Решение № 77 от 24.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велико Търново, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. И. в присъствието на прокурора Т. Н. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600308 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 260017/27.09.2021 г., постановена по НОХД № 442/2020 г., Окръжен съд – Русе е признал подс. Й. В. Й. за виновен в това, че през периода от 13.02.2014 г. до 09.01.2018 г. в гр. Русе, като представляващ и управляващ „Консулт Софт” ЕООД с ЕИК:

117656519, в условията на продължавано престъпление петдесет и един пъти избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 84 603.55 лева по ЗДДС и ЗКПО, от които 10 711.30 лева корпоративен данък и 73 892.25 лева данък върху добавената стойност, като:

- затаил истина в подадени пред ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Русе , подробно описани в първоинстанционната присъда и в мотивите на настоящото решение справки декларации за данък върху добавената стойност и годишни данъчни декларации за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., които се изискват по силата на закон - чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и чл. 92, ал. 1 от ЗКПО;

- не издал подробно описани и в първоинстанционната присъда и в мотивите на настоящото решение фактури или други счетоводни документи;

- използвал документи с невярно съдържание – подробно описани в първоинстанционната присъда и в мотивите на настоящото решение дневници за продажби към справки - декларации за ДДС, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал.1, т. 2, пр. 2, т. 3, т. 6, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на 3 години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на така определеното наказание за изпитателен срок от 5 /пет/ години.

Осъдил е подс. Й. Й. да заплати направените по делото разноски.

1

Недоволен от постановената присъда останал подс. Й. Й., който е депозирал жалба и допълнителни съображения към същата с оплаквания за неправилност - изразяващи се в необоснованост, допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и изцяло оправдан по повдигнатото обвинение. Релевира се и искане за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на страната. В условията на алтернативност, се претендира изменение на постановената от Русенския окръжен съд присъда в частта на наложеното наказание.

В подкрепа на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се навеждат два основни аргумента: първо - че проверяваният съдебен акт страда от частична липса на мотиви, водеща до противоречие между диспозитив и мотиви - с диспозитива подс.

Й. е осъден за три от формите на изпълнителното деяние по чл. 255, ал. 1 от НК /по т. 2, т. 3 и т. 6 на чл. 255, ал. 1 от НК/, а в мотивите си контролираната инстанция е обосновала единствено формата „затаяване на истина“, което според защитата представлява основание за отмяна на оспорения акт по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК.

Оспорва се и доказателствената дейност на решаващия съд, с наведени твърдения за превратна и еднопосочна оценка на доказателствената съвкупност в нарушение на чл. 13, чл.

14, чл. 18 и чл. 107 от НПК. Сочи се, изводите на съда да са изградени при немотивирано игнориране на показанията на св. К., както и при необосновано кредитиране на депозираните от св. Б. показания, въпреки заинтересоваността му, допълвайки, че съдът неоснователно е отхвърлил и обясненията на подсъдимия, както и че първоинстанционният съд е отказал да кредитира заключенията на изготвените по делото допълнителни съдебносчетоводни експертизи.

Оплакването относно неправилното приложение на материалния закон е бланкетно, като препраща към съображенията за допуснати процесуални нарушения.

Навежда се и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, като се акцентира върху прекомерната продължителност на наказателното производство, образувано през 2018 г. Иска се прилагане на стандарта по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ и чл. 22 от НПК, като неразумният срок бъде отчетен като изключително смекчаващо обстоятелство по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, обуславящо налагане на по-леко наказание и намаляване на определения изпитателен срок.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Велико Търново намира оспорената присъда за законосъобразна, а въззивната жалба за неоснователна. Моли за потвърждаване на проверяваната присъда.

Защитникът на подсъдимия адв. С. поддържа въззивната жалба и допълнителната такава, претендирайки същата да бъде уважена.

В упражненото си право на лична защита и последна дума подсъдимият поддържа становището на защитника си, изтъквайки продължителността на наказателното производство и моли за справедливост.

Въззивният съд, като обсъди наведените оплаквания в жалбата, становището на страните, събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирано за това лице, отговаря на изискванията на чл. 320, ал. 1 и ал. 3 от НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество - жалбата е частично основателна.

При извършената проверка се констатира, че първостепенният съд е постановил атакуваната присъда при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото, съобразявайки и събирайки относимите и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения обвинителен акт.

Спазен е процесуалният ред при събирането и оценката на доказателствата, гарантиращ 2 тяхната годност. Въз основа на задълбочен анализ на събраната по делото доказателствена маса законосъобразно и обосновано е установена фактическата обстановка, като изводите по фактите се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

Въззивният съд споделя приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка, изразяваща се в следното:

Производството е проведено по реда на диференцираната процедура по чл. 371, т. 1 от НПК, като на основание чл. 373, вр. чл. 283 НПК са прочетени и приобщени протоколите за разпит на свидетелите В. Д. В., Г. К. И. и Г. И. Ч. - Д..

Подсъдимият Й. Й. е от гр. Русе, със средно образование и не е осъждан.

Същият бил управител и едноличен собственик на капитала на „Консулт Софт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, п.к. 7004, ул. „Янтра“, № 1, вх. 2, ет.

11, учредено на 02.10.2006 г. и регистрирано по ЗДДС. Търговската дейност на дружеството първоначално била насочена основно към информационните услуги и се извършвала от подсъдимия в офис, находящ се в гр. Русе, *********. Реализираните от търговската дейност на дружеството приходи подлежали на данъчно облагане по реда на ЗДДС и на ЗКПО, във връзка с което от негово име редовно били подавани в ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Русе, месечни справки-декларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия корпоративен данък.

През втората половина на 2013 година подс. Й. взел решение да генерира доходи от търговска дейност чрез „Консулт Софт“ ЕООД, които обаче да останат скрити от органите на НАП и да не бъдат декларирани като получен от търговеца приход, с което да се изключи начисляването и заплащането на съответните данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО и да се постигне финансово облагодетелстване и лично обогатяване на подсъдимия. В тази връзка предприел действия по осъществяване на търговска дейност под формата на електронна търговия, включваща дистанционна продажба на стоки /предимно облекла и обувки/ в интернет пространството. Дейността реализирал от търговския офис на дружеството „Консулт Софт“ ЕООД, находящ се на упоменатия вече адрес - гр. Русе, *********, където подсъдимият съхранявал стоките, предназначени за продажба. Със същите Й. се снабдявал от Великобритания и Румъния посредством доставчика SDI Brook EU /известен като „Спортс директ“/, след което ги препродавал чрез специално създадени за целта уебсайтове и страници в социалните мрежи /в т.ч. интернет адреса www.mybestwear.com, профил във Фейсбук „Маркови спортни стоки“ и други/. Купувачите заявявали стоките чрез поръчки, направени в интернет платформите на подсъдимия или по телефонен път, а съответните вещи им били доставяни чрез услугите на куриерското дружество „Еконт Експрес“ ООД.

Разплащанията по реализираните доставки били осъществявани по банков път, чрез картови трансакции, посредством електронната система „PayPal“ и преобладаващо чрез наложен платеж. При последния способ куриерското дружество събирало паричните суми, представляващи продажната цена на доставените стоки, след което превеждало същите по специално открита за целта банкова сметка. За теглене на наличностите от тази сметка била издадена дебитна карта, която била във владение на подсъдимия.

Същият укривал от приходната администрация извършваната търговска дейност по покупко-продажба на стоки в интернет, както и генерираните от нея доходи, с пряка цел избягване установяването и заплащането на данъчни задължения. Така подсъдимият е допуснал пълно бездействие по отношение на задължението си за издаване на фактури или други първични счетоводни документи за реализираните онлайн продажби. Наред с това, същият не е предоставял такива документи на лицата, осъществяващи счетоводното обслужване на „Консулт Софт“ ЕООД. За периода до месец май 2015 г. тази дейност е изпълнявана от свидетелите Г. К. И. и Г. И. Ч. - Д. в качеството им на съдружници в специализирано счетоводно дружество, а считано от месец май 2015 г. от свидетелката В. Д.

В. чрез нейното счетоводно дружество. Посочените свидетели са изготвяли справкидекларации по ЗДДС и годишни данъчни декларации по ЗКПО от името на „Консулт Софт“ ЕООД въз основа на счетоводните документи, предоставяни им от подсъдимия.

Депозирането на така изготвените данъчни декларации пред ТД на НАП гр. Варна, офис 3 Русе е осъществявано по електронен път, като за целта са използвани регистрираните на имената на свидетелите квалифицирани електронни подписи. По всички въпроси, касаещи счетоводното обслужване на дружеството, посочените свидетели са контактували изключително с подс. Й., като същевременно нито един от тях не е разполагал с детайлната информация касаеща действителния обхват на търговската му дейност. Свидетелите, обслужвали счетоводно дружеството са извличали необходимата им информация единствено от съдържанието на предоставените от подс. Й. счетоводни документи. По този начин подсъдимият съзнателно не е включвал в дневниците за продажби на „Консулт Софт“ ЕООД реално осъществените доставки и техните данъчни основи. В тези документи са намирали отражение други търговски сделки на дружеството със значително по - ниска стойност, съставляващи неговата официално заявена дейност. Вследствие на това подс. Й. е допуснал неотразяване на съответните стойности от реализираните онлайн продажби на облекла и обувки и в месечните справки-декларации по ЗДДС, поради което същите са останали необложени с ДДС, дължим от дружеството, управлявано и представлявано от Й..

Подсъдимият е пропуснал да отрази генерираните от същата тази дейност доходи и в годишните данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО, в резултат на което същите не са били обложени с корпоративен данък за инкриминираните данъчни периоди. В резултат от този комплекс от бездействия подсъдимият се е обогатил неправомерно за сметка на държавния бюджет – реализирал приходи от търговска дейност, които съзнателно е оставил недекларирани, укривайки и незаплащайки дължимите за тях публични задължения.