Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 314 от 04.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 375/2023
Вид
Решение № 314
Подписан
04.07.2023
В сила
07.02.2025
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 , ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 139, ал. 7 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал.1 и ал. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189е, ал.1 и ал. 13 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189е, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.1 · Закон за измерванията
  • чл. 10, ал. 1, т. 2 · Закон за пътищата
  • чл.107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние

РЕШЕНИЕ

№ 314 гр. Пазарджик, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200375 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. С. Й. от с. П., община Петрич, ЕГН ********** против Наказателно постановление № BG 23052022/5800/Р8977/15.11.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, получено на 08.02.2023, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба" в размер на 1800 /хиляда и осемстотин лева/ за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

С жалбата се заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата, поради което настоява да се отмени НП. Претендира разноски.

Представя писмено становище.

Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, заявява, че НП е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 23.05.2022г. жалбоподателят управлявал при излизане от територията на Република България през граничен на контролно-пропускателен пункт „Кулата“ с ППС- влекач , марка CKAHИЯ с per. № *****. ППС било собственост на дружеството, за което работил жалбоподателя – „Сталагро транст“ ЕООД и със следните технически характеристики - обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона. При преминаването му през КПП било установено от митническите служители, че 1 превозното средство било засечено при преминаване на 11.05.2022, 18:21:29 часа на Мало конаре, път№ 1-8 , отсечка 196+643 , при което движение дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не била заплатена.

За това преминаване през сегмента на рамка № 10401 не била заплатена дължимата тол такса за преминаване и не била валидно закупена маршрутна карта.

За извършеното административно нарушение бил съставен в присъствие на жалбоподателя процесният АУАН за неизпълнение на задължението по чл.

179, ал. 3а от ЗДвП.

Нарушителят не се възползвал от правото си по чл.189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното се атакува с възражения, представени с жалбата и постъпилите писмени бележки.

Актът и НП са издадени от териториално и материално компетентни органи – л. 16 и сл., чл. 189е, ал.1 и ал. 13 ЗДвП .

Актовете, санкционен и констативен, са издадени при спазване давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН гласи, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. АУАН е съставен на 23.05.22г г. в присъствието на жалбоподателя ( предявен и връчен на същата дата), следователно НП, издадено на 15.11.22г. е в шестмесечният давностен срок Упрекът с жалбата и представените впоследствие писмени становища, че актът и НП нямат съдържание , което да е съответно на нормативно установените с чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН изисквания е частично основателен. Това твърдение е вярно само за една обстоятелство.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържат качеството на жалбоподателя като водач на ППС за датата на нарушението .

Единствено се твърди ,че към датата на проверката на 23.05.23г. на :КПП Кулата при извършената проверка проесното ППС било управлявано от жалбоподателя – което обстоятелство не е и спорно. То обаче няма отношение към елементите от състава на приписаното нарушение, което се изразява в бездействие на водача на това ППС към 11.05.23, какъвто нито в акта, нито в НП се твърди, че е бил жалбоподателя.

Санкционният документ е с доста обширен текст, тъй като съдържа подробни фактически данни и правни изводи, но никъде в него на жалбоподателя не е придадено качеството водач на 11.05.22г., когато се твърди , че е извършено нарушението по 179, ал.3а от ЗДвП . то може да бъде извършено от административно-наказателно отговорно лице, което притежава специалното качество водач на ППС, каквото нито с акта, нито с НП е придадено на жалбоподателя за дата 11.050.22г. .

2

Вярно е, че квалификационната норма е санкционна, но тя съдържа изцяло нарушението при двете форми на изпълнителното му деяние ( заплащане на дължимата тол такса въз основа на реално получени декларирани данни или закупуване на еднократна маршрутна карта за преминаване на определено разстояние по определен маршрут) . С чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на водача на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС без да са изпълнили задължението по едни от избраните от тях двата алтернативни начина, които начини ( закупуване на маршрутна карта или заплащане по декларирани данни на тол такса) дословно са посочени в санкционната норма. Затова дори чрез посочване на правилната санкционна норма е изпълнено изискването да се посочи като задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП, нарушената материалноправна норма. Обратното разбиране – че санкционната норма, дори съдържаща състава на описаното нарушение, не може да се приеме като квалификация на нарушението - е продукт на формалистичен подход, който не държи сметка за целта на коментираното изискване . Необходимостта да се изложат ясно и в достатъчен обем на фактите по административнонаказателното обвинение и то да бъде правилно и съответно на тях квалифицирано по нарушената норма е от една страна, за да се гарантира правото на защита ( вит ТР 3/2015т., ВКС, докл. Галина Захарова , р. Общи положения) , което, при това е основно по фактите , а не по тяхното квалификация ( също според цитираното ТР) и от друга страна- за да се гарантира възможността за съдебен контрол ( да е ясно и на съда, който ревизира администрацията). Тези изисквания са изпълнени, когато има ясни и достатъчно факти и те са правилно квалифицирани , дори и чрез санкционната норма, съдържащата състава на описаното нарушение.

Затова, в случая не може да се приеме, че липсата на квалификация по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е съществен дефицит в административните актове и пречка за реализиране правото на защита.

Все във връзка с коментара за този извод обаче следва да се постави въпроса за споменатата вече липса в акта и НП на качеството на нарушителя.

Доколкото то е елемент от обективния състав, следва задължително да се посочи при описание на обстоятелствата по извършване на нарушението, което се сочи, че е на 11.05.22г.

Посоченото такова качество за жалбоподателя е само при описаните факти за дата 23.05.22г. , когато жалбоподателят пристигнал а ГКПП Кулата и където била извършена проверка, при която е констатирано липсата на платена тол такса за дата 11.05.22г.. за преминаване на посоченото МПС през отсечка 196+643, път І-8.

Никъде сред посочените в административните актове обстоятелства не се сочи, че неплащането на тол-таксата за това преминаване на 11.05.22г. е 3 от страна на водача на МПС ( доколкото задължение за заплащане на процесната такса тежи и върху собственика на МПС), като не се твърди, че това на тази дата е бил жалбоподателя.

Доколкото субектът на вмененото нарушение не е „всяко административно-наказателно лице“, а притежава специално качество, то следва да е изрично посочено чрез словесното описание на нарушението.

След като факта досежно качеството не е част от административнонаказателното обвинение в НП, той не подлежи на проверка при съдебната ревизия, която се оказва и невъзможна, тъй като е елемент от състава на нарушението по възприетата квалификация чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

Нарушението е съществено и засяга и правото на защита и възможността за проверка законосъобразността на НП. Това предпоставя отмяна на НП без да се разглежда по същество,но такава проверка ще се осъществи само в хипотезата на алтернативност - ако не се приемат развитите горе доводи за съществено процесуално нарушение.

В хипотетичен план, ако се приеме, че актът и НП са процесуално изрядни, следва да се има предвид, че нарушението е налице и нарушение на материалния закон, тъй като по делото е доказа, че на датата на нарушението 113.05.22г. не жалбоподателят , а друго лице е бил водач на процесното ППС при преминаване по процесния път, в процесното време.

Тази теза не само се поддържа последователно, но тя е напълно доказателствено обезпечена. Предвид представения на л. 54 от дружествотособственик на ППС списък на наетите като водачи лица, жалбоподателят не присъства в него.

Удостоверено с пътния лист на л. 40 е, че лицето К.К. ( налично име в споменатия списък ) е управлявал процесното ППС от 23.30ч. на 10.05.22г. до 04.35ч., когато вече е 11.05.22г , на която дата е управлявал и от 16.55ч до 21.30ч.

Това, че на 11.05.22г. към часа на нарушението лицето К.К. е управлявал ППС с рег.№ СВ 8742РТ следва от графика на дружеството-собственик на ППС за разпределение на водачите – л. 45, данните на л. 54,справките за сключени договори на л. 140, информацията на л. 126 и категорично потвърждаващите я данни от дигиталната карта на Кузманов на л. 126 и сл.

Следователно и предвид горното подробно обсъждане не жалбоподателят е управлявал процесното ППС към 11.05.22г.

Но до такава проверка въззимаевата администрация въобще не е прибягнала. Освен, че е било необходимо да се посочи специалното качество на извършителя на вмененото нарушение , администрацията в хода на проведеното пред нея производство, е следвало да събере ( както в съдебното дирене) по реда на чл. 188 от ЗДвП информация от дружеството - собственик на ППС относно лицето, което е управлявало автомобила на 11.05.22г., в 18.21ч. и да го посочи като водач не само в АУАН, но и в НП. Липсата на такава проверка не е съществено процесуално нарушение, тъй като в 4 наказателния процес фактите по обвинението подлежат на проверка и по служебна инициатива на решаващия спора съд.

Обратната теза в съдебната практика , основана на твърдението ,че наказващият орган носи тежестта на доказване и следва да установи фактите по въздигнатото от него обвинение, е погрешна. Защото от това следва,че ако той бездейства ( в хода на воденото пред него и/или пред съда производство) , то обвинението не се доказва.

Административно-наказателният съдебен процес обаче има своята нормативна основа в правилата на НПК, след препратката от чл. 84 ЗАНН. А в НПК няма норма със съдържание, идентично на чл.154,ал.1 от ГПК ( според която всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения).

Съгласно чл.107, ал.2 от НПК – „съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по свой почин – когато това се налага за разкрИ.е на обективната истина“. ( (л. 107 е норма от нормативен акт с по-висока степен от чл. 53 , ал.1 от ЗАНН, на която се позовават привържениците на погрешното становище относно тежестта на доказване ).

Следователно, дори и да е бездействал напълно наказващият разкрие обективната истина .

В настоящия случая обаче административните органи не са достигнали до нея по отношение на релевантното за обвинението обстоятелство, свързано с качеството на лицето като водач на ППС , като дори не са отразили това качество при описание на нарушението в акта и НП .