Решение № 87 от 22.03.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Нови пазар, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело № 20233620101148 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 109 ЗС.

Предявен е иск по чл. 109 ЗС, негаторен иск, от ищецът А. Р. Ш. срещу ответника С.

Н. А., двамата от с. П., с който се иска да бъде осъден ответника да премахне изградената от него в североизточната част имота на ищеца ***, в кв. 30 па плана на с. П., постройка, с която пречи на ищеца да ползва своя имот пълноценно.

Искът е по чл. 109 ЗС, неоценяем, съгл. посоченото в т. 1, изр.3 от ТР № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г., ОСГК.

За водене на делото е платена ДТ в размер на 80 лв.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ ***, в кв. 30 по плана на с. П., при граници на имота: от две страни улици, *** и ***. Имота е придобит съгласно НА №***, том **, рег.№***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, Ищецът твърди, че ответницата е собственик на съседния имот, представляващ ***, съгласно НА №***, том**, рег. №***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот Камара.

Ищецът твърди, че ответникът ползва част от неговия имот, в североизточната част от дворното му място, в която част е изградил постройка, без неговото съгласие за това, която е по линията на улицата. За да ползва постройката си, ответника преминавал през имота на ищеца, с което създавал неудобства за самия ищец и невъзможност да ползва 1 собствения си имот, включително и земята, която има. Ищецът не можел да постави ограда или врата, която да заключва.

Предвид на горното, ищецът твърди, че е лишен от възможността да ползва част от имота си.

Ищецът твърди, че е възложил изготвянето на геодезическо заснемане на имота си, при което било установено, че същия е с площ от 997 кв.м., въпреки че по Регулационния план е 1088 кв.м., а по КП – 1049 кв.м.

На издадената от община К. скица не била отразена постройката на ответника, което показвало на ищеца, че същата е незаконноизградена.

Част от постройката била изградена в границите на мястото на ищеца.

Ищецът сочи, че е изпратил до ответника нотариална покана за доброволно уреждане на отношенията, но същия е отказал да я получи, което било удостоверено.

Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищеца да ползва имота си пълноценно, конкретно в североизточната част от ***, като премахне изградената в неговия имот постройка, която му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост върху собствения имот.

Ответникът не е подал писмен отговор на иска. В съдебно заседание се явява лично и с упълномощен от него адвокат, като сочи, че оспорва изцяло иска. Основава се на неприложената дворищна регулация спрямо имота. Твърди, че отчуждителното действие на плана не е настъпило поради неизпълнение на процедурата по плащане на придаденото място.

Ответникът сочи, че доколкото ищецът твърди, че е собственик на имота по силата навностно владение, то и неговата съпруга е също съсобственик, поради което ищецът нямал права срещу ответницата.

Ответникът сочи, че се касае за неуредени сметки по регулация, което се потвърждавало от удостоверение № *** г., с което била потвърдена годността на постройката.

Предвид на горното моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Преди да разгледа иска по същество, съдът намира, че следва във връзка с направените от ответника възражения за ненадлежно предявен иск и евентуална недопустимост на производството.

Ответникът сочи, че искът по чл. 109 ЗС бил ненадлежно предявет, т.к и съпругата на ищеца следвало да участва по делото, т.к имотът бил придобит по давностно владение по 2 време на брака им, съдът намира, че същите са неоснователни и не са налице основания за евентуално възобновяване на производството с цел конституиране на съпругата на ищеца.

Съгласно ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не и задължителни другари. Това означава, че не е задължително тяхното съвместно участие по дела по такъв иск. В решението е посочено, че предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление. Искът по чл. 109 ЗС е иск за собственост, и следователно като такъв, предявяването му не изисква задължително участие на двамата съпрузи по делото. В този смисъл, съдът намира възражението на ответника за неоснователно. В този смисъл е и Решение № 123 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 594/2017 г., II г. о., ГК.

Предвид на горното не са налице пречки за разглеждане на делото по същество.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установи следната фактическа и правна обстановка:

Съгласно НА №***, том **, рег.№***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, ищецът е собственик по давностно владение и наследство на недвижим имот, представляващ дворно място от 1060 кв.м., с построените в него къща и второстепенна постройка, находящо се в с. П., общ. К., и съставляващо по плана на селото ***, в кв. 30 по плана на селото, при граници на имота: от две страни улици, *** и ***.

Съгласно НА №***, том**, рег. №***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот Камара, ответницата е призната за собственик на съседния имот, представляващ дворно място с площ от 840 кв.м., съставляващо *** от кв. 30 по плана на с. П., ведно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 58 кв.м., и второстепенна постройка с площ от 18 кв.м.

Спорът между страните е относно второстепенната постройка и това дали тя е изградена в имота на ищците и създава ли пречки за обичаното ползване на собствения им имот.

По делото е изготвена съдебно техническа експертиза, съгласно която се установява, че в североизточната част на ***, в кв. 30, има изградена полумасивна постройка със застроена площ от 13 кв.м. и размери 2,06 (ширина към улицата) х 6,47м. (дълбочина към двора), разположена на уличнорегулационната линия от север и дворищно регулационната линия между *** и ***.

За тази полумасивна постройка не са открити строителни книжа, както сочи вещото лице. Самия достъп до постройката се осъществявал през врата, намираща се на западната й стена, а самия пешеходен достъп до нея се осъществявал през североизточната част на имот ***, през изграден вход от улицата, с метална врата, по бетонна алея с ширина 1 м. Площта, 3 заета от алеята е 6,50 кв.м.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че постройката е изградена в територията на *** и е долепена до регулационната линия, която преминава през *** и ***. На приложение № 2 към експертизата, частта от постройката в имота е означена в червено. На същото приложение в синя линия е посочена дворищната регулация на имота и тя е между т. 4 и т.7. Между т. 3 и т. 7 има изградена ограда между двата имота, която е по регулационната линия по кадастралния план, а между т.1 и т. 2 има дървена ограда, която е в северния край на имота. Оградата между т. 3 и т. 7 е по старата кадастрална граница по плана.

Вещото лице уточнява в експертизата, че планът на с. П. е одобрен със Заповед № 2551/1987 г., като в съдебно заседание сочи, че имотните граници са посочени в черна линия на Приложение №1 и това са заснетите кадастрални граници към този момент.

Съдът намира, че за да се отговори на въпроса дали постройката с площ от общо 13 кв.м. и размери 2,06 (ширина към улицата) х 6,47м. (дълбочина към двора), разположена на уличнорегулационната линия от север и дворищно регулационната линия между *** и ***, попада в имота на ищеца и дали същата създава пречки за ползването на собстевния му имот, изисква да се отговори дали мястото върху която тя е изградена е собственост на ищеца, респ.е на ответниците.

Съгласно посоченото в скицата по делото и от заключението на вещото лице, планът на с. П. е одобрен със Заповед № 2551/1987 г. Друг план, който да го изменя няма.

Съгласно посоченото в копието от скицата от плана (л. 11 от делото) и на Приложение № 1 от заключението на вещото лице, в черни линии са означени кадастралните граници на имота.

В синьо е нанесена дворищно регулационната линия.

Съгласно действалите след 1987 г. закони и до приемането на ЗКИР (Обн., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г.), чл. 32, ал.1 ЗТСУ, влезли в сила застроителни и регулационни планове, планове по вертикалното планиране, кварталнозастроителни и силуетни планове могат да се изменят в посочените общо шест отделни хипотези, като съгл. т. 3, когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания.

За да се извърши самото изменение, съгл. чл. 33, ал.2 ЗТСУ, при изменение на дворищнорегулационен план на основанията, посочени в т. 1 или 3 на предходния член, парцелните граници се приемат за имотни граници, ако до деня на откриване на производството за изменението придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон.

Това означава, че да се приеме, че новите парцелни граници (по дворищно 4 регулационните линии) стават и имотни граници, е необходимо за придадените части от друг съседен имот, да се плати обезщетение. Едва с изплащането на обезщетението за придадените части от съседния имот, може да настъпи отчуждителното действие на дворищната регулация.

Подобни са разпоредбите и на чл. 134, ал.2, т. 2 и 3 ЗУТ.

Съгласно чл. 135 ЗУТ, изменението се извършва по реда на ЗКИР.

Самото изменение на плана става по реда на ч. 53 и чл. 53а ЗКИР, като в зависимост от причината за изменението се налага или не издаване на заповед.

В чл. 53а, т. 5, б. „б“ ЗКИР е посочено, че не се налага издаване на заповед за изменение на плана и нанасяне на граници на поземлени имоти въз основа на прилагане на влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове по § 8, ал. 2, т. 1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията.

Съгласно посоченото в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г., ОСГК, постановено при действието на отменения ЗТСУ, дворищно регулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. В това решение и в изр.2-ро е направено уточнението, че понятието „приложен план“ по чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след заемането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години от деня на това заемане, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание - чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1, т. 5 ЗТСУ.

От своя страна, съгласно §6, ал.1 от ПР към ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на този закон (Обн., ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Посочените планове се изменят при условията и по реда на този закон.

Съгласно ал.2 действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането.

По делото не е установено от страна на община К. да е извършвана оценка на придаденото от имот *** към имот *** място, както и не е установено и доказано от ищеца по делото, че същия е платил това място, за да се счита, че то е станало негова собственост.