Решение № 176 от 10.06.2016, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 176 гр.Троян,

10.06.2016г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р

О Д А

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в публичното заседание на дванадесети май, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светла Иванова при участието на секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 98 по описа за 2016 год., за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано по предявен иск от „Троянска череша” ООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от управителя Г.И.Г., против Д.И.П. *** .

Претенцията на ищеца е да бъде установено по отношение на ответника, че дружеството е собственик на имот, находящ се в село Д., община Троян, местност

Бостан баир, с идентификатор №*** по КККР , одобрени със заповед №РД-18-113/29.12.2008г. на ИД на АГКК.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот от 2014. по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт №170, т.2, рег.№3034, н.д.№315 на нотариус Д.Кънчевски, р-н на действие РС-Троян, рег.№525 на НК. Излага се, че продавачът по нот.акт – М.Г.М. е придобил право на собственост върху имота по силата на договор за доброволна делба от 03.05.2004г. с М.Х.М., от съдържанието на който се установява, че двамата са наследници на Г.М.Т., б.ж. на с.Д., на когото с Решение №19127 от 30.11.1999г. процесния имот е бил възстановен.

Твърди се, че с постановление за възлагане на недвижим имот от ДСИ при ТРС на 29.04.2015г., ½ от процесния имот е била възложена на ответника Д.П., в качеството му на купувач по изп.дело №153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС, по което

М.Х.И. е бил длъжник. Излага се, че длъжника по изп.дело не е бил собственик на имота нито към датата на вписване на възбрана върху същия /13.12.2010г./, нито към датата на възлагането му – 29.04.2015г., поради което управителя на ищцовото дружество счита, че ответникът П. не е придобил собствеността върху имота с постановление за възлагане на недв.имот, тъй като длъжникът по изп.дело – М.И. не е бил собственик на имота от 2004г. Счита, че за него е налице правен интерес да защити правата си по съдебен ред и да установи по отношение на ответника, че е собственик на процесния имот. Претендира за разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адв.В.И. от АК-Плевен-упълномощен защитник, който поддържа исковата претенция по съществото на спора и в представена по делото писмена защита.

По реда на чл.131 от ГПК на ответникът е пратено копие от ИМ и доказателства и в предвидения месечен срок е депозиран писмен отговор, чрез адв.С.М. от АК-Плевен-упълномощен защитник, в който изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на претенцията до ½ ид.ч.

В съдебно заседание ответникът и процесуалния му представител не се явяват. Поддържат изложените в отговора на искова молба аргументи в представени по делото молби с вх.№1694 от 09.03.2016г. и №2064 от 23.03.2016г. по описа на ТРС и приложена писмена защита.

Съдът, като обсъди доводите на страните, представените от страните и събраните в хода на производството писмени доказателства: Копие от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том 2, рег. №3034, н.д.№ 315/2014г. по описа на нотариус Д. *** действие РС-гр.Троян, копие от договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти – земеделска територия от 03.05.2004 година, копие от решение № 19127/30.11.1999г. на ОСЗ-гр.Троян, удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за лице изх.№ 654/11.11.2015г. на МП-АВ гр.Троян, постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015г. на ДСИ при ТРС, Определение № 611/20.07.2015 г. постановено по ВГРД № 336/2015г. на ЛОС, скица на поземлен имот № 15-534468/08.12.2015г. на СГКК-гр.Ловеч, удостоверение за данъчна оценка изх.№ ДО 000333/01.02.2016 г. на Община гр.Троян, справка от ТР за „Троянска череша” ООД гр. Плевен за актуално състояние, Писмо вх.№ 1755/10.03.2016 година от ДСИ при ТРС, ведно с ксерокопие на ИД № 153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС и нотариално дело №315/2014г., по описа на нотариус Д. *** действие РС-гр.

Троян, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По отношение на направеното от ответника възражение за недопустимост на предявения иск, съдът се е произнесъл с определение №102 от 02.03.2016г. съдържащо проекто-доклад по делото.

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, т. II, рег.№ 3034, н.д. № 315/2014г. на Д. *** действие РС-Троян, с рег.№ 525 на НК се установява процесуалната легитимация на ищеца, като собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в с.Д., община Троян, местност Бостан баир, с площ 1128 кв.м..

От представеното Решение на

ОСЗГ – Троян № 19127 от 30.11.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи се установява, че на

Г.М.Т. са възстановени недвижими имоти в землището на с.Д., община Троян, един от които е и процесния имот.

От приложеното на л.41 от изп.дело №153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС, /прието и приложено като доказателство по дело/ у-ние за наследници от Кметство с.Д. се установява, че Г.Т. е починал на 10.10.1993г., като е оставил свои наследници М.Г.М. и Г.Г.Х. – починала, последната наследодател на М.Х.М..

От представения договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти -земеделска територия от 03.05.2004г., вписан в СВ при ТРС с вх.рег.№ - 3923/03.05.2004г. том 1 № 185/2004г. дв.вх.рег.№ 891/03.05.2004 г., се установява, че М.Г.М. и М.Х.М., в качеството си на наследници на Г.М.Т., б.ж. на с.Д., община Троян, починал на 10.10.1993г. са се разпоредили с недвижимите имоти на своя наследодател, като процесният недвижим имот е бил поставен в дял и е станал изцяло изключителна собственост на М.Г.М., а М.Х.М. е получил уравнение за своя дял в пари.

От приложено изп.дело се установява, че М.Х.М. е длъжник по изп.дело №153/2012г. по описа на ДСИ при ТРС /в качеството си на наследник на Х.М.Х., б.ж. на гр.Г., починал на 30.09.2010г./, поради което процесния имот е възбранен и изнесен на публична продан досежно ½ ид.ч.

С протокол за обявяване на купувач от ДСИ при ТРС /л.113 от изп.дело/ ответника по настоящото дело Д.И.П. е обявен за купувач и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.04.2015г. му е възложена ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-113/29.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Д. п.к.5657, община Троян, Ловешка област, местност Бостан баир, с площ 1128 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план:184180, при съседи: № ***, № ***, №

***, № ***.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира , че исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде уважена, поради следните съображения:

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест, настоящия състав счита, че при условията на пълно и главно доказване ищеца безспорно установи собствеността върху процесния недвижим имот, който е придобил чрез договор за покупко-продажба, което обстоятелство удостоверява възникналата собственост по силата на транслативна сделка, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, т. II, рег.№ 3034, н.д. № 315/2014г. на Д. *** действие РС-Троян, с рег.№ 525 на НК, който нотариален акт не е оспорен по реда на чл.193 от ГПК.

Ответника се легитимира като собственик с Постановление за възлагане на недвижим имот от

29.04.2015г. , с което му е възложена ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-113/29.12.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.Д. п.к.5657, община Троян, Ловешка област, местност Бостан баир, с площ 1128 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: овощна градина, номер по предходен план:184180, при съседи: № ***, № ***, №

***, № ***.

Тъй като публичната продан е деривативен способ за придобиване правото на собственост, а възлагателното постановление няма транслативен ефект, Д.И.П. не е станал собственик на продавания имот, защото и длъжникът по изпълнителното дело М.Х.М. не е бил такъв нито към дата на възлагането (29.04.2015г.), нито към датата на вписването на възбраната върху имота по изпълнителното дело (13.12.2010.), тъй като на 03.05.2004г., с Договорът за доброволна делба процесният недвижим имот е бил поставен в дял и е станал изцяло изключителна собственост на М.Г.М., а М.Х.М. е получил уравнение в пари.

Собственик на имота е ищецът "ТРОЯНСКА ЧЕРЕША" ООД, който го е закупил на 22.08.2014г. от действителния собственик М.М. в качеството му на продавач.

По отношение на претенцията на ответника досежно собствеността на ищеца на ½ ид.ч от процесния имот, тъй като счита, че такава чест е имал неговият праводател М.М. с аргумент, че договорът за доброволна делба не е породил правното си действие, тъй като не бил вписан по партидата на М.Х., съдът намира същото за несъстоятелно, тъй като видно от представения от ищеца и неоспорен от ответника договор за делба, същият е вписан в Книга вписвания вх.рег.№ -3923/03.05.2004г. том1 № 185/2004г. дв.вх.№ 891/03.05.2004г. Вписването на договорите за доброволна делба има оповестително действие, а защитното им действие на основание чл. 113 ЗС се проявява само при конкуренция на права между лица, които са договаряли с един и същ праводател.

Настоящия състав изцяло споделя становището на проц.представител на ищеца, че при договорната делба -сключена с писмен договор с нотариална заверка на подписите, вещнопрехвърлителния ефект настъпва по силата на обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на страните. Вписването на договора има оповестително действие, доколкото закона не му придава конститутивно действие.

В договорът от 03.05.2004г. ясно е изразена волята на страните да прекратят съсобствеността върху процесния имот и същият е породил вещнотранслативното си действие от момента на сключването му. По силата на този договор имотът е оставен изцяло в дял на М.М., от когото през 2014г. го е закупил ищецът, а другият съделител М.Х. е получил изравняване в пари.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК предвижда, че ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 530.00 лева и 50.00 лева ДТ. Доколкото обаче в случая ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. Съдът намира направеното искане за неоснователно, тъй като счита, че за извършената правна защита и съдействие възнаграждението от 530.00 лева съответства както на фактическата и правна сложност на делото, така и на процесуалното поведение на адв. Иванова /личното и явяване в двете проведени с.з./. Съдът намира за необходимо да отбележи още, че законът не съдържа задължение дори и при констатирано основание за намаляване на адв.възнаграждение, това да се извърши непременно до предвидения минимален размер по Наредба №1/09.07.04г., а следва обективно да отговаря на положения необходим труд за защита на правата и законните интереси на страната, при отчитане правната сложност на делото.