Решение № 438 от 26.08.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500295 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 95 от 11.03.2024 год., постановено по гр.д. № 307/2022 год. по описа на РС-Костинброд, Софийски районен съд, ЕИК .............., със седалище: гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев” № 23 е осъден да заплати на ищцата - Д. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 1 100 /хиляда и сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в това число сумата от 500 лева за забавено разглеждане на гр. д. № 12567/2007 г. на СРС за периода от 08.06.2017 г. до 18.01.2018 г., както и сумата от 600 лева за забавено администриране на частна жалба вх. № 5070183 от 25.04.2018 г. против определение за освобождаване от задължение за заплащане на ДТ, като е отхвърлен иска на ищцата за разликата над сумата от 1 100 лева до пълния размер на претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева, в това число и за забавено администриране на въззивна жалба вх. № 5016894/02.02.2018 г.

С постановеното решение, Софийски градски съд, ЕИК .............., със седалище: гр. София, бул. „Витоша” № 2 е осъден да заплати на ищцата - Д. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 1 000 /хиляда/ 1 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в това число сумата от 400 лева за забавено разглеждане на ч.гр.д. № 10547/2020 г. по описа на СГС и сумата от 600 лева за забавено разглеждане на в.гр.д. № 12281/2021 г. по описа на СГС, като е отхвърлен иска на ищцата за разликата над сумата от 1 000 лева до пълния размер на претенцията от 10 000 /десет хиляди/ лева, в това число и за забавено разглеждане на в.гр.д. № 7478/2020 г. на СГС, за забавено разглеждане на ч.гр.д. № 9614/2019 г. на СГС, както и за забавено администриране и изпращане до АС София на ЧЖ срещу определение по ч.гр.д. № 9614/2019 г. на СГС. С постановеното решение Софийски районен съд, ЕИК .............. е осъден да заплати на Д. Н. Д., ЕГН ********** сумата от 75.35 /седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ лева за направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а Софийски градски съд, ЕИК .............. е осъден да заплати на ищцата сумата от 68.50 /шестдесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева за направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете. Д. Н.

Д., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Софийски районен съд, ЕИК .............. сумата от 89 /осемдесет и девет/ лева за направени разноски по делото и на Софийски градски съд, ЕИК .............. сумата от 90 /деветдесет/ лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С решение № 167/23.04.2024 г., постановено по гр.д. № 307/2022 г. по описа на РС-Костинброд е оставено без уважение искането на ищцата Д. Н. Д. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 95/11.03.2024 г. Решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С определение № 15/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 307/2022 г. по описа на РС-Костинброд е оставено без уважение искането на ответника СГС за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу постановеното решение, в частта в която се уважава исковата претенция за сумата от общо 1000 лева, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Софийски градски съд с доводи за неправилност –постановено в нарушение на материалния закон, при наличие на съществени процесуални нарушения и необоснованост. Изложено е, че не била отчетена фактическата и правна сложност на делото, обем, доказателства, брой страници. Висящността му от по-малко от 6 месеца не би могло да 2 наруши изискването за разумен срок. Следвало да се отчете, че връчването е извършено в условията на извънредна епидимична обстановка, а на някои от страните е връчено по реда на чл. 47 ГПК.

Необосновано било присъдено и обезщетение в размер на 600.00 лева и по отношение на висящността на в.гр.д. № 12281/2021 г. по описа на СГС. Не била отчетена фактическата и правна сложност – голям обем от доказателства, множество процесуални правоотношения, сложност на правните въпроси и пр. Излага, че презумпцията за търпени обичайни неимуществени вреди е неприложима, предвид конкретиката на случая. По същество прави искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а при условията на евентуалност да бъде намален размера на обезщетението до справедлив такъв, съгласно чл.

52 ЗЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на тази въззивна жалба от Д. Н. Д., чрез пълномощника й адв. К. Б., с които оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност.

Срещу постановеното решение, в частта в която се уважава исковата претенция за сумата от общо 1100 лева, е подадена въззивна жалба от отвеника в първоинстанционното производство Софийски районен съд с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че за претендираните вреди ищцата е била вече обезщетена с влязло в сила осъдително решение по гр.д. № 29516/2016 г. по описа на СРС, 143 състав, което не било взето предвид от РС-Костинброд. Сочи, че от представената медицинска документация се установява добро общо състояние на ищцата. По същество прави искане решението да бъде отменено в обжалваната част, а при условията на евентуалност да бъде намален размера на обезщетението до справедлив такъв, съгласно чл.

52 ЗЗД. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на тази въззивна жалба от Д. Н. Д., чрез пълномощника й адв. К. Б., с които оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност.

Претендират се разноски.

Срещу определение № 15/08.01.2025 г., постановено по гр.д. № 307/2022 г. по описа на РС-Костинброд, с което е оставено без уважение искането на ответника СГС за изменение на решението в частта за разноските, е депозирана частна жалба от Софийски градски съд с доводи за незаконосъобразност и неправилност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил реална преценка на всички 3 обстоятелства, имащи значение за размера на възнаграждение за процесуално представителство, а бланкетно е посочил, че представител на ответника не се е явил в проведените две съдебни заседания и няма отбелязване да се е запознал с обема от доказателствата. Счита, че неправилно съдът е определил минимални разноски, независимо от усилията по защитата. Прави искане обжалваното определение да бъде отменено, съответно изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и му бъдат присъдени още 234 лева за процесуално представителство по делото.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, е подаден отговор на частната жалба от Д. Н. Д., чрез адв. К. Б., с който оспорва жалбата и изразява становище за неоснователност.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивните жалби и частна жалба на СГС са подадени срещу подлежащи на въззивно обжалване актове, от процесуално легитимирани лица- ответниците по иска, в законоустановения срок, поради което същите се явяват допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове срещу СГС и СРС до пълния предявен размер от 10 000 лева не е обжалвано от ищцата и е влязло в законна сила.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

4

С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

За да постанови своето решение, районният съд е приел, че е налице забавяне на производството по гр. д. № 12567/2007 г. на СРС за периода от 08.06.2017 г. до посочената крайна дата 18.01.2018 г., на която е постановено решението по делото, както и за забавено администриране на частна жалба вх. № 5070183 от 25.04.2018 г. против определение за освобождаване от задължение за заплащане на ДТ. Съдът е счел също така, че е налице забавено разглеждане на ч.гр.д. № 10547/2020 г. по описа на СГС и забавено разглеждане на в.гр.д. № 12281/2021 г. по описа на СГС.

Представителят на СОП изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и частната въззивна жалба.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Следователно за да бъдат уважени исковете е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок; 3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

В производството за присъждане на обезщетение за причинени вреди на граждани от неправомерни действия на държавата отговорността е обективна и се носи от държавата, а не от нейните органи или длъжностни лица, без значение кой е причинил вредоносния резултат /така решение № 76-2016 г. на III г. о. на ВКС по гр. д. № 5721/2015 г./. Тази отговорност на държавата се реализира чрез нейните органи – в случая това е СРС и СГС. Преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за 5 обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са обща продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора За да се прецени дали едно дело е разгледано и решено в разумен срок от значение е общата продължителност на съдебното производство – възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството да са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. Освен това при преценката за продължителността на разумния срок следва да се отчита и времето необходимо за проучване на делото, правилното водене на производството и попълването му с доказателствен материал, с цел постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт.