Решение № 450 от 22.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. София, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20231100101682 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от ищеца И. М. В. срещу Прокуратура на Република България обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 195 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ищецът И. М. В. излага следните обстоятелства, обосноваващи предявената от него искова претенция: предприети срещу него, след използване на СРС-та, на действия по разследване на 30.07.2014 г., включително със задържането му пред колеги от МГБР „Сигма“ при СПС към отдел ОП при СДВР и претърсване на жилището му пред неговото семейство – съпруга и деца; привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК на 31.07.2012 г., което е разгласено в медиите, последвано от неговото отстраняване и уволнение от работа, и повдигането му на обвинение за същото престъпление; приключване на производството с оправдаването му с влязла в сила присъда на 20.02.2018 г. по НОХД № 1451/2015 г. на СНС; взета спрямо него МНО „задържане под стража“, изменена в „домашен арест“ и „парична гаранция“; преживени от провежданото продължително време – около 4 години, унижение, 1 разочарование, стрес и засягане на доброто му име и личен живот, невъзможност да се развие професионално и възвърне доброто си име, отдръпване от колеги и приятели, страхувал се и станал мнителен и затворен, нарушен бил съня му, получавал главоболия и бил потиснат и се срамувал от невъзможността му да се грижи пълноценно за семейството си. Претендира справедливо обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди в размер на 195 000.00 лева, заедно със законната лихва от 20.02.2018 г.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България оспорва предявените искове. Оспорва исковата претенция за обезщетение за неимуществените вреди по основание и по размер, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди. Оспорва основателността на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че ищецът не е представил доказателства за наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Оспорва предявения иск и като недоказан, предвид липсата на доказателства за пряка причинно-следствена връзка между предявеното обвинение и твърдените настъпили за ищеца неимуществени вреди.

Заявява становище за недоказаност на претенцията по размер като претендираното обезщетение се явявало прекомерно и не отговаря на критерия справедливост по чл. 52 ЗЗД, и погасяване поради изтекла давност на акцесорната претенция.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че в периода от 01.01.2013 г. до 30.07.2014 г. ищецът е заемал длъжността ВНД Началник на Моторизирана група за бързо реагиране „Сигма“ при СПС към отдел „Охранителна полиция“ – СДВР.

С Постановление от 31.07.2014 г. ищецът бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1 във вр. с ал. 1 от НК, а с постановление от 31.07.2014 г. бил задържан за срок от 48 ч., като впоследствие му била наложена мярка за неотклонение „задържане под 2 стража“, изменена в последствие в „домашен арест“ и „парична гаранция“.

На 31.07.2014 г. ищецът бил отстранен от заеманата длъжност в МВР, като в последствие със Заповед N98121К-2718/26.11.2014 г. на министъра на вътрешните работи му било наложено дисциплинарно наказание „уволнение".

На 23.11.2015 г. бил изготвен и внесен в Специализирания наказателен съд (СНС) обвинителен акт, като било образувано НОХД № 1451/2015 г. по описа на СНС, 17 състав.

С присъда от 04.10.2017 г. постановена по НОХД № 1451/2015 г. по описа на СНС, 17 състав, ищецът бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение.

По протест от 11.10.2017 г. срещу оправдателната присъда, в Апелативен Специализиран съд бил образувано ВНОХД № 33/2018 г.

С определение от 29.01.2018 г. постановено по ВНОХД № 33/2018 г.

АСНС прекратил съдебното производство и върнал делото на СНС, като приел че протестът на прокуратурата е бланкетен, дал указания на първоинстанционния съд за представяне на допълнителни съображения. СНС върнал протеста, като оправдателната присъда, постановена по НОХД № 1451/2015 г. по описа на СНС, 17 състав е влязла в сила на 20.02.2018 г.

Продължителността на разглеждането на наказателното производство е почти 4 години, която обхваща движението на делото във фазата на досъдебното производство и разглеждането на същото от две съдебни инстанции. Визираното престъпление е „тежко“ по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК.

От показанията на свидетеля Н.И.М., които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви, се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу него наказателно дело, изпитвал срам от този факт и се чувствал неудобно. Свидетелства, че с ищеца са били колеги и приятели, като след образуваното срещу ищеца наказателно производство той се затворил се в себе си и променил обичайните си навици. Сочи, че ищецът му споделял, че вече няма доверие на никого, а образуваното срещу него наказателно производство попречило на кариерното му развитие, тъй като при опит да започне нова работа постоянно имало слухове и се коментирало образуваното наказателно производство, което било отразено в медиите.

3

От заключението на изслушаната и приета по делото комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ), което заключение съдът намира за компетентно и обективно дадено се установява, че при анализ на субективните преживявания на ищеца И. В. в ретроспектива, като водещи до дистрес се очертават претърпяното задържане в следствения арест и свързаните с воденото срещу него наказателно производство. Това психотравмено събитие е довело до разстройство в адаптацията - остра стресова реакция (остра кризисна реакция) при задържането му в ареста на 30.07.2014 г. След това при него е възникнала тревожно-депресивна симптоматика (притеснение, тревожност, депресивно настроение, диссомния (безсъние), хипорексия (липса на апетит), изолация от околните и суицидни мисли. Описаната невротична симптоматика покрива параметрите на диагнозата: Смесена тревожно-депресивна реакция с протрахиран ход в границите на Адаптационно разстройство (F43.22 от МКБ Десета ревизия).

Вещите лица са посочили, че към момента при ищеца И. В. е възстановено психичното му функциониране и претърпения стрес от проведеното наказателно производство не доминира в съзнанието му.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, срокът на изтърпяване на мярката за неотклонение "подписка" и „гаранция“, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства, от значение за 4 конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: наличието или не на увредено или влошено здравословно състояние, вкл. психическо, вследствие на незаконното обвинение; степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване, доколкото търпяните болки и страдания са произтекли от съдебни дела; съдебното минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на негативните изживявания; медийни публикации, направили обществено достояние обвинението; обществено – икономическата конюктура в страната и др. В горепосочената практика на ВКС по чл. 290 ГПК изрично е изтъкнато, че при определяне размера на обезщетението, макар то да е глобално - за всички неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на незаконните обвинения, по които ищецът е оправдан, в случай че са повече от едно, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението (арг. от гр. дело № 871 по описа за 2018г. на Трето ГО на ВКС).

Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО). Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо ищеца наказателно производство.

В конкретния случай по делото бе установено, че е налице влязла в сила присъда, с която ищецът са оправдан по повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т.1 във вр. с ал. 1 от НК.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ , държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно 5 лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ .

Кредитирайки събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели и изслушаното заключение на КСППЕ, съдът приема за установен негативния ефект от наказателното производство върху ищеца в личен план, свързани с притеснения при участие в процесуалноследствени действия, очакване на присъда, засягане на личния и социален живот от наказателното преследване.

Съдът приема, че негативните последици върху личността и психиката на обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират и от естеството на упражнената спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от привличането на ищеца към наказателна отговорност до прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца, последният е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.

В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди п о чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (Решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 273/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). Ето защо, при наличие на едно прекратено спрямо ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи от съда по справедливост.