Решение № 40 от 05.03.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Ловеч, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20244300500842 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Районна прокуратура – Ловеч, Териториално отделение –Тетевен е обжалвала с възивна жалба вх. №7838/16.12.2024 г. против съдебно решение №261/25.11.2024 г. по гр.д. 120/2022 г. на Районен съд Тетевен. Посочва, че искът е основателен, но счита, че е завишен по размер и не отговаря на изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Обсъжда развитието на наказателното производство и счита, че присъдения размер на сумата Изтъква ,че присъдения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 10000 лева е завишен и моли да бъде намален Счита,че изводите на съда са неверни и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде намален размера на обезщетението.

Постъпила е въззивна жалба №7838/16.12.2024 от Районна прокуратураград Ловеч-ТО-Тетевен против съдебно решение № 261/25.11.2024 г. по гр.д.

№120/2022 г на РС-Тетевен, в частта, в която е уважен иска на М. С. М..

Посочва се, че искът е основателен , но присъденият размер на сумата от 10000 лева не отговаря на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Обсъжда се характера на наказателното производство и развитието му отношение на четири лица, поради което се 6-годишния срок на развитие на делото не е извън разумния такъв. Акцентира се на вземането на най-леката мярка за 1 неотклонение „подписка“, Моли да бъде отменен съдебния акт като бъде намален размера на присъденото обезщетение.

Приложен е отговор №7911/18.12.2024 г. от Мл.М. на въззивната жалба, която посочва, че е неоснователна и необоснована. Изтъква, че наказателното производство е продължило 8 години и ако прокурорът е бил обвиняем в тази срок дали би приел сумата 10000 лева като завишена. Посочва се, че обвинението е отразено в медиите, станало е достояние на голям кръг от хора.

Заявява,че присъденият размер от 10000 лева-обезщетение за неимуществени вреди дори е много занижен за посочения срок на развитие на производството.

Окръжна прокуратура - Ловеч се представлява от прокурор С.И..

Заявява, че искът е основателен, но е завишен по размер и моли атакуваният съдебен акт да бъде отменен и обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено.

Въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от адв. П.. Изтъква, че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Посочва, че присъденото обезщетение от 10000 лева е твърде малко за 8 години наказателно производство.

Настоящата инстанция обсъди доказателствата по гражданско дело №120/2022 г. на Тетевенски Районен съд, становището на страните и приема за установено следното:

Тетевенски районен съд се е произнесъл със съдебно решение №261/25.11.2024 г. по гр.д. 120/2022 г. , с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на М. С. М., ЕГН ********** от *** ,на основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,в-ка с чл.52 от ЗЗД,сумата от 10 000.00 /десет хиляди /лева,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от обвинение в извършване на престъпление по чл.235,ал.1,предл.5-то,във вр. с чл.20,ал. от НК,по което лицето е оправдано с присъда по ВНОХД №484/2020г по описа на Окръжен съд-Ловеч, като в последствие производството по досъдебното производство 37/2016г. на РУ МВР Луковит е прекратено с постановление от 05.08.2024г. на РП-Ловеч , като за разликата до пълния претендиран размер от 18 000 лв.на предявения иск за заплащане обезщетение за причинени неимуществени вреди-до сумата от 10 000 лева,а искът за 8000 лв ,като неоснователен и недоказан е отхвърлен.

Отхвърлен е, като неоснователен и недоказан, предявеният от М. С. М. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на причинени имуществени вреди в размер на 1000.00 лева,представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение поводените наказателни дела .

Въззивната инстанция приема, че съдебният акт е валиден и допустим в обжалваната част. Предвид подадената жалба въззивникът атакува съдебното решение само в частта,в която е уважен искът за неимуществени вреди в размер на сумата 10000 лева. След като обсъди представените писмени и гласни доказателства въззивната инстанция намира, че съдебното решение е правилно и законосъобразно.

2

С постановление на РП-Ловеч по досъдебно производство № 3 7/2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Луковит /преписка № ТОЛ-126/2016 г. / са привлечени като обвиняеми Щ.М.М., М. С. М., М.О.М. и М.М.М., за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това че всеки един от тях в съучастие като извършител на 02.02.2016 г. в землището на с. Т, Л. Област от имот с кад №638060, собственост на П.Д.В./П./от с. Т, извозил с товарен автомобил, марка „ГАЗ“, модел „66“ ,без рег табели ,: 7460 пр.м. куб.,дърва от горския фонд на стойност 373 лева,без да притежава редовно писмено позволително за това. Не се спори между страните, че е взета мярка за неотклонение „подписка“спрямо въззиваемия.

Постановена е присъда № 11 от 15.06.2017 г. по НОХД 234/2016 г. на РСЛуковит, с която М. С. М. е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016 г. в землището на с. Т, обл. Л., от имот с кад. № 638060, собственост на наследниците на П.Д.В. от, с. Т, обл. Л., в съучастие с М.М.М., М.О.М. и Щ.М.М., тримата от с. Г., извозил с товарен автомобил марка „ГАЗ“, модел „66“, без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено позволително, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК. С решение № 12/ 22.01.2018 г. по ВНОХД № 579 по описа за 2017 г. Ловешкият окръжен съд е отменил присъда№ 11 от 15.06.2017 г. по НОХД 234/2016 г. на РС-Луковит и върнал делото за ново разглеждане на друг състав на Луковитския районен съд за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на страните в процеса.

РС - Луковит се е произнесъл с присъда № 23 / 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г., с която М. С. М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.235, ал.1, предл.5, вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.54 НК и го осъдил на 1 година лишаване от свобода и глоба от 1000.00 лв. в полза на държавата.

На осн.чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от 3 години. В инстанционен контрол Ловешки окръжен съд е постановил присъда № 13/05.08.2020 по ВНОХД № 242/2020 г., ЛОС, с която е отменил присъда № 23 / 20.11.2019 г. по НОХД № 25/2018 г. на ЛРС и признал М. С. М. за невиновен,като на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Върховен касационен съд с решение № 181 от 22.12.2020 г. по н.д. № 708/2020 г., ВКС е отменил присъда № 13 от 05.08.2020 г на Ловешки окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда.

Последвало е произнасяне на въззивния съд с присъда № 260007 от 27.07.2021 г. по ВНОХ № 484/2020 г. по описа на ЛОС, с която е отменена присъда № 23 от 20.11.2019 г., постановена по НОХД № 25/2018 г. на Луковитския районен съд . Въззиваемият е признат за невиновен в това, че на 02.02.2016г. в землището на с.Т, обл. Л., от имот с кад. №638060, собственост на наследниците на П.Д.В./П./ от с.Т, в съучастие като извършител с М.М.М., , 3

М.О.М. и Щ.М.М. с. Г., да е извозил с товарен автомобил марка „ГАЗ“, модел „66“, без рег.табели, 7,460 пр.м.куб. дърва от горския фонд на стойност 373.00 лв. без да притежава редовно писмено позволително, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението за престъпление по чл.235, ал.1, пр.5-то, във вр. чл.20, ал.2 от НК. Прокуратурата е протестирала така постановената присъда, но след изготвяне на мотивите на основание чл.352, ал.1 НПК е оттеглила протеста и тя е влязла в сила на 19 януари 2022 г.

Районна прокуратура –Ловеч, ТО-Луковит е сезирала Главния прокурор на РБ за наличие на основания за внасяне на искане за възобновяване на наказателно производство по ВНОХ № 484/2020 г. по описа на ЛОС на основание чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Постановено е съдебно решение №50147/24.11.2022г на ВКС по НОХД №611/2022г. на ВКС,с което е отменена присъда № 26007 от 27.07.2021 г. на ЛОС и е възобновено съдебното производство по НОХД №484/2021г. на ЛОС .

Окръжен съд Плевен е произнесъл решение №64/23.02.2023г по НОХД №3/2023г , с което е отменена присъда №23/ 20 ноември 2019 г. по НОХД №25/2018 по описа на РС-Луковит и делото е върнато за ново разглеждане на Луковитски Районен съд

С постановление от 05.08.2024г. на Окръжна прокуратура-Ловеч, влязло в законна сила на 22.08.2024 година е прекратено ДП 37/2016 г. по описа на РУ на МВР Луковит на осн. чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 и чл.199 ал.1 от НПК поради малозначителност на деянието .

Пред първонистанционния съд са изслушани В.Р.М. и С.Н.К..

Свидетелските показания са конкретни, подробни и пресъздават личните възприятия на лицата. Гласните доказателства се подкрепят от останалия доказателствен материал и съдът ги кредитира. В.М. посочва, че въззиваемият е бил общински съветник в селото , а в момента е Кмет на с.Г.. Свидетелят е категоричен, че въззиваемия спрял да излиза от дома си, започнал да се кара със жена си и преживял негативно наказателното производство. Изтъква се, че в селото по повод избирателните кампании хората са го обиждали ,че е крадец.

В същия смисъл е и показанията на С.К., който познава въззиваемия от дете.

Свидетелят посочва, че след наказателното производство той загубил авторитет в селото, слушал обидите ,че е крадец. Съселяните му го обвинявали, че не е никакъв Кмет, след като краде дърва. В показанията се посочва, че М. бил ловец, но заради досъдебното производство не можел да закупи оръжие и това го притеснявало. Изтъква се, че децата на въззиваемия също преживявали отрицателно подмятанията в селото, че баща им е крадец.

По делото не е изслушвана съдебно-психологическа експертиза. От приложените статии от ел.издания-“aktualno.kom“,“ловешки вести“ е видно, че е посочено в новини фактът, че Мл.М. от партия “народен съюз“ е бил задържан за 24 часа заради незаконна сеч в с. Т и е образувано досъдебно производство/05.02.2016 г./. В друга статия в Ловешки вести със заглавие „ДЖ.И. пред актива на ДПС в Български Извор: Подкрепяме М.М. за кмет на 4

Тетевен“ на 25.10.2019 г. е отразено, че М. М. е „подсъдим за незаконен дърводобив от Районна прокуратура-Луковит“/к.ц./ в Последваща публикация със заглавие „М.Г. без листа за общински съветници! Ще го подкрепят ли от ДПС?“ е посочено, че „М. М., който е подсъдим за незаконен дърводобив от районна прокуратура-Луковит , е на челната втора позиция в листата на ДПС“/к.ц./

В производството пред въззивна инстанция следва да се обсъди облигационният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева,произтичащи от повдигането и поддържането на незаконно обвинение по досъдебно производство №37/2016 г. на ОДМВР-Луковит.

Пасивната процесуална легитимация на въззивника обосновава от вида на иска- имуществена отговорност на държавата, представлявана от

Прокуратурата на Република България. Фактическият състав на чл. 2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ предпоставя поддържане на обвинение по наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратяване, вреди от тези действия за ищеца и причинна връзка между тях. Обективният характер на имуществената отговорност е определена от прекратяването на наказателното производство по постановление от 05.08.2024 г. /влязло в сила на 22.08.2024г./ на РП-Ловеч по досъдебното производство №37/2016 г. на ОДМВР-Луковит. Обстоятелствата относно развитието на досъдебното производство и процесуалните действия по него съдът приема за установени по представените писмени доказателства, а те не са и спорни за страните.