Решение № 2073 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2073 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20261110207565 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР.

Образувано е по повод депозирана жалба от Д. П. А., ЕГН **********, чрез адв. З. Д. от САК, против заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-201 от 28.04.2026 г., издадена от М. А. М. – разузнавач при 07 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се, че същата била незаконосъобразна и неправилна, тъй като формата и съдържанието й не съответствА. на закона. Сочи се, че не били посочени фактическите основания за издаване на заповедта, а освен това липсвА. дата и час на освобождаване на лицето, което нарушавало правото му на защита. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на заповедта. Счита, че не били посочени фактическите основания за издаване на заповедта, което нарушавало правото на защита, а освен това липсвА. дата и час на освобождаване на лицето. Нямало и обосновано подозрение А. да е 1 извършил престъпление. Претендират се разноски.

Ответникът М. А. М. – разузнавач при 07 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява в последното открито съдебно заседание по делото. Постъпили са писмени бележки от юрк.хх с които се иска жалбата да бъде оставена без уважение, а издадената заповед за задържане да бъде потвърдена. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако надвишава минималния размер по Наредбата.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.04.2026 г. в 07:40 часа, М. А. М. – разузнавач при 07 РУ-СДВР издал заповед за задържане на жалбоподателя Д. П. А. за срок до 24 часа, тъй като имало образувано ДП № 1698/2025 г. за съпричастност на А. към извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба на гориво от бензиностанцияхх, за което престъпление било образувано посоченото досъдебно производство. В тази връзка било прието, че има данни лицето Д.

П. А. да е извършил престъпление по смисъла на чл.194, ал.1 от НК и същият бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят Д. П. А. бил освободен на 28.04.2026 г. в 17:15 часа.

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, като А.нея 2 на същата разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а по-точно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни, индивидуА.зиращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и правата на 2 задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуА.зиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта, за което той се е подписал.

В тази връзка, съдът намира атакуваната заповед за законосъобразна, тъй като от събраните по делото доказателства стана ясно, че срещу жалбоподателя Д. П. А. е имало образувано ДП № 1698/2025 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 50175/2025 г. по описа на СРП и нА.чни данни за съпричастност на А. към извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба на гориво от бензиностанция хх за което престъпление е било образувано посоченото досъдебно производство, поради което действително е имало данни, че лицето Д. П. А. е извършил престъпление по смисъла на чл.194, ал.1 от НК – кражба на гориво. Не само това, но и в дадени от А. обяснения в деня на задържането му, той подробно е описал за кражбата на гориво и как е използвал чужди регистрационни табели на автомобила си, които после захвърлил. Съжалявал за случилото се и искал да възстанови вредите. Съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а в случая не само е имало данни, че Д. П. А. е извършил престъпление, но и на база тези данни е било образувано досъдебно производство (ДП). Последното е достатъчно показателно, тъй като за задържане по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР не е задължително да има образувано ДП, а просто е необходимо да са нА.це данни, че задържаният е извършил престъпление. От друга страна в чл.207, ал.1 от НПК е посочено, че досъдебно производство се образува, когато са нА.це законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление, тоест изискванията на НПК за образуване на ДП са много поголеми от тези на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържане на лицето. По ЗМВР е необходимо просто да има данни, че Д. П. А. е извършил престъпление, докато по НПК се говори не само за „данни“, а за „достатъчно данни“ за извършено престъпление и в допълнение трябва също да е нА.це „законен повод“. В тази връзка образуваното срещу Д. П. А. ДП е достатъчно 3 показателно за нА.чието на данни за извършено престъпление по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.

Относно това, дА. задържането на Д. П. А. е било целесъобразно, то в ЗМВР няма изискване задържането да цели примерно предотвратяване или преустановяване на престъпление, а единствено трябва да има данни, че лицето е извършило престъпление, каквито в случая са нА.це. Няма посочена и опасност от укриване като условие за задържането по ЗМВР, а такава опасност се преценява едва в производство по чл.64 от НПК, когато е направено искане от прокурора до съда за вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Целта е била да се провери съдимостта на лицето и евентуалната му съпричастност към инкриминираното Д.ие, за да се прецени, дА. е необходимо същият да бъде задържан за по-дълго с постановление на прокурор до 72 часа и дА. евентуално да се иска от съда вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, понеже все пак става въпрос за тежко умишлено престъпление. Тук трябва да се отбележи, че в настоящото производство съдът не изследва въпроса, дА. е доказано Д. П. А. да е извършил престъплението, във връзка с което е бил задържан по реда на ЗМВР, тъй като това е предмет на изследване в досъдебното производство и ако прокурорът прецени, че има достатъчно доказателства, то следва да внесе обвинителен акт в съда и единствено съдът, който разглежда повдигнатото обвинение, има правомощията да се произнесе дА. Д. П. А. е извършил престъплението.

Затова в случая тези обстоятелства и доказаността на Д.ието не подлежат на проверка и контрол, а само трябва да се установи, дА. заповедта има необходимите реквизити и съдържание, както и дА. е имало данни Д. П. А. да е извършил престъпление, които обстоятелства са нА.це.

Неоснователно е възражението в жалбата, че формата и съдържанието на заповедта не съответствА. на закона, тоест, че не са посочени фактическите и правни основания за задържането. В тази връзка правилно в заповедта е посочено правното основание за задържането - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, достатъчно ясно е описано фактическото основание на това задържане – „във връзка с проверка по ДП № 1698/2025 г. за съпричастност към извършено престъпление по чл.194, ал.1 от НК – кражба на гориво от бензиностанция хх, като е посочена и правната квА.фикация на Д.ието – чл.194, ал.1 от НК. Няма какво допълнително да се изисква от органа, издал заповедта, като фактическо 4 и правно посочване на основанията за задържане.

В случая не може да се говори и за прекомерност на задържането, тъй като от заповедта е видно, че същото е продължило по малко от 10 часа (при възможност за задържане до 24 часа), което е нормално при данни за извършено против собствеността тежко умишлено престъпление от общ характер. Времето, през което е продължило задържането, съответства на целта на закона и не надхвърля необходимото за постигане на целта на това задържане. През това време е трябвало да се провери съдимостта на лицето, да се снемат обяснения от него и да се прецени, дА. е необходимо същият да бъде задържан за по-дълго с постановление на прокурор до 72 часа и дА. евентуално да се иска от съда вземане на постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай издадената заповед за задържане е законосъобразна, поради което и подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли.

При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. На основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 200 до 300 лева, поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум от 200 лева (102,26 евро), тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, беше проведено само едно открито съдебно заседание с даден ход и не бяха разпитвани свидетели.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. А., ЕГН **********, чрез адв. З. Д. от САК, против заповед за задържане на лице рег. № 3382зз-201 от 28.04.2026 г., издадена от М. А. М. – разузнавач при 07 РУ-СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.

5

ОСЪЖДА жалбоподателя Д. П. А., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) сумата от 102,26 евро (200 лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6