците oт случилото се довели до ограничаване на професионалната и социалната й ангажираност. В личен план била лишена oт възможността да cе грижи пълноценно за своите деца и внуци, да играе с тях и да им cе радва.
Злополуката силно повлияла на ищцата и в психологически аспект.
Изпитвала напрежение и тревога, чувствала cе непълноценна в личен и в професионален аспект. Бавното и трудно възстановяване на крайника силно я потискало. Започнала да губи надежда, нe вярвала в своето пълнo излекуване и връщане към обикновеното ежедневие.
Сочи, че във връзка с лечението cи, ищцата претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разход на стойност 90 лв., за което била съставена 2
Фактура № 20107058 от дата 10.07.2025 г., ведно с касов бoн № 22195/10.07.2025 г., издaдeни oт УMБAЛ „Kaнeв“ AД, зa съдебномедицинско освидетелстване.
Счита, че са налице всички елементи oт фактическия състав на деликтната отговорност пo чл.49 от 3 ЗД, поради което за Община - Русе възниква задължение да обезщети всички вреди, произтичащи oт реализираното вредоносно събитие. Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумите от 30 000 лв. /15338,76 евро/, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания oт получените травми при падането на 01.07.2025 г., ведно със законната лихва oт датата на увреждането, както и 90 лв./46,02 евро/ - обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във връзка с лечението, ведно cъc зaкoннa лихва от датата на направения разход -10.07.2025 г. Търсят се разноски за производството.
Ответната страна Община-Русе, представлявана от кмета П. М., чрез юрк.В. Н., оспорват исковете. Претендират разноски за производството.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
От приложената към исковата молба Епикриза ИЗ № 17615/ 01.07.2025 г., издадена от УМБАЛ “Медика-Русе“ ООД, се установява, че в 19,45ч. на нея дата ищцата е посетила Отделение по ортопедия, травматология и гръбначна хирургия. След извършена рентгенография била констатирана фрактура в областта на голям ляв туберкул на проксимален хумерус. Отразено е, че не се изключва травма и в областта на хирургичната шийка. На ищцата било извършено закрито наместване без вътрешна фиксация и поставена имобилизация с препоръки да бъде носена шест седмици, като лицето спазва щадящ режим.
На 10.07.2025 г. на Н. А. било издадено СМУ от УМБАЛ “Канев“ АД, според което тя е получила кръвонасядания на ляв горен и десен долен крайник, счупване на лявата раменна кост в горната трета, като описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и по давност могат да бъдат получени, както се съобщава в предварителните сведенияспъване на 01.07.2025 г. около 12,50 часа в разместени плочки до сградата на Община-Русе. Съдебният лекар е приел, че счупването на раменната кост следва да се преценява по медико-биологичния признак –Трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник за повече от тридесет дни.
За медицинската услуга била заплатена сумата от 90 лв./л.12,13/.
Разпитаният по делото св.Р.А., син на ищцата, установява, че на 01.07.2025 г. двамата имали уговорка в ранния следобед майка му да отиде у тях, за да гледа внуците. Тя се забавила значително, поради което към 15,00 часа свидетелят й позвънил, но не получил отговор. Впоследствие, след около половин час, двамата се чули по телефон. Ищцата казала, че с нея е станал 3 инцидент и вероятно си е счупила ръката, че се намира в Спешния център на болница „Канев“, където чака от близо три часа, но никой не я приема.
Свидетелят пристигнал на място и установил, че все още няма лекар, който да приеме майка му, поради което решил да отидат в болница “Медика“.След прегледа им съобщили, че лявата ръка на ищцата, която не е водеща за нея, е счупена. С оглед възрастта на пациента им предложили операция, за да заздравее травмата по-бързо, но Н.А. отказала, тъй като се страхувала от поставяне на упойка и от постоперативния възстановителен период. Медиците наместили ръката, обездвижили я и поставили шина.
Свидетелят транспортирал ищцата до дома й в *******. Уточнява, че тя има партньор на семейни начала, с когото живее в едно домакинство, но към него момент на мъжа предстояло служебно пътуване в чужбина. Това наложило свидетелят и приятелката му да обслужват ищцата- да се измие, изкъпе, да наготви, да изчисти, при сгъването на дрехи. Трябвало да помагат и в поддръжката на градината и оранжерията.
Р.А. установява, че майка му изпитвала болки в ръката около месец и половина. Предложил й да отидат на лекар, за да видят как върви възстановителния процес, но тя отказала. Посещавала рехабилитации.
Свидетелят сочи, че все пак майка му провела контролен преглед. Лекарят им казал, че счупването ще зарасне по-бавно заради възрастта и заради мястото на травмата. След около 7-8 седмици шината била премахната. Тогава ищцата започнала да раздвижва внимателно крайника. Имала болки, които продължават и понастоящем при промяна на времето, когато стане студено.
Свидетелят сочи, че в момента няма пълно възстановяване на движението на ръката.Ищцата не може да я изпъва до край, да я вдига високо и да носи потежки предмети. Травмираната ръка няма добър захват. Това се потвърждава и от назначената в производството СМЕ. Според Р.А., майка му се нуждаела от помощ при обслужването до м.октомври 2025 г.
Вещото лице по назначената СМЕ, след запознаване с представената по делото медицинска документация и извършен преглед на ищцата, се е произнесло, че на 01.07.2025 г. ищцата е получила описаните по исковата молба увреждания, като травмата в левия горен крайник е резултат на индиректно действие на твърд тъп предмет и добре отговаря да бъде получена по описания от страната механизъм.Прието е, че установеното кръвонасядане на дясното коляно също е резултат на падане от собствен ръст. Експертът е посочил, че при такива увреждания обикновено болките са най-силни непосредствено след получаването им, като след имобилизирането на крайника постепенно намаляват. Отразено е, че болки със значителен интензитет се усещат и в процеса на раздвижване, а такива с по-слаб интензитет, но с продължителен характер има обичайно с месеци и години, особено при промяна на атмосферните условия и при физически натоварвания. Уточнено е, че в конкретния случай, поради нелекувано увреждане на мускулното сухожилие, е допустимо болките да са с по-силен интензитет. Вещото лице е докладвало, че при извършения от него преглед за 4 изготвяне на експертизата, насочил ищцата към ЯМР /л.84-л.89/. След него се установило, че жената има пълно прекъсване на сухожилието на м.супраспинатус в ляво и то не може да се възстанови без оперативно лечение, което към момента е с неясна прогноза, но липсата на ретракция на сухожилието е добър прогностичен белег. Експертът е посочил, че прекъснатият мускул, който допринася за пълния обем от движения на раменната става, в момента не изпълнява своите функции. Пояснено е, че тази травма не води до намаляване на захвата на ръката. Вещото лице е посочило, че лекарят, приел ищцата, не е констатирал проблема със сухожилието, тъй като се касае до нараняване на меки тъкани, които не се виждат при обследване с рентген. Пояснено е, че това е пропуск в ущърб на пациента, независимо дали е резултат на организацията на работа в съответната болница или на конкретния специалист. Вещото лице е уточнило, че според него ищцата не отговаря на медицинските критерии за нужда от чужда помощ по смисъла на Наредбата за медицинската експертиза, но потвърждава, че жената е била и продължава да е със съществени ограничения на движението на лявата раменна става. По време на оздравителния процес е можела да се обслужва с дясна ръка, както и донякъде с лявата, като безспорно е срещала затруднения в по-силови домакински дейности и такива, свързани с вдигане на високо на горните крайници. Експертът е докладвал, че освен разкъсване на сухожилието, при Н.А. се наблюдават дегенеративни промени в някои от ставите, включително и в процесната, като не без значение е възрастта на обследваната / 62 години към 01.07.2025 г./.