Определение № 608 от 12.10.2026, Районен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Велико Търново, 12.10.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора Ц. Ант. К. като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Частно наказателно дело № 20264110201185 по описа за 2026 година съдът установи следното:

Производство по реда на чл.64 от НПК.

Производството е образувано по искане на наблюдаващия прокурор за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Й. К. Д. с ЕГН ********** – обвиняем по ДП № ЗМ-178/2026 г. по описа на ОДМВР, гр. Велико Търново, образувано за извършено престъпление по чл.

354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство е повдигнато обвинения на обвиняемия Й. К. Д. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 от НК.

От събраните по делото доказателства може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият Й. К. Д. е извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Представените на съда протоколи от досъдебното производство съдържат събраните до настоящия момент доказателства, от които по несъмнен начин може да се направи извод, че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

По делото до настоящия момент не са събрани доказателства по 1 обратната насока и макар делото да е в своя начален етап, съдът счита, че събраните до настоящия момент доказателства покриват изискванията за наличие на обосновано предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 от НПК.

Обвинението е за тежко умишлено престъпление, като обвиняемият е бил осъждан за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на наказание „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, като в конкретния случай следва да се отбележи, че подсъдимият е многократно осъждан за престъпления, свързани с наркотични вещества.

Съдът приема, че по делото е налице оборимата презумпция по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК, като счита, че реалната опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление се предполага, ако от доказателствата по делото не се установява противното. От доказателствата по делото не може да се направи извод за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. декларативното заявление от страна на обвиняемия за съдействие на разследващите органи и обстоятелството, че по предходни дела е търпял мярка за неотклонение, различна от „Задържане под стража“, не представляват доказателства за липса на опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Тъкмо обратното, според съда са налице доказателства, че съществува реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, тъй като видно от данните за предходните му осъждания е, че г-н Д. е многократно осъждан за престъпления, предимно свързани с държание и разпространение на наркотични вещества и такива срещу собствеността, като за тези деяния е търпял ефективни присъди, като последната ефективна присъда е изтърпяна по-малко от година преди датата на настоящото деяние, а именно на 15.12.2025 г., когато обвиняемият е изтърпял ефективно наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода“. Очевидно е, че от наложените му ефективни наказания „лишаване от свобода“ не са изиграли необходимата роля на индивидуалната превенция, като не са го контрамотивирали в достатъчна степен да не извършва такива престъпления.

Предвид горното, съдът приема, че са налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на 2

Й. К. Д., тъй като единствено посочената мярка може да гарантира изпълнението на целите на мярката за неотклонение, а именно да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши друго престъпление или пък да осуети привеждането в изпълнение на евентуално влязла в сила присъда. Съдът счита, че останалите мерки за неотклонение не могат да предоставят гаранция за изпълнение на тези цели, включително и мярка за неотклонение „Домашен арест“, тъй като видно от доказателствата по делото деянието е извършено именно в жилището, което той е обитавал към този момент.

Изложените твърдения за наличието на заболяване, налагащо медикаментозно лекуване на обвиняемото лице, от една страна са декларативни и недоказани към настоящи момент, а от друга не са от характер да мотивират съда да приеме наличие на медицински причини за определяне на друга мярка за неотклонение от „Задържане под стража“, тъй като в рамките на местата за лишаване от свобода и арестите в Република България се прилага общия медицинския стандарт и при необходимост от медицинско лечение, същите ползват такова по съответния ред.

Предвид горното, съдът счита, че са налице предпоставките за налагане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, поради което на основание чл. 64, ал. 4 и ал. 5 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА МЯРКА ЗА НЕОТКЛОНЕНИЕ “Задържане под стража” по отношение на Й. К. Д. с ЕГН **********, обвиняем по ДП №ЗМ-178/2026 г. по описа на ОДМВР, гр. Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест пред Окръжен съд Велико Търново в 3-дневен срок, считано от днес.

В случай на частна жалба или частен протест, съдът насрочва делото пред Окръжен съд – Велико Търново за 19.10.2026 г. от 13:30 часа.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3