Решение № 4203 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4203 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20231110150694 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Oбразувано e по подадена от А. Л. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Д/АДРЕС/, искова молба против „У....“, чуждестранно акционерно дружество, извършващо дейност в Република България чрез клон с фирма „У..... – ...“, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни и един установителен иск както следва: 1. Иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 24 713 лв., представляваща сбор от неизплатени „секторни плащания“ за периода от 01.08.2020 г. до 31.07.2023 г.; 2. Иск с правно основание чл. 215, ал. 1 КТ, вр. чл. 31, ал. 2 НСКСЧ за сумата от 5 491,86 лв., представляваща сбор от неплатени командировъчни пари за периода 01.08.2020 г. – 31.03.2023 г.; 3. Иск с правно основание чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 5 769,71 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск в периода м.10.2020 г. - м.12.2022 г.; 4. Иск с правно основание чл. 264 КТ за сумата от 491,39 лв., представляваща сбор от неизплатени възнаграждения за положен труд през официални празници за периода 30.04.2021 г. – 01.01.2023 г.; 5. искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 5.1. за сумата от 3 587,16 лв., представляваща обезщетение за забава на „секторни плащания“ за период от 10.09.2020 г. до 11.09.2023 г.; 6.2. за сумата от 928,69 лв., представляваща обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск за периода от 10.11.2020 г. до 11.09.2023 г.; 6.3. за сумата от 84,47 лв., представляваща обезщетение за забава върху възнаграждения за положен труд през официални празници за периода от 10.05.2021 г. до 1

11.08.2023 г.; ведно със законната лихва върху сумите по т. 1, 2, 3 и 4 от подаване на исковата молба – 13.09.2023 г. до окончателното плащане.7. Иск с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр. 1 и 2 КТ за прогласяване недействителността на клаузата от чл. 5а от трудовия договор от 30.05.2019 г., съгласно която „Страните изрично се съгласяват и признават, че сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, поради противоречието със законна, а в условията на евентуалност – поради заобикалянето му, и в частност на разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ, вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Ищцата твърди, че на 30.05.2019 г. между нея и ответника бил сключен трудов договор по чл. 68, ал. 4 от КТ, съгласно който ищцата била назначена на длъжност „младши член на кабинния екипаж“. Била уговорена брутна заплата в размер на 10 685лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на действително отработените при работодателя месеци.

Ищцата твърди, че страните са постигнали съглашение общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 6 720 лв. годишно или 560 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 538 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1 075 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 613 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Било уговорено, че в последствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищцата по това време.

Било уговорено и т.нар. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително – в размер на 20,54 лв. месечно. Твърди се, че страните договорили ищцата да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни, съгласно заповед на работодателя, по см. на Раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина /НСКСЧ/. Било уговорено, че работодателят ще удържа всички суми за задължителни осигурителни вноски и данъци, като възнаграждението следвало да се заплаща до десетия ден от месеца, следващ текущия. В исковата молба се посочва, че на 01.01.2020 г. страните сключили анекс, съгласно който, считано от 01.01.2020 г. страните се споразумели за 2 следното: служителят ще получава брутно възнаграждение в размер на 11 573 лв. годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 7 320 лв. годишно или 610 лв. месечно; брутна фиксирана сума в размер на 586 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна фиксирана сума от 1 171 лв. годишно за часовете, в които служителят е в режим на готовност или когато е бил извикан на работа по време на режим на готовност; брутна еднократна сума от 1 757 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Ищцата твърди, че считано от 01.04.2020 г., договорът досежно размера на възнаграждението се изменил, както следва: ищцата да получава брутна заплата в размер на 12 234 лв. годишно, платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата – 7 767 лв. годишно или 647,25 лв. месечно; брутна еднократна сума в размер на 621 лв. годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден; брутна еднократна сума от 1243 лв. годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или когато служителят е бил извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1864 лв. годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739 лв. годишно за прослужено време към датата на сключване на договора. Анексът от 01.01.2020 г. предвиждал, че всички останали разпоредби на основния договор остават в сила. Твърди, че на 31.07.2020 г. страните сключили нов анекс, съгласно който от 21.06.2020 г., ищецът заел длъжността „стюард/стюардеса“, с уговорено брутно възнаграждение в размер на 12 288 лева годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата от 7 803 лева годишно, по 650,25 лева месечно; брутна фиксирана сума в размер на 624 лева годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ, брутна еднократна сума от 1248 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 1873,44 лева годишно за работните часове по време на 3 следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 739,56 лева годишно за прослужено време. Било уговорено, че впоследствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищеца по това време. Било предвидено сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните отново договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително - в размер на 18,40 лева месечно. На 12.12.2020 г. страните подписали допълнително споразумение към трудовия договор, с което, считано от 13.12.2020 г. служителят бил назначен за неопределен период от време. Твърди, че на 05.08.2021 г. страните сключили нов анекс, съгласно който от 07.08.2021 г., ищецът заел длъжността „старши член на кабинен екипаж“, с уговорено брутно възнаграждение в размер на 14 681 лева годишно, платимо на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци при работодателя, като било уговорено общата брутна заплата да включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, както следва: основна брутна заплата от 9 421 лева годишно, по 785,08 лева месечно; брутна фиксирана сума в размер на 732 лева годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база, или над изискваните работни часове, или в почивен ден в съответствие с чл. 143 от КТ, брутна еднократна сума от 1464 лева годишно за часовете, през които се полага дежурство в условията на постоянно разположение на повикване или е извикан на работа по време на дежурство в условията на постоянно разположение на повикване; брутна еднократна сума от 2 195 лева годишно за работните часове по време на следобедни и нощни смени; брутна еднократна сума от 869 лева годишно за прослужено време. Било уговорено, че впоследствие служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от ответника за длъжността, заемана от ищеца по това време. Било предвидено сумите за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден да се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя, съответно работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори. Страните отново договорили, че допълнителните сектори след първите два, които са приключени в един ден, ще се заплащат допълнително - в размер на 40,09 лева месечно. Ищцата сочи, че на 01.08.2023 г., трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. В исковата молба се твърди, че през периода 01.08.2020 г. – 31.07.2023 г., ответникът е следвало ежемесечно да начислява и да заплаща на ищцата следните суми – брутната заплата, посочена в чл. 5, б. „а“ от трудовия договор, представляваща 1/12 от сбора от основната заплата и уговорените в съответния трудов договор допълнителни възнаграждения, наричани „брутни еднократни суми“; секторни плащания – в размер на 18,40 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 22,08 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 27,60 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 4

33,12 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ - за периода 01.08.2020 г. – 31.12.2020 г.; по 24,45 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 29,34 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 44,01 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 44,01 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 01.01.2021 г. – 06.08.2021 г.; по 40,09 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 48,11 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 60,14 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 72,17 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 07.08.2021 г. – 31.03.2022 г.; по 44 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 52,90 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 66 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 79,40 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 01.04.2022 г. – 31.03.2023 г.; по 55,88 лв. за всеки изпълнен „стандартен сектор“, респ. 67,06 лв. за всеки изпълнен „среден сектор“ и 83,82 лв. за всеки изпълнен „дълъг сектор“, 100,58 лв. за всеки „свръхдълъг сектор“ за периода 01.04.2023 г. – 31.07.2023 г.; командировъчни пари в размер на 55 евро за всеки ден, през който ищцата е била член на екипажа на оперирано от ответника въздухоплавателно средство, изпълняващо международен рейс, както и други допълнителни възнаграждения с непостоянен характер и допълнителни командировъчни пари. Посочва се, че „секторните плащания“ за периода 01.08.2020 г. – 31.07.2023 г. не са били изплащани на ищцата в пълен размер, като дължимите суми са представени в Таблица 1, съгласно която дължимото възнаграждение за изпълнени сектори възлиза на 24 713 лв., а лихвата, дължима до 11.09.2023 г. - на 3 587,16 лв. Ищцата твърди, че клаузата от трудов договор от 30.05.2019 г., съгласно която „сумата за първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да прави отделни плащания за тези сектори“, е недействителна поради противоречие със закона и в условията на евентуалност – поради заобикаляне на закона, в частност разпоредбите на чл. 242 от КТ, чл. 247 от КТ във вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал.