Решение № 88 от 14.05.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Сандански, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Галина Ас. Герганова като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело № 20221250101172 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от В. Й. М. ,с ЕГН ********** от гр.С.,ж.к.“С.“ №.,вх...,ет..,ап.. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД ,с ЕИК 131576434 ,седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“Джавахарлал Неру“№28,ет.2 ,ап.40-46 ,представлявано от Г. Т. Т. с искане да бъде прогласена нищожността на чл.4 от договор за паричен заем №.... ,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК , както и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 лева ,частична сума от 150 лева ,представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит ,ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата .

Към исковата молба ,по която е образувано гр.дело №1172/22 год. е присъединено и гр.дело №1173/2022 год.,образувано срещу същия ответник с искане за прогласяване нищожност на клаузите по чл.4,ал.2 от Договора за паричен заем №.... от 03.01.2019 год.,на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и за осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лева ,частично от сумата от 1

100 лева ,представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит ,ведно със законната лихва върху сумата ,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

По реда на чл.214,ал.1 от ГПК е прието изменение на предявените осъдителни искове ,като същите са за заплащане на сумата от 151 ,40 лева /сто петдесет и един лева и четиридесет ст./ ,представляващ пълния размер на вземането и за сумата от 66,72 лева-за пълния размер на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва предявените искове по подробни съображения.

В съдебно заседание страните,които са редовно призовани ,не се явяват.Представят писмени бележки. Претендират разноски .

Не се спори между страните ,че на 13.04.2018 год. между ищцата и ответното дружеството е сключен договор за паричен заем на 13.04.2018 год. с № .... ,по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 300 лева ,с размер на месечна погасителна вноска от 81,35 лева , за срок от четири месеца , с четири погасителни вноски ,при фиксиран годишен лихвен процент 40% ,лихвен процент на ден ,приложим при отказ от договора 0,11%; годишен процент на разходите на заема -48,21 % .В ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок ,всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си ,съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране ,лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.

Според заключението по съдебно-счетоводната експертиза ищцата М. е погасила общо 476,80 лева /четиристотин седемдесет и шест лева и осемдесет ст./ ,от които 25,40 лева за лихви, 300 лева за главница и 151,40 лева за неустойка.При включване на неустойката в ГПР същият възлиза на 1125,09 %.

Ответникът не е предоставил договор за паричен заем№.... от 03.01.2019 год. Данни са предоставени на вещото лице .Експертът е посочил, че срокът за издължаване на заема е 16 месеца , а седмичната погасителна вноска е 17,50 лева. За погасяване на заема ищцата е внесла 280 лева , от които 13,28 лева за лихви, 200 лева за главница и 66,72 лева за неустойка. Ответното дружество не е предоставило на вещото лице информация какви суми са заплатени за погасяване на заема ,вкл . и чрез рефинансиране.При включване 2 на неустойката ГПР по договора възлиза на 782,24%.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства поотделно и в съвкупност , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В случая ищецът поддържа ,че клаузата по чл.4 от договор за потребителски кредит с № .... е недействителна,поради противоречие с разпоредбата на чл. 19,ал.4 от ЗПК ,чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Задължението на кредитополучателя за неустойка е разход ,който следва да бъде включен в начално формирания ГПР.Непосочването на този разход в ГПР оказва влияние върху информираността на потребителя да направи избор за сключване на договора.

Съгл.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; а съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Според ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В ТР 1/2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК се приема ,че Нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Съгласно чл.92,ал.1 от Закона за задълженията и договорите3 Неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.В случая съдът намира,че клаузата по чл.4 от Договора е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави ,съгл.чл.26,ал.1 от ЗЗД.Съгласно възприетото в ТР 1/15.06.2010 год. по т.д.№1/2009 год. на ОСГТК/ добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес.

Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди; При конкретната преценка за нищожност на неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай.Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойката е установена предварително отговорност на длъжника,в случай ,че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

4

Главната функция на неустойката е превантивна –да осигури точно изпълнение на задължението ,т.е. да обезпечи изпълнение на задължението.В случая неустойката е уговорена като клауза ,заради неизпълнение не на главното задължение на заемателя по кредита , а като санкция при неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение. Функцията на неустойката излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции, тъй като заемодателят на практика, поставяйки неизпълняеми условия за заемателя в посочената разпоредба,отнасяща се за поръчителите или банковата гаранция/ поставя изначало в невъзможност заемателят да изпълни тези условия. Ето защо клаузата по чл.4 от договора за уговаряне на неустойка в размер на 151,40 лева е нищожна ,поради противоречие с добрите нрави.

При договор за паричен заем №...../13.04.2018 год. дължимата се неустойка е в размер на 151,40 лева.Видно от разпоредбата на чл.4 от Договора е ,че начисляването на неустойка е за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение-поръчителство .Безспорно е ,че начислената неустойка излиза извън обезпечителната й функция и представлява разход,който следва да се включи в ГПР,при което изражението на ГПР е в пъти по-висок от обявения в договора , а именно 1125,09% .Освен,че сумата от 151,40 лева е договорена независимо от изпълнение на основното задължение за връщане на сумата ,което е в противоречие с естеството на неустойката ,но и по този начин потребителят не получава реална представа за дължимите се разходи и се въвежда в заблуждение .

Отделно, клаузата за неустойка е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и по смисъла на т.5 задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.

Съгласно чл.146,ал.1 от ЗЗП Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.последното не е приложимо в случая.

Идентично е положението и по сключения договор за паричен заем с номер № .... от 03.01.2019 год. Размерът на погасената неустойка е 66,72 лева , 5 а ГПР ще има изражение 782% ,в случай ,че неустойката е била включена като разход .

При това положение и по двата договора клаузата по чл.4 от договорите следва да бъде обявена за нищожна.

Предвид основателна на исковете с пр.основание чл.26,ал.1, пр. 3 от ЗЗД се явяват основателни предявените искове по чл.55 ,ал.1,пр.1 от ЗЗД.

По разноските-на осн.чл.78,ал.1 от ГПК следват да бъдат присъдени на ищцата разноските,сторени в настоящето производство.

Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по гр.дело № 1172/2023 год. и в размер на 1173/2023 год. в размер на 1000 лева .Своевременно ответникът е направил възражение за прекомерност ,на осн.чл.78,ал.5 от ГПК .

Видно от представения договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение в полза на адвокат Б. З. в размер на 1000 лева ,заплатено в брой при подписване на договора .На 15.11.2023 год. е представено пълномощно в полза на адвокат Д. М. .В представеното пълномощно не е уговорено адвокатско възнаграждение.Идентично е положение и по рг.дело №1173/2023 год.

Преценявайки обстоятелството ,че гр.дело №1173/2023 год. е присъединено към гр.дело №1172/2023 год. ,обемът на свършената работа и естеството на спора ,съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно. В съответствие с разпоредбата на чл.7,ал.2,т.1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа , адвокатското възнаграждение е в размер на 400,00 лева.Преценявайки,че наред с иска за прогласяване на нищожност е предявен и осъдителен иск,като защитаваният интерес е един , възнаграждението за адвокат следва да бъде 500,00 лева.Такова възнаграждение се следва и по иска с вх.№ 7794/02.11.2022 год. Т.е. общата сума ,която се следва на ищеца за заплатено адвокатско възнаграждение е в размер 1000 лева.