Решение № 510 от 18.06.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. П*** , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220100530 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата ЕЛ. Т. Т. чрез пълномощника си адвокат Т. е предявила против ответника Д. ИВ. В. иск за даване на разрешение за пътуване на малолетното дете П*** Д*** В.а извън пределите на Република Б*** до страните от ЕС, Република Т***, Република С***, Ч*** г***, Република С*** М*** и А*** до 30 дни годишно за срок от 5 години, без да е необходимо за това съгласието на бащата, както и за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на малолетното дете.

Мотивирала е искането от една страна с отказа на ответника да подпише декларация за пътуване на детето извън страната и пълномощно за издаване на паспорт на детето, а от друга страна с желанието на ищцата д а се даде възможност на детето да пътува и да посети други държави и интересни туристически забележителности. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Д. ИВ. В. чрез пълномощника си адвокат П. намира исковата молба за допустима, но неоснователна. Излага съображения, че неограничено по брой, време и дестинация пътуване на дете в чужбина не би било в негов интерес с оглед опасността да бъде отведено в място на размирици, природни бедствия или където временно не е препоръчително пътуване, а предвид пандемичната обстановка към началото на месец февруари е налице предупреждение за преустановяване на пътуванията, освен при крайна необходимост. Сочи, че по делото не са ангажирани доказателства за населеното място, условията и 1 средата, при които детето и майка му ще живеят в съответните държави, респективно че такава промяна би била в интерес на детето, както и с какви средства майката ще го издържа в чужбина. Твърди, че по този начин ще бъде ограничено реализирането на личен и непосредствен контакт на детето с бащата, ще бъде нарушен режимът на лични отношения, ще бъдат ограничени родителските права на бащата, ще бъде лишен от възможността да взема решения относно възпитанието и отглеждането на детето през продължителен период от време и детето ще бъде откъснато от своите близки и роднини. Ангажира доказателства. Претендира разноските по делото.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

ЕЛ. Т. Т. и Д. ИВ. В. са родители на малолетното дете П*** Д*** В.а, родена на *** г. в гр. П***.

С влязло в сила решение по гр.д. № 2944/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик е утвърдено постигнатото между ЕЛ. Т. Т. и Д. ИВ. В. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, съгласно което упражняването на родителските права е предоставено на майката, при нея е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения на бащата с детето, осъден е бащата да заплаща издръжка на детето.

Съгласно представената по делото служебна бележка детето е участник в представителен танцов състав „Детство“ при Общински детски комплекс – Пазарджик и посещава състава през учебната 2020/2021 г. в дните понеделник и сряда от 17.30 до 18.30 ч.

Установява се от изготвения по делото социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – П***, че детето е физически и психически здраво.

Няма специфични нужди и потребности. Не се нуждае от специални грижи.

Има избран личен лекар. Посещава ДГ „Д***“ в гр. П***, но все още е в процес на адаптация. Отглежда се от майката при режим, съобразен с неговата възраст и развитие, с моралната и финансова подкрепа на бабата и дядото по майчина линия. Адекватно се посрещат и задоволяват възникналите грижи, касаещи детето. Жилището, в което се отглежда детето представлява етаж от двуетажна къща в с. Г***, обзаведено с вещи и електроуреди, необходими за едно домакинство и осигуряващо добри хигиено-битови условия. И двамата родители на детето са трудово ангажирани и получават трудово възнаграждение. Детето има изградена емоционална връзка с двамата си родители. Общува с близки и роднини по майчина линия, а с баба си по бащина линия, която живее в И*** – чрез интернет връзка.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната експертиза П*** е емоционално и чувствително дете, с нормално индивидуално-психическо развитие. В момента родителите са успели да съхранят детето емоционално и психически. Няма информация за отделяне на 2 детето от някой от родителите му или за извеждането му в чужда държава за продължителен период от време. У детето няма наличие на синдром на родителско отчуждение, не са формирани отрицателни представи за някой от родителите. Въпрос на отговорно родителство е напусналия семейството родител да се противопостави на развиването на синдром на родителско отчуждение и да не допусне прекъсване на връзката си с детето в защита на своите родителски права и още повече – в името на най-добрия му интерес, гарантиращ включително и психическото му здраве. В конкретния случай механизмът на зараждане на синдрома на родителско отчуждение в отношенията на общуване майка-баща-дете не се наблюдава. При бащата и детето има индикации за все по-засилваща се привързаност помежду им, което предполага, че раздялата за кратък период от време не би следвало да доведе до дискомфорт и отчуждение в общуването между тях. Детето от този възрастов период е обърнато към околната среда и изпитва глад за впечатления. Удовлетворяването му е съществено условие за цялостното му психическо развитие. Пътуването и запознанството с чужди страни и култури създава емпатия, която е основен социален инструмент, създаващ междуличностни връзки, като насърчава споделянето на опит и създава състрадателно поведение. Пътуванията „повишават осведомеността за основните връзки и асоциации“ с други култури, чрез тях хората обогатяват знанията си, трупат положителни емоции и впечатления. Емоционалното общуване има съществено значение за възпитаване на добродетели у децата – на благородство, емоционална отзивчивост, състрадателност, емпатия и други. Социализирането на детето и изграждането на умения за живот в общност с други хора е един от ключовите аспекти за неговото личностно, социално и емоционално развитие. Спокойната и нормална обстановка, в която трябва да расте, както и правилното възпитание е най-важното в отглеждането на детето, като в негов интерес е да има право на пълноценни отношения с всички роднини, защото именно така ще се изгради емоционалната връзка, характерна за отлични отношения възрастни-дете. За нормалното развитие на детето е важен контактът и с разширения семеен кръг.

От показанията на свидетеля С*** П*** В***, без родство със страните, се установява, че познава ищцата повече от 20 години. Работят в Общински детски комплекс, където ищцата е хореограф на танцовия ансамбъл, а свидетелят – корепетитор. Танцовият състав е имал много участия извън страната – в П***, И***, У***, М***, С***, М***, Е***, П***. През месец юли предстои участие в У***. Участията се организират от Общински детски комплекс съвместно с ЦИОФ – Организация на танцовите състави. При напускане на страната децата от състава се извеждат с пълномощно от родителите, заверено от нотариус. Свидетелят не знае ищцата има намерение да напусне страната и да живее в чужбина.

От показанията на свидетеля Т*** Н*** Т***, баща на ищцата, се 3 установява, че има по-малък син – Н*** Т***ов Т***, който живее и работи в И***. Той има син, който бил привързан към П***. По-миналата година синът му поканил цялото семейство на гости в И*** за Коледа, дори изпратил самолетни билети. Оказало се, че ответникът имал ангажимент и не можел да отиде, но не пожелал да даде разрешение на детето да пътува с майка си.

Майката на ответника също живеела в И***, на около 200 км от сина му.

Обстоятелството, че свидетелят има син, който живее в И***, се установява и от писмените доказателства, приети по делото – удостоверение за раждане и лична карта в превод от италиански език.

В обясненията си по реда на чл. 176 от ГПК ищцата заяви, че желае, ако има разрешение да заведе детето за няколко дни на море в Г*** или да го вземе при пътуванията на танцовия състав за участия извън страната, за да види забележителностите. Би желала също така да има възможност да заведе детето на гости на брат й в И*** по Коледа за 3-4 или за 10 дни. Изразява готовност да даде съгласие за пътуване на детето извън страната с баща му в рамките на определения му режим на лични отношения.

Изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК, бащата Д. ИВ. В. заяви, че детето е талантливо и трябва да пътува. Няма нищо против, тъй като е добре за детето, но не одобрява игнорирането му от страна на ищцата за това къде и кога ще пътува детето.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК за даване на разрешение за пътуване в чужбина и издаване на паспорт на дете.

Производството по чл. 127а, ал. 2 от СК е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът се произнася, изхождайки от най-добрия интерес на детето и вземайки предвид фактите, обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, мястото, условията и средата, при които то ще пребивава, отражението на промяната върху интересите на детето, върху неговата жизнена и социална среда, върху правото му на образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му състояние и други права и интереси на детето.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС възможните ограничения, при които съдът следва да разреши по реда на чл. 127а от СК, пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител, са само гарантиращите опазването на найдобрия интерес на детето. При даването на разрешение за пътуване следва 4 изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права – например в държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца.

При пътуване на детето в чужбина на екскурзия, почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания, лечение и прочие, съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес, то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си.

В случая се касае за дете на три години и седем месеца, чиито родители не са постигнали съгласие за конкретните параметри на пътуването му в чужбина, при принципното съгласие на бащата детето да може да напуска страната, в който смисъл беше и изявлението му по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК.

От една страна от събраните по делото доказателства – социален доклад и експертно психологично заключение, което съдът цени като обективно, компетентно и обосновано (с изключение на отговора на въпрос № 3, който не е поставен от съда), се установява, че детето се отглежда от майката, която задоволява базисните му нужди и му осигурява сигурна и спокойна среда за живот. Детето общува и е емоционално обвързано и с двамата си родители, и с техните близки. Индивидуалното му психическо развитие е нормално. Не се наблюдава синдром на родителско отчуждение спрямо бащата, като дори няма тенденция за зараждането на такъв. Напротив – вещото лице е констатирало все по-голяма привързаност между бащата и детето. От психологична гледна точка с оглед възрастта на детето от съществено значение за правилното му психо-емоционално развитие и пълноценно личностно изграждане е общуването с различни хора, запознаването с други култури и създаването на положителни впечатления.