Решение № 352 от 05.12.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Добрич, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230201048 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на К. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.

„...“ № ..., вх. ..., ет...., ап. ..., против Заповед за задържане на лице с рег. № 357зз-41/16.09.2022 г., издадена от В. П. Г. – мл. инс. към СПП при ОД на МВР – Д. /л. 31/, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е разпоредено задържането на жалбоподателя за срок до 24 часа.

В жалбата се изразява становище, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и необоснована, оспорва се наличието на правното основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, привеждат се доводи за нарушения на КЗПЧОС. Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед.

В писмено становище процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли атакуваната заповед да бъде отменена на изложените в нея основания. Иска се и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът В. П. Г. – мл. инс. към СПП при ОД на МВР - Д., излага доводи за законосъобразност на извършените от него действия и издадената заповед за задържане. Сочи, че жалбоподателят е бил спрян за проверка като водач на МПС по време на полицейска операция. Била е извършена проба за упойващи вещества на водача. Резултатът излязъл положителен за наркотично вещество. С колегата му М. М. са отвели водача в ЦСМП за кръвна проба, а 1 след това му бил съставен и АУАН от св. М.. Г. заявил също, че във връзка с чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР имал основание да задържи лицето за извършено престъпление от него. Поради тази причина му била издадена Заповед за задържане.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресата на заповедта, в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На 16.09.2022 г. ответникът В. П. Г. и свидетелят М. А. М., и двамата п. сл. при Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Д., участвали в полицейска операция по контрол на движението по пътищата в района на к-с „...“ на изхода на гр.

Д..

Около 08:40 часа на посочената дата полицейските служители спрели за проверка л. а. марка „...“ с рег. ..., управляван от К. С. С.. При извършена проверка с техническо средство „Дръг Тест 5000“ с фабр. № ARME – 0036 било отчетено, че водачът е употребил бензодиазепин /л. 114-115/. На водача С. бил издаден Талон за медицинско изследване /л. 112/ и бил отведен в ЦСМП Добрич за даване на кръвна проба, което било удостоверено с Протокол за медицинско изследване № 249/16.09.2022 г. /л. 113/ След това водачът бил отведен в сградата на Първо РУ Д., където ответникът Г. изготвил Заповед за задържане на лице с рег. № 357зз41/16.09.2022 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в графа фактически и правни основания за издаване на заповедта посочил „управление на МПС след употреба на упойващи вещества във връзка с чл.

343б, ал. 3 от НК“, в резултат на което жалбоподателят С. бил задържан в сградата на Първо РУ Добрич за срок от 24 часа.

Във връзка с така установеното, по случая било образувано Бързо производство № 678/2022 г. по описа на Първо РУ Д. /л. 89/, като с Постановление от същия ден С. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК /л. 95/.

В хода на разследването била назначена Съдебно химическа експертиза /л. 107-109/, видно от заключението по която в кръвта и урината на К. С. С. не са били открити наркотични вещества.

С Постановление от 28.03.2023 г. воденото против С. наказателно производство е било прекратено от наблюдаващия го прокурор при РП Добрич.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите М. А. М. и Д. Г. Й., 2 който пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина. Още повече, че показанията им кореспондират изцяло с приобщените по делото писмени доказателства - Заверено за вярност копие на Протокол за полицейски обиск на лице от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на декларация от 16.06.2022 г. – 2 л.; Заповед за задържане та лице с рег. № 357зз-41/16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на АКТ № 250479/16.069.2022 г. Серия GA; Заверено за вярност копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851000356/16.09.2022 г.; Справка УИС на Прокуратурата на Р България от 16.01.2023 г.; Справка за нарушител/водач – 3 л.; Материалите по ДП № 678/2022 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Д.: Заверено за вярност копие на Постановление с вх. № 697600-7861/23.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Постановление с вх. № 697600-10216/17.11.2022 г.; Заверено за вярност копие на Докладна записка от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Постановление за привличане на обвиняем от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Протокол за разпит на обвиняем от 16.09.2022 г.;

Заверено за вярност копие на Справка УИС на Прокуратурата на Р България от 18.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Справка за съдимост с рег. № 220919005000000257/19.09.2021 г.; Заверено за вярност копие на Писмо с рег.

№ 436р-32316/29.09.2022 г.; .; Заверено за вярност копие на Писмо с рег. № 6976р-3715/19.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на характеристично данни за лицето от 28.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Постановление от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Протокол за разпит на свидетел М. А. М. от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Протокол за разпит на свидетел В. П. Г. от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Постановление от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Съдебнохимическа експертиза № Е-051/21.03.2023 г. – 4 л.; Заверено за вярност копие на Протокол за разпит на Талон за изследване № 072883; Заверено за вярност копие на Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохоли/или наркотични вещества или техните аналози от 16.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Протокол за извършвани на проверка за употреба на наркотични и ли упойващи вещества от 16.09.2022 г., ведно с Drager Drag Test 5000; Справка в ЦБ –КАТ към 18.09.2022 г.; Справка за нарушител водач – 3 л.; Заверено за вярност копие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000355/16.09.2022 г.;

Заверено за вярност копие на Писмо с рег. № 851-4253/19.09.2022 г.; Заверено за вярност копие на Писмо с рег. № К-109/22.03.2023 г.; Заверено за вярност копие на Постановление от 27.03.2023 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

3

По своята правна същност, издадената от органите на МВР Заповед за задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна мярка. Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол, съгласно чл.

72, ал. 4 от ЗМВР.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба н а чл. 146 от АПК. Според нормата на чл. 146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща компетентността на издалия го орган и преценка спазена ли е изискваната от закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата от закона форма.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган ответникът е заемал длъжността мл. инс. към Сектор „ПП“ при ОД на МВР Д. Като действащ служител при ОД на МВР (Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи), ответникът се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лица в хипотезите, изчерпателно посочени в т. 1 до т. 7 на цитираната разпоредба. Конкретно – ответникът В.

П. Г. е притежавал правомощията, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – да задържа лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Следователно, издалият оспорената заповед за задържане полицейски орган, притежава необходимата материална компетентност и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Съдът приема, че оспорената заповед за задържане е издадена в предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити, като са спазени и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 от ЗМВР. Заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР по съществото си е заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Същата следва да има минимално съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, което в разглеждания случай е налице - посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н., като е посочено и правото да обжалва законността на задържането. В заповедта е посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставили издаването й – „управление на МПС след употреба на упойващи вещества във връзка с чл. 343б, ал. 3 от НК“. Съдът счита, че фактическите съображения в Заповедта, дали основание за задържането, са достатъчно подробно описани, 4 поради което не е налице нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

От събраните по делото доказателства съдът достигна до извод, че в конкретната хипотеза към момента на издаване на Заповедта са налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Същевременно чрез ограничаването на свободното придвижване на задържаният е предотвратена възможността задържаният да извърши престъпление. Съдът приема, че Заповедта съответства на целта на закона.

Предвид изложеното съдът намира, че разглежданият административен акт е издаден от компетентен орган и в установената форма, като не се констатира наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването му. При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът следва да извърши преценка допуснати ли са противоречия с материалноправните разпоредби и има ли несъответствие с целта на закона.

Настоящият състав намира, че оспорената заповед за задържане е издадена в съответствие с материалния закон.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането.