Решение № 398 от 08.06.2023, Районен съд - Горна Оряховица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Горна Оряховица, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20224120100956 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове за установяване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 ГПК във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД във вр. чл.232,ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът ОБЩИНА ГОРНА ОРЯХОВИЦА, с ЕИК 000133673, с адрес : град Горна Оряховица, пл. «Георги Измирлиев» № 5, представлявана от кмета Д.Д., чрез пълномощник : адв. А. М. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че след проведен търг е сключен договор за наем на недвижим имот № 358/11.06.2018г., по силата на който Община Горна Оряховица - в качеството си на наемодател, предоставя на наемателя „Стефанов СС 2011" ЕООД за ползване следния недвижим имот : терен публична общинска собственост, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по плана на с. Драганово, подробно описан в Акт за общинска собственост № 4967/15.03.2018г., за поставяне на преместваемо съоръжение - павилион с площ 16 кв.м., срещу месечен наем в размер на 48,00 лева без ДДС /57,60 лева с ДДС/, за срок от 3 години. Сочи, че съгласно чл.4 от договора, плащането на наема се дължи до 30 число на текущия месец, а според чл.6 от договора, при забава в плащането на наемната сума наемателят дължи лихва в размер на 4% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Заявява, че съгласно чл.9, договорът влиза в сила и наем се начислява oт датата на подписване на договора, а съгласно чл.8, наемната цена се индексира всяка година с официалния индекс на инфлация за предходната година.

Твърди, че наемателят е плащал дължимите наеми до февруари 2020 година, но за периода от 01.03.2020г. до датата на изтичане на договора - 10.06.2021г., наемателят не е заплащал 1 дължимия наем, както следва: за периода от март 2020г. до юли 2021 г. - 15 наемни вноски, всяка от които по 57,60 лв. с ДДС; от 01.06.2021г. до 10.06.2021г. - в размер на 19,20 лв.

Твърди, че общият размер на задължението за наем по договора от 11.06.2018г. е 883,20 лв., а лихвата от падежа на всяко вземане до 14.02.2022г. е 229,27 лв. Заявява, че до наемателя са изпратени две писма за доброволно плащане на дължимия наем, които са получени от него, но въпреки това до момента няма плащане.

Твърди, че същият наемател има и втори договор, сключен с Община Горна Оряховица Договор за наем на предоставен общински терен № 368/15.08.2018г., по силата на който Община Горна Оряховица, в качеството си на наемодател, предоставя на наемателя „Стефанов СС 2011" ЕООД за ползване следния недвижим имот : терен, публична общинска собственост, находящ се в поземлен имот с идентификатор *** по плана на с.

Драганово, подробно описан в Акт за общинска собственост № 4967/15.03.2018г., за монтиране на навес, с цел покриване на търговски площи за сервиране на открито, с площ от 29,26 кв.м., срещу месечен наем в размер на 80,76 лв. с ДДС за периода от 01 април до 31 октомври, а за зимния период - от 16 ноември до 31 март - в размер на 40,38 с ДДС, за срок от 3 години, считано от сключване на договора. Сочи, че съгласно чл.3 от договора плащането на наема се дължи до 30 число на текущия месец, а според чл.5 от договора, при забава в плащането на наемната сума наемателят дължи лихва в размер на 4% от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %. Заявява, че съгласно чл.8, договорът влиза в сила и наем се начислява от датата на подписване на договора, а съгласно чл.7 наемната цена се индексира всяка година с официалния индекс на инфлация за предходната година. Твърди, че наемателят е плащал дължимите наеми до февруари 2020 година, а за периода от 01..03.2020г. до датата на изтичане на договора - 14.08.2021г. наемателят не е заплащал дължимия наем, както следва: за март 2020г. - 40,38 лв., за периода от 01 април до 31.07.2021г. в размер на 80,76 лв. месечно и за август 2021г. - 36,47 лв. Заявява, че общият размер на задължението за наем по договора от 15.08.2018г. е 1369,01 лв., а лихвата от падежа на всяко вземане до 14.02.2022г. е 325,18 лв. Твърди, че до наемателя са изпратени две писма за доброволно плащане на дължимия наем, които са получени от него, но въпреки това до момента няма плащане.

Твърди, че до датата на подаване на исковата молба наемателят не е погасил задълженията си към наемодателя и по двата договора, като главницата по тях е общо 2252,21 лв., а договорената лихва е 554,45 лв., изчислена от падежа на всяко вземане до 14.02.2022г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Стефанов СС 2011" ЕООД, ЕИК 201434083, че дължи на Община Горна Оряховица, ЕИК 000133673, сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. № 485/2022г. по описа на ГОPC, а именно: сумата от 2252,21 лв., представляваща общ размер на главницата на неизплатени задължения за наем по договор за наем на недвижим имот № 358/11.06.2018г. и договор за наем на предоставен общински терен № 368/15.08.2018г., за периода от март 2020г. до август 2021г., сумата от 554,45 лв. - общ размер на договорената 2 лихва върху главницата, считано от падежа на всяко вземане до 14.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 23.05.2022г., до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 253,13 лв. - разноски по ч.гр.д. № 485/2022г. на ГОPC. Моли съда да присъди на ищцовото дружество и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание, ищецът Община Горна Оряховица, чрез пълномощника си – адв. А.

М. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи изцяло предявените искове и да му присъди разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът „СТЕФАНОВ СС 2011“ ЕООД с ЕИК 201434083, със седалище и адрес на управление : село Драганово, общ. Горна Оряховица, ***, депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез пълномощник – адв. Й. М. от ВТАК, със съдебен адрес : град Горна Оряховица, ***, ет.2. Счита, че предявените искове са процесуално допустими. Оспорва исковете като неоснователни.

Признава фактите, че между ответното дружество и Община Горна Оряховица са сключени два договора за наем. Сочи, че с първия договор за наем от 11.06.2018 г. ответникът - като наемател имал право да използва недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в с. Драганово, с идентификатор ***, като постави преместваемо съоръжение павилион, като предоставеният за ползване недвижим имот може да се използва единствено за поставяне на съоръжение - павилион. Заявява, че с втория договор за наем от 15.08.2018г., ответникът - като наемател имал право да използва недвижим имот - публична общинска собственост, находящ се в с. Драганово, с площ 4062 кв. м., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с цел монтиране на навес за покриване на търговски площи за сервиране на открито с площ 29.26 кв.м., т.е. в чл.1 от договора от 15.08.2018г. е уговорено предназначението на отдадения под наем обект.

Посочва, че дължимите наемни вноски е следвало да се изплащат до 30-то число на текущия месец, съобразно разпоредбите на чл.4 от Договор от 11.06.2018г. и чл.3 от Договор от 15.08.2018 г., като и двата договора са срочни, сключени за срок от три години, съгласно чл.17 от Договор от 11.06.2018 г. и чл.16 от Договор от 15.08.2018 г. Твърди, че наетите обекти са се използвали съобразно уговореното в договорите предназначение, като ответникът е развивал търговска дейност и върху наетите от него имоти било разположено заведение, в което са се предлагали храна, напитки, и в него е имало възможност за сервиране и сядане на клиенти, вкл. е имал и нает персонал. Заявява, че е плащал редовно наемните си вноски до м. февруари 2020г., когато е платил текущия наем за м. февруари, съобразно сключените договори.

Твърди, че впоследствие същият изпаднал в невъзможност да плаща наемните си вноски, тъй като дейността, която развивал в наетите имоти, била първоначално забранена по силата на обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и от 03.04.2020г. извънредно положение за периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., а впоследствие - силно ограничена /последните са взети във връзка с обявената пандемия от разпространението на Covid-19/.

3

Сочи, че съгласно т.I,1 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. (изм. и доп. със Заповед № РД01-154/26.03.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020г.) на Министъра на здравеопазването, за срока на извънредното положение до 13.05.2020г. били преустановени посещенията в барове, ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе сладкарници и пр., като със Заповед № № РД-01-144/22.03.2020г. е забранено в обектите за бързо хранене консумацията на място. Твърди, че ответникът незабавно е уведомил Кмета на Община Горна Оряховица за невъзможността да използва наетите обети и да плаща наемните си вноски, предвид въведеното извънредно положение и преустановяване посещаемостта на този тип обекти, съобразно забраната на министъра на здравеопазването, като уведомлението е входирал в деловодството на общината още в началото на пандемията през 2020 г., но и до настоящия момент не получил отговор.

Заявява, че със Заповед № РД-01-270 от 19.05.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Р.България и последващи такива заповеди до 14.06.2020 г. не е бил разрешен достъпът до закрити помещения на посочените по-горе обекти, макар извънредното положение да е отменено. Посочва, че впоследствие, макар възобновен, достъпът до посочените по-горе обекти бил ограничен, като се е осъществявал при изключително намален капацитет (при различен процент заетост или съобразно квадратните метри, както и работа в определени часове), определен от министъра на здравеопазването чрез Заповед № РД-01-354 от 22.06.2020г. за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Р. България и други.

Твърди, че със Заповед № РД-01-677 от 25.11.2020 г. (изм. - Заповед № РД-01-718 от 18.12.2020 г., в сила от 22.12.2020г.и др.) на МЗ, били въведени нови противоепидемични мерки, като за периода от 27.11.2020г. до 30.04.2021г. отново било напълно преустановено посещението на заведения и други сходни. Сочи, че впоследствие с редица заповеди на министъра на здравеопазването до 31.08.2021г. капацитетът, който можели да използват заведенията, отново бил намален.

С оглед на изложеното, счита, че са били налице предпоставките, визирани в чл.306 от ТЗ, и ответникът не е имал възможност да използва наетите обекти съобразно предназначението им, да извлича полза от тях и да изпълни поетото задължение по договорите за наем, тъй като е била налице непреодолима сила, по време на която се спира изпълнение на задълженията. Заявява, че Решението на Народното събрание за обявяване на извънредно положение и последвалите множество заповеди на министъра на здравеопазването, с които се преустановява или драстично намалява посещаването на заведения, ресторанти и пр. обекти с развлекателен характер, за ограничаване на разпространението на Covid-19 и световната пандемия от тази болест, по своята същност представляват събитие, което е непредвидимо и непредотвратимо и има извънреден характер. Посочва, че същите тези заповеди ограничават и свободното движение на хора, като ги поставят под карантина за продължителен период от време като контактни лица, въвеждат задължително тестване на определени лица и при определени хипотези, следствие от което е отново поставяне под карантина, като по този начин пряко се влияе върху посещаемостта на развлекателните 4 обекти, вкл. и наетия. Твърди, че тези заповеди се определят и от съдебната практика като непреодолима сила, тъй като са акт на държавен орган. Заявява, че към момента на сключване на договора (2018 г.) страните не са могли и не са били длъжни да предвидят възникването на пандемията и последиците, до които доведе тя, в частност за икономическите и правни отношения и ограничения спрямо определени субекти. Посочва, че чрез заповедите на министъра на здравеопазването на практика са въведени забрани за упражняване на определена дейност, като в настоящия случай тази дейност е била и причина за сключване на договорите за наем - използване на наетите обекти с оглед продаване и сервиране на храна и напитки, от типа заведение или ресторант. Счита, че тези събития са и непредотвратими, доколкото решенията и заповедите на министъра на здравеопазването са със задължителен характер и няма как ответникът да предотврати издаването им или последиците от издаването им. Твърди, че невъзможността за използване на наетите обекти е довела до невъзможност за реализиране на оборот, чрез който ответникът да заплаща месечните си наемни вноски, като именно реализирането на печалба е била цел за сключване на договорите за наем. Заявява, че е налице причинна връзка между събитието и невъзможността за изпълнение от ответника, тъй като тя е следствие от преустановената, а впоследствие и силно ограничена посещаемост на обектите, сред които и наетия. Твърди, че поради това, за периода, в който е траело това форсмажорно обстоятелство - забраната за посещение на определени обекти, сред които и наетите, драстично намаленият впоследствие капацитет, при който се е осъществявало посещението, и спадът на клиентопотока заради политиката, водена от държавата, ответникът е освободен от задължението да заплати наемните вноски. Заявява, че това следва от разпоредбата на чл.306,ал.4 от ТЗ, според която, докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията се спира, т.е. не се изпълнява за същия този период.