Акт № 1938 от 04.11.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1938

Враца, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - IV състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИВА БОРИСОВА

При секретар МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БОРИСОВА административно дело № 20267080700471 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Р. Ц. Т., чрез адв. Г. З. – АК Враца, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2888263/01.09.2026 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В жалбата се поддържат доводи за незаконосъобразност на административния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се употребата на наркотично вещество. Сочи се, че резултатът от използвания полеви тест не съответства на действителното състояние на жалбоподателя, като се позовава на последващо лабораторно изследване с отрицателен резултат, както и на приеман от него лекарствен продукт. Излагат се и доводи относно неблагоприятните последици от отнемането на свидетелството за управление на МПС за упражняваната трудова дейност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. З., която поддържа жалбата и моли оспорената заповед да бъде отменена, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – издателят на оспорената заповед, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е представена административната преписка, както и допълнителни писмени доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и извърши служебната проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, приема за установено следното:

На 01.09.2026 г. около 00:06 часа в [населено място], на [улица]до № 66, жалбоподателят Р. Ц. Т. управлявал лек автомобил БМВ М3 с транзитен регистрационен номер S0664BCM. При извършената полицейска проверка водачът бил изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство DrugTest 5000, фабричен № ARRC-0029, като тестът отчел положителен резултат за кокаин.

За установеното е съставен АУАН серия GA № 5671016/01.09.2026 г., в който е описано, че жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с посоченото техническо средство. На жалбоподателя е издаден и талон за медицинско изследване № 314187, във връзка с оспорването на резултата от теста.

Въз основа на установеното при проверката младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца издал процесната Заповед № GPAM-2888263/01.09.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП е разпоредено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността му, но за срок не по-дълъг от 18 месеца.

С мотивирана резолюция № 26-0967-[рег. номер]/01.09.2026 г. административнонаказателното производство по съставения АУАН е прекратено поради установени данни за престъпление, като материалите са изпратени по компетентност за провеждане на наказателно производство.

По делото е представена Заповед № 369-2384/09.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Враца относно оправомощаване на длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

Жалбоподателят е представил резултати от изследване, извършено в частна лаборатория, при което не е установено наличие на изследваните наркотични вещества. Представена е и медицинска документация, включително рецепта за лекарствения продукт Деанксит, както и документи относно трудовата му заетост. От доказателствата по делото се установява, че във връзка с издадения талон за медицинско изследване е предприета процедура за химико-токсикологично лабораторно изследване на биологична проба. Към момента на приключване на съдебното дирене обаче резултат от това изследване не е изготвен и не е представен по делото.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП във връзка с чл. 145 и сл. АПК. Жалбата е подадена от адресата на административния акт, чиито права и законни интереси са непосредствено засегнати от него, поради което е налице правен интерес от оспорване. От данните по преписката се установява, че заповедта е издадена на 01.09.2026 г., а жалбата е депозирана чрез административния орган на 03.09.2026 г., поради което е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по закона съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена Заповед № 369-2384/09.09.2025 г. на директора на ОДМВР – Враца, от която се установява оправомощаването на съответните длъжностни лица от структурата на ОДМВР – Враца да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 ЗДвП. Процесната заповед е издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца, в рамките на предоставените му правомощия и по отношение на нарушение, установено на обслужваната от структурата територия. Не е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Индивидуализирани са издателят и адресатът, посочени са конкретните фактически обстоятелства, въз основа на които е приложена мярката – дата, час и място на проверката, управляваното МПС, използваното техническо средство и отчетеният положителен резултат за кокаин. Посочено е правното основание – чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП, както и видът и продължителността на приложената принудителна административна мярка. Фактическите и правните основания позволяват на адресата да разбере причините за издаване на акта и осигуряват възможност за ефективен съдебен контрол. Не се установява порок във формата по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.

При издаване на заповедта не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя или да са могли да доведат до различен резултат.

Употребата на наркотични вещества при проверката е изследвана с тест, резултатът е документиран, съставен е АУАН и е издаден талон за медицинско изследване. Редът за установяване употребата на наркотични вещества е регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Съгласно нея при проверка на място употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а когато лицето не приема резултата от теста, се извършва химико-токсикологично лабораторно изследване. По делото няма спор, че на жалбоподателя е предоставена възможност за такова изследване и е издаден талон № 314187. Обстоятелството, че към момента на постановяване на настоящото решение лабораторното изследване все още не е приключило, не представлява процесуално нарушение, допуснато от органа при издаването на процесната заповед. Забавянето при изследването на биологичната проба е последващо обстоятелство и не опорочава само по себе си проведеното административно производство.

Следва да бъде отчетено и че ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП има незабавен превантивен и преустановителен характер. От административния орган не може да се изисква при наличие на положителен тест да остави водача да продължи да управлява МПС неопределено време до приключването на лабораторно изследване, което на практика може да продължи значителен период. Не е установено съществено нарушение по чл. 146, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Законодателят е предвидил двата способа за установяване употребата на наркотични вещества в условията на алтернативност – чрез химико-токсикологично лабораторно изследване или чрез тест.

В конкретния случай при извършената на 01.09.2026 г. проверка употребата е установена с DrugTest 5000, фабр. № ARRC-0029, отчел положителен резултат за кокаин. Този резултат е обективиран в съставения АУАН, както и в останалите документи по административната преписка. Редовно съставеният АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а констатацията в него в случая се подкрепя и от документите относно извършеното тестово изследване. Следователно към момента на издаване на заповедта са били налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП.

Съдът съобразява изрично, че жалбоподателят не е приел положителния резултат от полевия тест и е предприел действия за даване на биологична проба по издадения му талон. Това обстоятелство обаче не заличава автоматично резултата от извършения тест. Самата разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП постановява, че „при наличие на изследване от кръвна проба“ установените стойности са определящи. От систематичното и граматическото тълкуване на нормата следва, че законът отдава приоритет на резултата от кръвната проба, когато такъв резултат вече е налице. От това обаче не следва, че самото даване на биологична проба, без завършило лабораторно изследване и без установен резултат, обезсилва предходно установения положителен тест. Противното тълкуване би означавало, че само чрез даване на проба водачът би могъл за неопределено време да осуети действието на превантивната мярка, независимо от отчетения положителен тест, което не съответства нито на текста, нито на защитната функция на чл. 171 ЗДвП. Към момента на приключване на съдебното дирене официален резултат от химико-токсикологично лабораторно изследване по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. не е наличен. Поради това съдът не разполага с резултат от кръвна проба, който по силата на закона да замести или опровергае резултата от теста.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а по силата на ал. 2 се съобразяват и установените до приключване на устните състезания нови факти от значение за делото. До този процесуален момент не е настъпил и не е доказан нов факт – отрицателен резултат от надлежното химико-токсикологично изследване – който да промени фактическата основа на спора.

Не води до различен извод представеното от жалбоподателя изследване, извършено в частна лаборатория. От доказателствата по делото не се установява това изследване да представлява химико-токсикологично лабораторно изследване на биологичните проби, взети въз основа на талон № 314187 и при спазване на процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Не е установена идентичност между изследвания в частната лаборатория материал и официално взетата във връзка с полицейската проверка биологична проба, нито проследимост на пробата по установения нормативен ред. Съгласно чл. 20 от Наредба № 1/2017 г. пробите за установяване употребата на наркотични вещества се изследват в предвидените специализирани химико-токсикологични лаборатории, а употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. Ето защо представеният частен лабораторен резултат не може да бъде приравнен по доказателствена стойност на предвиденото в закона химико-токсикологично изследване и сам по себе си не опровергава положителния резултат от извършения на място тест.