Решение № 16 от 31.01.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Горна Оряховица, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200223 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „МИРА - МН“ ЕООД, ЕИК ******, представлявано от управителя М.Н.П. чрез пълномощника адв. М. И. от АК – Велико Търново, обжалва наказателно постановление № 571181F592893/01.04.2021 г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите , с което на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал.

1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушаване на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (по-нататък Наредба № Н-18/13.12.2006 г.). Посочва, че използваното в проверявания обект фискално устройство е от модел, който е включен под номер 618 в поддържания от Българския 1 институт по метрология публичен регистър на одобрените типове ЕКАФП и ФПр. Това обстоятелство сочело на добросъвестност на дружеството при ползване на фискалното устройство до датата на проверката. Въпреки че използваният към момента на проверката ЕКАФП бил от одобрен тип, дружеството закупило ново устройство. Имуществената санкция била наложена на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

Предвидените в чл. 185, ал. 1 от закона глоби или имуществени санкции се налагали на лица, които не са издали документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. А в процесния случай не било спорно, че при проверката е издаден фискален бон.

Посочва също така, че в процесния случай нямало увреждане на фиска, тъй като бил издаден фискален бон при контролната покупка, а при проверката на касата не била констатирана разлика. След като нарушението било установено за първи път и отстранено незабавно след установяването му и след като от него не са настъпили вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, следвало да се приеме, че случаят е маловажен и да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предвид изложеното моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на дружеството жалбоподател направените по делото разноски.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в

ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА

ПРИХОДИТЕ, представляван от главен юрисконсулт Х. К., оспорва жалбата.

Подържа, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че от събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че дружеството е нарушило разпоредбата чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., като е използвало фискално устройство от неодобрен тип. С изменението на наредбата било въведено изискване всяка фискална касова бележка да бъде с двумерен баркод. Това изискване било гаранция за изпълнение на другото изискване – фискалното устройство да предава по дистанционна връзка с НАП на всеки пет минути информация за реализираните от търговеца продажби. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява за прекомерност на уговореното и платено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя.

2

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 04.02.2021 г. М. И. К. и Д. А. Ц. – съответно старши инспектор и инспектор по приходите в НАП, извършили проверка в търговски обект на дружеството жалбоподател в гр. Горна Оряховица, ул. ********. В хода на проверката извършили контролна покупка, за която била издадена фискална касова бележка от монтираното в обекта фискално устройство. Издадената касова бележка не съдържала двумерен баркод (QR код). За проверката на място в обекта инспекторите по приходите съставили протокол.

На 22.02.2021 г. проверяващи направили справка в информационните масиви на НАП. От справката установили, че в периода от 01.01.2021 до 04.02.2021 г. фискалното устройство в посочения по-горе обект е подавало по дистанционна връзка в НАП генерираните Z отчети, но не е подавало информация за всеки един от издадените документи от фискалното устройство за продажби или сторно операции, записани в контролната лента на електронен носител (КЛЕН), на всеки пет минути, считано от часа на регистрация на фискалното устройство.

При така установените факти инспекторите по приходите приели, че използваното в проверявания обект фискално устройство не отговаря на функционалните изисквания, посочени в приложение № 1, раздел IIIб, точка 1, б. „е“ от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. С това проверяваното дружество нарушило разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от цитираната наредба. Съгласно § 75, ал. 6 от ПЗР на наредбата дружеството следвало да приведе дейността си в съответствие с всички изисквания на наредбата по отношение на фискалните устройства в срок до 31.12.2020 г., като след законоустановения срок лицето е продължило да използва в търговския си обект фискално устройство, което не е от одобрен тип. Инспекторите по приходите приели също така, че дружеството жалбоподател в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в периода от 01.01.2021 до 04.02.2021 г. не е издавало фискални касови бележки от фискално устройство от одобрен тип, с което е нарушило разпоредбите на наредбата.

3

На 22.02.2021 г. старши инспектор по приходите М. К. съставила против дружеството жалбоподател в присъствието на неговия управител акт за установяване на административно нарушение № F592893, в обстоятелствената част на който вписала всички изложени по-горе фактически констатации. Управителят на дружеството подписал съставения акт, вписал на съответното място в бланката, че ще представи възражения, и получил срещу разписка препис от акта.

На 25.02.2021 г. управителят завел административнонаказващия орган писмени констатациите на актосъставителя. в деловодството на възражения против

На 01.04.2021 г., след като се запознала с материалите по преписката и обсъдил възраженията на дружеството, началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Националната агенция за приходите издала обжалваното наказателно постановление № 571181-F592893, в което възпроизвела всички фактически констатации от акта за установяване на административното нарушение, и на основание чл.

185, ал. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС наложила на дружеството административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Препис от постановлението бил връчен на управителя на дружеството срещу разписка на 23.11.2021 г. На 30.11.2021 г. упълномощеният от управителя на дружеството пълномощник адвокат завел в деловодството на административнонаказващия орган жалба против постановлението.

Фактическата обстановка по делото съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. И. К. и Д.

А. Ц. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН по предвидения в закона ред от надлежно упълномощено лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по изложените в нея доводи.

4

В обстоятелствената част на наказателното постановление е включена, на първо място, фактическа констатация, че на 04.02.2021 г. при извършената контролна покупка дружеството е издало фискална касова бележка, която не съдържа двумерен баркод (QR код), представляващ задължителен реквизит на фискалната касова бележка съгласно чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. и включен като задължителен елемент в образеца на фискална касова бележка, представен в приложение № 1 към наредбата. На второ място, обстоятелствената част на постановлението съдържа констатация, че в периода от 01.01.2021 до 04.02.2021 г. фискалното устройство в посочения по-горе обект е подавало по дистанционна връзка в НАП генерираните Z отчети, но не е подавало по така установената дистанционна връзка на всеки пет минути информация за всеки един от издадените документи от фискалното устройство за продажби или сторно операции, каквото е едно от функционалните изисквания, посочени в приложение № 1, раздел IIIб, точка 1, б. „е“ от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.

Цитираната втора констатация е повторена и за датата на проверката в обекта – 04.02.2021 г. На трето място, в наказателното постановление е включена констатация, че до 31.12.2020 г., когато изтича срокът, установен в пар. 76, ал. 6 от ПЗР на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. (а всъщност пар. 76, ал. 6 от ПЗР на една от наредбите за изменение и допълнение на Наредба № Н18/13.12.2006 г.), дружеството жалбоподател не е привело дейността си в съответствие с изискванията на наредбата по отношение на фискалните устройства. И най-накрая, на четвърто място, наказващият орган е формулирал констатация за това, че в периода от 01.01.2021 до 04.02.2021 г. в качеството си на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. дружеството жалбоподател не е издавало фискални касови бележки от фискално устройство от одобрен тип, с което е нарушило разпоредбите на наредбата.

Така изготвеното описание на нарушението включва елементи от наймалко четири отделни неизпълнения на задължения към държавата при осъществяване на дейността на наказаното дружество, всяко от които е отделно основание за ангажиране на корпоративната административнонаказателна отговорност на дружеството. Всяко от неизпълненията е осъществено чрез различни деяния на законния представител и на лицата, извършващи правни и фактически действия от 5 името и за сметка на дружеството. С всяко от неизпълненията са нарушени различни законни разпоредби. А във времево отношение неизпълненията са се проявили на различни дати и през различни периоди.

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че в обжалваното наказателно постановление липсват надлежно описание на нарушението и надлежно посочване на датата или периода на неговото извършване. И при най-благоприятно за административнонаказващия орган тълкуване на волята му не става ясно за кое от четирите неизпълнения на задължения е наказано дружеството и кога е осъществено това неизпълнение. По този начин, от една страна, е ограничено правото на защита на дружеството, а от друга, съдът е поставен в невъзможност да извърши проверка относно правилното прилагане на материалния административнонаказателен закон към приетите за установени факти и обстоятелства. Ето защо следва да се приеме, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно установения в чл. 18 от ЗАНН принцип на наказване на административните нарушения за всяко от четирите неизпълнения на задължения към държавата при осъществяване на дейността му на дружеството е следвало да бъде наложено отделно административно наказание имуществена санкция. Като е наложил една имуществена санкция за описаните четири неизпълнения на задължения, наказващият орган е нарушил материалния административнонаказателен закон. Макар това нарушение да е в интерес на дружеството жалбоподател и поради това да не е посочено в жалбата, съдът е длъжен да съобрази същото при произнасянето си с оглед задължението си по чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314, ал. 1 от НПК да провери изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.