Решение № 549 от 29.11.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Смолян, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100557 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск по чл. 422 ГПК и чл. 86, ал.1 от ЗЗД от ищеца „**“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление **,представлявано от управителя М.У. срещу ответника „**“ ЕООД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление **, представлявано от управителя А.С.С., с който се иска да бъде признато за установено, че дължи на ищеца „**“ ЕООД, задълженията по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 20255440100181/2025 г. Районен съд Смолян както следва: Лихва за забава, изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ, след изтичане на 14- дневния срок от издаване на фактурата, т.е. от 12.11.2024г. до 27.01.2025г., в размер на 211,31 лева, Законната лихва върху главницата 7 248.31 лева от 27.01.2025 г. до окончателното плащане на задължението - 06.02.2025 г. в размер на 31.19 лева.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д. № 20255440100181/2025 г. и на 31.01.2025г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК с която Районен съд Смолян е разпоредил длъжникът „**“ ЕООД да заплати на кредитора „**“ ЕООД 7248.31лв.- главница по фактура №0000000283 от 28.10.2024г„ 211.31 лв. - мораторна лихва за периода 12.11.2024г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 27.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед с мотиви, че е 1 изпълнил изцяло задължението си по заповедта преди връчването Посочва, че е изпратил покана за доброволно плащане, заверена нотариално при нотариус № *** А.Ш., с район на действие РС- Смолян, рег.

№ *, том * акт № * от 16.12.2024 г., получена от „**“ ЕООД на 20.01.2025 г., че изрично, в цитираната покана за доброволно плащане е даден 14 - дневен срок за плащане, считано от получаването й, който е изтекъл на 03.02.2025 г. и че с платежно нареждане рег.№200069632 от 06.02.2025 г. „**“ ЕООД е наредило изплащането на сума в размер на 7248.31 лв, по банкова сметка на „**” ЕООД. При така описаната фактическа обстановка счита, че няма основание на което „**“ ЕООД да може да получи претендиралото вземане въз основа на заповед за изпълнение защото длъжникът „**“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение преди връчване и узнаване за наличието на заповед за изпълнение, дори още преди този срок да е започнал да тече за него.

Задължението за главница е платено по банков път на 06.02.2025г. и е постъпило по сметка на ищеца на 07.02.2025 г.

Възражението е неоснователно въз основа на следните съображения:

Видно от приложената Фактура № 0000000283 от 28.10.2024г., транспортните услуги са предоставяни на ответника в периода 01.10.2924г,24.10.2024г. Фактурата е издадена и връчена на длъжника на 28.10.2025г. От тази дата, съгласно чл. 303, ал.3 от ТЗ, тече 14-дневния срок, в който ответника е трябвало да плати, като след изтичанена посочения срок се дължи лихви за забава.

Неоспорим факт е, че процесната фактура е включена в Дневника за продажби на „**“ ЕООД з а м. октомври 2024 г. и ответника е ползвал данъчен кредит въз основа на платения от ищеца данък добавена стойност (ДДС) по фактурата в размер на 1208.05 лв., като го е приспаднал от задълженията си за ДДС за м. октомври 2024г.

Видно от съдържанието на подадената нотариална покана ищецът многократно е водил разговори за плащането, но до 16.12.2024г. не е получил такова. Поканата за доброволно плащане е изпратена на добра воля и с желание да се избегне съдебно производство. Задължението не възниква след поканата за доброволно плащане, а след получаването на фактурата. Нормата предвижда „получаване на фактура или на друга покана за плащане не и двете.

Поканата е връчена на 20.01.2025 г. - повече от месец след изпращането й на 16.12.2024г. Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ГПК, „Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва именатаи длъжността на получателя. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е 2 съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1.

Второ уведомление не се залепва“.

По същия начин не е получена своевременно и Заповедта за изпълнение напарично задължение - издадена е на 31.01.2025г., а е получена на 12 02.2025г.

Неоснователно е възражението на ответника за началния срок за мораторната лихва на претендираното правно основание, както и че няма никакви доказателства за получаването на фактурата от страна на ответника в предходен момент преди връчването на поканата за изпълнение, поради което датата на издаване на фактурата е ирелевантна и лихва може да бъде претендирана едва от 04.02,2025 година, не и в по- ранен период. Срокът е съобразен с датата на издаване и представяне на фактурата в офиса на ответника, както постановява закона. Съществуват и доказателства в НАП за получаването на фактурата, защото тя е отразена в Дневника за покупки на “**” ЕООД за м. октомври 2024г.

Ответникът е дал повод за съдебните претенции чрез неоснователно забавяне наплащането на задълженията си. С недобросъвестното си поведение, той е принудил ищецът да заплати и дължимия ДДС наред с направените вече разходи за горива за целия месец октомври, а това за една малка фирма води до невъзможност да покрива задълженията си към останалите участници в търговски оборот.

С постъпили в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба се твърди, че категорично “**” ЕООД е изпълнил задълженията си и то преди да му бъде връчена заповедта за изпълнение, като същият не е дал повод за предявяване на вземането, поради което не дължи и разноски както за заповедното производството, така и за настоящото съдебно производство.

Паричното задължение е напълно изплатено на кредитора „**“ ЕООД още в рамките на договорните отношения между страните, в дадения срок за изпълнение и в пълния размер, претендиран в отправената писмена покана, поради което не е налице законна причина за прибягване до способите на държавната принуда.

Отделно от горното, категорично е налице неточно изпълнение от страна на ищеца по възникналото между страните правоотношение, в която връзка се прави възражение за прихващане с обезщетението, което е дължимо от страна на ищеца за неточното изпълнение при доставката на дървения материал по отношение на неговото количество и качество.

Издадена е заповед за изпълнение по гр. дело №181/2025г. по описа на РССмолян. С последната съдът разпоредил длъжникът („**“ ЕООД) да заплати на кредитора „**“ ЕООД, ЕИК:*** сумите в размер, кактоследва: 7 248, 31 лв.

- главница по Фактура №0000000283 от 28.10.2024г. за неплатени услуги за превоз на дървен материал , 211,31 лв. - мораторна лихва за периода от 3

12.11.2024г. до 27.01.2025г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.01.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 649,20 лв.,представляващи заплатената от заявителя държавна таса в размер на 149,20 лв. и възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв.

В заявлението за издаване на 33,кредиторът е посочил, че главница се претендира на основание Фактура №0000000283 от 28.10.2024г., а лихвата за забава е изчислена съгласно чл. 303, ал. 3 от ТЗ. След изтичане на 14-дневния срок от издаване на фактурата (т. 10 от заявлението).

Преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и последващото издаване на заповед за изпълнение, доставчикът „**“ ЕООД адресира до получателя „**“ ЕООД покана за доброволно плащане, заверена нотариално при нотариус №* А. Ш., с район на действие РС-Смолян, рег.№*4, том *, акт№* от 16.12.2024г. Поканата е получена от „**“ ЕООД на 20.01.2025 г., видно от разписка за получаване №* от 20.01.2025 г. Изрично в цитираната покана за доброволно плащане, е даден 14-дневен срок за плащане, считано от получаването й, който е изтекъл на 03.02.2025г. А видно от платежно нареждане рег.№200069632 от 06.02.2025г., „**“ ЕООД е наредил изплащането на процесната сума от 7248,31 лв. по банкова сметка на „**“ ЕООД. В основанието за преводното нареждане изрично е посочено, че плащането е по „ф-ра 283/28.10.2024г.“, като банковата сметка на получателя („** „ ЕООД) напълно съвпада с тази, която последният е посочил в поканата за доброволно изпълнение.

Заповедта за изпълнение е връчена на „**“ ЕООД на 12.02.2025 г.

При така описаната фактическа обстановка, длъжникът „**“ ЕООД в законоустановения срок е предявил възражение по чл. 414 от ГПК и по чл. 414а от ТПК с вх. №2252/12.03.2025г. по вх. регистър на Районен съд Смолян.

Твърденията и доводите, на които се основава възражението, са следните:

На първо място, очевидно е, че длъжникът „**“ ЕООД е изпълнил изцяло паричното си задължение преди връчване и узнаване за наличието на заповед за изпълнение, дори още преди този срок да е започнал да тече за него - заповедта за изпълнение е получена от длъжника на 12.02.2025г„ като задължението е заплатено преди това - на 06.02.2025г„ видно от приложеното платежно нареждане.

На второ място, относно претендираната мораторна лихва, нито една от хипотезите на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ не предвижда 14-дневния срок да започва да тече считано от датата на издаване на фактурата — „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата и поканата са получени преди получаване на стоката или 4 услугата, срокът започва да тече от деня,следващ деня на получаване на стоката на услугата, независимо че фактурата и поканата за плащане са отпреди това.

Предвид обстоятелството, че кредиторът не сочи доказателства, които да подкрепят изводите му за начален срок за мораторната лихва на претендираното от него правно основание, признатият от съда срок, а именно от 12.11.2024г. до датата на подаване на заявлението - 27.01.2025г. е необоснован. Същият действително е съобразен с датата на издаване на фактурата, но както постановява законът, датата на издаване на фактурата е ирелевантна и няма никакви доказателства за получаването на фактурата от страна на доверителя ми в предходен момент преди връчването на поканата за изпълнение, нито пък за получаването на стоката.

Ето и защо мораторна лихва може да бъде претендирана едва от 04.02.2025 година, не и в по-ранен период от време.

Предявената претенция е неоснователна.

На първо място, ирелевантна съгласно чл. 303а, ал. 3 от Търговския закон се явява датата на издаване на фактурата в контекста на възникване на изискуемостта наплащане по търговски правоотношения. Изрично в петитума на исковата молба е обозначено, че ищецът основава твърдението си за размера на мораторната лихва върху датата на издаване на процесната фактура. В същото време в обстоятелствената част се сочи, че фактурата била „издадена и връчена на длъжника на 28.10.2025г. “

Няма доказателства за дата на връчване на фактурата на ответника и същата категорично не е връчена на датата на издаването й. От тази гледна точка,това твърдение се явява недоказано, а заедно с това една от хипотезите на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, а именно хипотезата на дата на получаване на фактура, отпада.

Същевременно безспорно е налице нотариално заверена покана за доброволно плащане на главницата от 7 248, 31 лв., с която ищецът кани ответника да я заплати в 14 - дневен срок от получаването на тази покана.