Решение № 2828 от 23.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2828 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110208980 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от П. Н. Г., с ЕГН:

**********, чрез упълномощен защитник против Наказателно постановление № 26-4332-003912, издадено на 22.04.2026г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се съдържат опалвания, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е знаел, че автомобилът, който е управлявал, е бил служебно дерегистриран, тъй като регистрационните табели са били на място, а документацията на автомобила била изрядна, включително с валидна з,,***''ховка „гражданска отговорност“.

Сочи се, че жалбоподателят не е бил собственик на автомобила и не е знаел, че собственикът не го е бил пререгистрирал в КАТ, поради което деянието не било съставомерно от субективна страна. Твърди се, че разпоредбата на чл.

140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП не съдържала конкретно правило за поведение, относимо към конкретното деяние. Релевирано е и липса на подробно описание на нарушението. Моли се за отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Н. Г. - редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административно - наказващият орган - Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В писмено становище до съда се оспорва жалбата като се претендира нейното 1 оставяне без уважение и потвърждаване на наказателното постановление.

Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства приема за безспорно установено следното от фактическа страна:

На 10.03.2025 г. около 21:39ч., в гр. София, по ул. „Мими Балнакска“, жалбоподателят П. Н. Г. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на С.Г.Ю., с посока на движение от ул.

„Владимир Милков-Лотко“ към ул. „554-та“. Водачът бил спрян за проверка пред № 7 на ул. „Мими Балканска“. При направена справка през ОДЧ към 01 РУ-СДВР било установено, че управлявал МПС, което било служебно дерегистрирано на 04.02.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. За констатираното нарушение на същата дата бил съставен АУАН серия GA Акт № 3603713. Материалите по преписката били изпратени за образуване на досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 от ЗДвП, след което и с постановление на прокурор от 25.03.2026 г.по пр. пр. № 11237/2026 г. е бил постановен отказ да се образува наказателно производство и преписката била върната на ОПП-СДВР с оглед търсенето на административна отговорност. В мотивите прокурорът приел, че деянието не е съставомерно от обективна страна.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните и съдът възприе като безспорно установена и доказана въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства показват, че на на 10.03.2025 г. около 21:39 ч., в гр. София, по ул. „Мими Балнакска“, жалбоподателят П. Н. Г. управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „,,***''“ с рег. № ,,***'', собственост на С.Г.Ю., с посока на движение от ул. „Владимир МилковЛотко“ към ул. „554-та“, като автомобилът бил със служебно прекратена регистрация.

От обективна страна безспорно се установява, че на посочените в наказателното постановление време и място жалбоподателят П. Г. е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП, което обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател. Служебната дерегистрация на МПС по своя характер е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН и за да произведе своето правно действие актът, с който същата е наложена, следва да е влязъл в сила. Обстоятелството, че принципно автомобилът подлежи на дерегистрация, в хипотезата на чл.

143, ал. 15 ЗДвП, не влече след себе си като пряка последица знанието на собственика му досежно този факт, доколкото той категорично не може да знае точно в кой момент автомобилът вече е дерегистриран. На още по-голямо основание това важи за водача на лекия автомобил, който не е негов 2 собственик.

Безспорно беше установено, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, което обуславя извод, че същият не е знаел за служебно извършеното прекратяване на регистрацията поради неизпълнение на задължението на собственика, което обуславя липса на съставомерност на деянието от субективна страна. Тежестта да докаже виновно поведение е върху административно наказващия орган, който не ангажира доказателства в тази насока. По делото липсват данни, че жалбоподателят, е бил уведомяван за служебно прекратената регистрация на управляваното от него МПС.

Липсват, каквито и да е доказателства и да е знаел за така извършеното прекратяване на регистрацията.

Видно от изложеното, съдът намира, че не може да бъде прието за доказано, че жалбоподателят е формирал умисъл за извършване на нарушението. С оглед обстоятелството, че автомобилът е бил с регистрационни табели и самият собственик не е бил уведомен за прекратената регистрация, жалбоподателят, като лице, на което превозното средство е предоставено, не само обективно не е могъл, но и не е бил длъжен да знае, че управлява дерегистрирано МПС. Законът не предвижда презумпция за знание на обстоятелството за прекратяването на регистрацията от страна на третите лица, на които е предоставено за ползване превозното средство, какъвто се явява жалбоподателят.

Поради това съдът намира, че изложените обстоятелства изключват и непредпазливостта като форма на вината и водят до краен извод за несъставомерност на деянието от субективна страна, респ. за липса на административно нарушение.

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

Предвид гореизложеното съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-4332-003912, издадено на 22.04.2026г. от Началник група в СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“ СДВР, с което на П. Н. Г., с ЕГН: **********, са наложени наказания глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4