Решение № 131 от 18.07.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Габрово, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Славена Койчева при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско дело № 20224200500211 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на особения представител ответника по делото П. Д.

В. против Решение №139/24.03.2022г. по гр.д. №999/2021г. по описа на Районен съд Габрово.

В жалбата се твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно. От приложения по делото договор било видно, че същият е сключен между жалбоподателя и "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. Това дружество било прекратено и заличено в ТР, в който не било отбелязано, че дружеството има правоприемник.

Следователно твърдението, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. е универсален правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било недоказано. При това положение ищецът нямал никакви права по отношение на жалпоподателя,тъй като извежда своите права от отношения между него и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А.

След като „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е заличено от ТР през 2018г. без правоприемник, а по делото липсват доказателства посоченото дружество да е прехвърляло на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А. някакви права по въпросния Договор, то ищеца не може да има никакви права по цитирания договор.

Твърди, че договора за кредит не е написан по ясен и разбираем начин, поради което е налице хипотезата на чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК. В частност от съдържанието му не ставало ясно : каква точно сума е следвало да получи ответника, каква е тази такса ангажимент и как се плаща, какви са онези такси за които се говори на стр.3, ред 2 от ИМ.

Не било ясно каква сума си е удържал кредитора и за какво е удържана, какво е погасено с платените от ответника суми, какви суми е ползвал жалбоподателя през исковия период.

Счита, че ответника още преди завеждането на ч.г.д. №1847/20г. е върнал чистата стойност на кредита. В заключението на ССчЕ има Таблица №1, в която се съдържа колона 4 „Начислена лихва". От същата било видно как за периода 14.05.2016г. - 14.02.202г. от внесените от ответника суми - кредитодателя му е начислил и удържал сумата от общо 1 064.72лв. за лихви. При това положение след като претенцията на ищеца е за 546.19лв. главница и 115.73лв., а ответникът е платил 1 064.72лв. само за лихви, то „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД са получили суми за лихви, каквито не се следват поради недействителността на Договора, които чувствително превишават претенциите на ищеца по 1 първоинстанционното дело. Освен сумата от 1 064.72лв. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД не е следвало да удържат и сумите по колона 3 „Начислени такси" / от Таблица №1 на ССчЕ /, както и сумите по колона 5 „Лихва за забава" и колона 6 „Застрахователна премия", поради недействителността на договора.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК - всички елементи на Договора следва да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е с размер не по-малък от 12. Видно от заключението на графическата експертиза - шрифта на представения Договор и елементите от него / а именно - Сертификат CARD-11848748, Общи условия за застрахователна програма "Защита на плащанията по кредитни карти " и Приложение - което, както вече казах даже не е подписано от ответника / не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който да е не по-малък от 12. В частност само Договора е с шрифт с размер 12, докато всички останали елементи от него са с шрифт с по-малък размер, а именно 10 и 7. Освен това, вида на шрифта на Договора е един, а вида на шрифта на останалите елементи е друг.

Следователно и на това Договора бил недействителен.

В Договора било предвидено да се заплащат такси, плащането на които е недопустимо съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК. Същите са неясни и са били начисляване и удържани от кредитора, което е извършено в нарушение на цитираната разпоредба от ЗПК, която предвижда, че такива такси трябва да бъдат ясно и точно определени в Договора за кредит.

В Договора за потребителски кредит имало уговорки за заплащане на най-различни видове такси, надбавки, лихви и обезщетения, макар съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК - при забава на потребителя, кредитора да има право само на лихва върху неплатената сума. В Договорът са посочени ГПР и ЛП, но не е посочено, какви са основните данни послужили за тяхното изчисляване. При това положение било налице нарушаване на изискването на ЗПК за посочване ГПР и ЛП, поради което отново е налице хипотезата на чл. 22 от ЗПК Твърди се, че в Договора има неравноправни клаузи, които са били наложени на ответника посредством условия на които той не е имал възможност да влияе. Ставало дума за онези за най-различни такси, лихви и т.н., които е предвидено да се плащат в Договора.

Същите не били позволили на ответника да прецени икономическите последици от сключването на Договора. Още повече, че на ответника не е предоставен формуляр за преддоговорната информация, която той е имал право да получи. Приложението не носело подписа на ответника, поради което същото му е изцяло непротивопоставимо, а освен това като се съпостави съдържанието на Приложението със съдържанието на Договора се виждали редица противоречия. Жалбоподателят бил застрахован за риска нежелана безработица /до 9 месечни погасителни вноски/. От приетото по делото Разпореждане от 17.05.2019г. на ТП на НОИ ставало ясно че през периода 13.05.2019г. - 12.03.2020г. ответникът бил безработен и получавал обезщетение за безработица. Следователно поради нарушаването на редица императивни разпоредби на ЗПК Договорът е недействителен, а в такъв случай жалбоподателят следвало да върне на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД само чистата стойност на кредита. Същият бил платил суми за лихви, такси и други разходи по Договора, които в пъти надхвърлят претенцията на ищеца по първоинстанционното дело, поради което първоинстанционния съд следвало да отхвърли и предявения иск за въпросната главница от 546.19 лева.

В Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания се говорела едновременно за „продажба и прехвърляне на вземания", като не ставало ясно какъв бил предмета на договора. Не били представени доказателства и затова дали купувача е платил някаква сума на продавача и т.н. Страна по този договор е „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., а не „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД. „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е заличено без правоприемство на 24.04.2018г. Рамковия договор, е сключен на 19.08.2019г. от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" С.А., което дружество не е правоприемник на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД, следователно ищецът не е доказал, , че с Рамковият договор е придобил правата, които „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС" ЕАД е имало спрямо жалбоподателя. Моли съда да отмени първоинстанционото решение в обжалваните му части и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира да му бъдат присъдени направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер, както и да му бъдат присъдени разноски във въззивното производство.

Ответникът по жалбата оспорва същата.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за 2 установено следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество неправилно.

Пред първоинстанционния съд е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Първоинстанционният съд е признал за установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 546.19лв. - главница, със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК. Изцяло са отхвърлени за признаване на установено, че П.Д. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 115.73лв.-договорна лихва за периода 24.04.2019г.- 08.03.2020г., за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, като неоснователен и недоказан, като недопустим е отхвърлен иска да бъде признато за установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 14.83лв.

-лихва за забава за периода 09.03.2020г.- 26.11.2020г. Жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 61.89лв-разноски в заповеднотопроизводство съразмерно с уважената част от исковете, сумата 433.20лв. разноски в исковото производство. Ищецът е осъден да заплати на жалбоподателя сумата 57.88лв. съразмерно с отхвълената част от исковете.

Постановеното от районния съд решение е обжалвано само в частта, в която е признато за установено, че П. Д. В. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД сумата от 546.19лв. - главница, със законната лихва, считано от 27.11.2020г. до изплащане на вземането, за която е издадена Заповед №260256/01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1847/2020г. по описа на Габровски районен съд, на основание чл.422,ал.1 от ГПК, както и в частта за разноските, които жалбоподателя е осъден да заплати на ищеца. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционния съд е приел следното :

По ч.гр.д.1847/2020г. по описа на РС- Габрово е издадена заповед №260256 от 01.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда длъжникът П. Д. В. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 546.19лв. - главница за периода 24.04.2019г. – 08.03.2020г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 27.11.2020г. до окончателното й изплащане и сумата 115.73лв. договорна лихва за периода от 24.04.2019г. до 08.03.2020г., което вземане се основава на Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS-11848748/09.11.2015г., сключен между П. Д. В. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземането, по който е прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение 1 към него от 09.03.2020г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. В указания срок длъжникът е депозирал възражение с вх.

№261261/23.04.2021г. срещу издадената заповед за изпълнение. С определение №260329 от 23.04.2021г. съдията- докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. В законоустановения срок ищецът е депозирал установителни искове срещу длъжника С разпореждане съдът е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК в частта, с която се претендира с вземане за сумата 14.83лв.-лихва за забава за периода 09.03.2020г.26.11.2020г., като е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви осъдителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.3 във вр. с ал.3 от ГПК. В указания едномесечен срок заявителят не е предявил осъдителен иск за вземането от 14.83лв.- лихва за забава, за което заявлението му е отхвърлено, а е предявил установителен иск, който съдът отхвърлил като недопустим.

С Договор №PLUS-11848748/09.11.2015г. за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с *** от 09.11.2015г., сключен между страните по делото ищецът-кредитор може да предостави за ползване на ответника – кредитополучател кредитна карта с максимален лимит до 10 000лв. Кредитополучателят ще може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитната карта представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. За ползването на кредитния лимит, кредитополучателят се задължава да заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока 3 на ползване на кредитния лимит. Съгласно т.19 от договора, кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. Влизането в сила на новите им размери става след обявяването им от кредитора на интернет страницата www.bnpparibaspf.bg и съобщаването им на кредитополучателя. В случай, че последният не е съгласен с промените, кредитополучателят трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си по посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Всяка трансакция с кредитната карта след влизане в сила на новите лихва и такси означава, че същите са приети. Задължение за кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в съответствие с този договор и приложенията към него.