Решение № 1055 от 30.09.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

1055

30.09.2022 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:

Председател: Галя Русева при секретаря Й. Б., като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 2228 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.145 и сл. АПК и е образувано по жалба на К.В.В. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес *** – адв.

Ц., против Решение № Ц1019-02-154#11/18.09.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 2/24.06.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване на ТП на НОИ-Бургас, с което на основание чл.99, ал., т.2, б. „д“ от КСО във вр.с § 22ц от ПЗР на КСО е изменена в действителен размер отпуснатата в минимален размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на К.В.В..

В жалбата са релевирани възражения за незаконосъобразност на оспорения акт поради неизлагане на мотиви за неговото издаване, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. Твърди се, че с подаденото заявление до ТП на НОИ - Бургас на 25.02.2020 г. К.В. е поискала възстановяване – възобновяване на отпуснатата ѝ, но спряна лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО, както и да бъде признато правото ѝ на наследствена пенсия, считано от датата на спиране изплащането на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не е подала ново заявление за отпускане на какъвто и да е вид пенсия, считано от 25.02.2020 г. Поради това жалбоподателката счита, че неправилно й е била отпусната пенсия от тази дата на основание чл.68, ал.3 от КСО. Излага и доводи за нищожност на разпореждане № 1054-02-16#2 от 30.04.2020г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Бургас, с което е възобновена личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 от ПЗР на КСО и добавка по чл.84 от КСО и с което на основание чл.99, ал.1, т.2 от КСО е отменено разпореждането на ръководителя на ПО с № 35/08.01.2014г., с което тази пенсия е отпусната. Сочи, че липсват и мотиви в оспорваното решение - не става ясно защо и въз основа на какво правно основание и документи е станало произнасянето по периоди, коефициенти и размери, сочени в обжалваното разпореждане. Твърди се, че административният орган не е извършил проверка, не е изяснил каквито и да е данни, факти и/или документи, налични по пенсионната й преписка от 2014г. и не се е произнесъл по въпроси, за които са налице данни в тази преписка, а именно: по спряната от 01.09.2014г. до настоящия момент пенсия, отпусната на основание чл.68, ал.1 от КСО, по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО на С. К. В., отпусната на основание чл.84 от КСО за времето от 01.09.2014г. до настоящия момент, относно дължимата на самостоятелно основание наследствена пенсия по чл.82 от КСО в размер на 50 % от определения размер на пенсията на наследодателя, за времето от 01.09.2014г. до настоящия момент, относно основанието за отпускане на друг вид наследствена пенсия по смисъла на чл.80-83 от КСО за времето от 01.09.2014г. до настоящия момент . Искането е за отмяна на оспореното решение и да бъде признато правото на жалбоподателката на пенсия, считано от 01.09.2014г. до момента на подаване на жалбата, съгласно установеното и дължимо за този период, съгласно разпоредбите на КСО и ЗП. При условия на евентуалност, в случай, че съдът установи допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административното производство по издаването на оспорения акт, жалбоподателката моли преписката да бъде върната на ТП на НОИ – Бургас за тяхното отстраняване. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. Ц., която поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. Представя писмени бележки.

Ответникът - директор на ТП на НОИ-Бургас, се представлява в с.з. от главен юрисконсулт К.В., която оспорва жалбата и иска потвърждаване на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, претендирано от жалбоподателя.

Административен съд - Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, представената административна преписка и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от доказателствата, представени с административната преписка, че с Разпореждане № 35/08.01.2014г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас (л.46-47 от адм.д.

№ 1582/2020г. на АдмС Бургас) на жалбоподателката К.В.В. е било признато право на пенсия по §4, ал.1 от ПЗР на КСО, на добавка по чл.84 от КСО от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74 от КСО на съпруга й и право на наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Изплащането е било спряно, считано от 01.09.2014г. на основание чл.95, ал.1, т.4 от КСО.

Със заявление вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г. до директора на ТП на НОИ-Бургас (л. 136 от адм.д. № 1582/2020 г. на АдмС Бургас), жалбоподателката В. е направила оплаквания досежно Решение изх. № 94К-3019-7/06.11.2014 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл. 95, ал.2 КСО е спряна личната ѝ пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО за период от шест години, като са формулирани три различни искания: да бъде възобновено изплащането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на добавката по чл. 84 КСО от наследствената пенсия на съпруга ѝ, считано от датата на спирането ѝ; отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст да бъде трансформирана в наследствена пенсия, респективно - да бъде отпусната полагащата ѝ се пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО, както и полагащата се към нея добавка по чл. 84 КСО от пенсията на починалия й съпруг.

С възражение вх. № 1054-02-16/01.04.2020 г. до директора на ТП на НОИ – Бургас (л.143 от адм.д. № 1582/2020 г.), във връзка с писмо изх. № 1029-02-10170/20.03.2020 г. (л.139 от адм.д. № 1582/2020 г.) на н-к сектор „Отпускане на пенсии“, оспорващата е заявила, че претендира възобновяване на отпусната ѝ пенсия по заявление вх. № МП – 41780/11.11.2013 г. и е възразила заявление с вх. № 1019-02-142/25.02.2020 г. да се възприема като ново самостоятелно искане за отпускане на нов вид пенсия.

След сезиране с горното заявление от 25.02.2020 г., пенсионният орган е приел, че в конкретния случай не са отпаднали основанията, довели до спирането на пенсията, но е настъпило основание за отпускане на пенсия по чл.

68, ал.3 КСО. Във връзка с горното е било издадено Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. от ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас (л.149 от адм.д. № 1582/2020 г.), с което на основание чл. 97, ал.1 КСО спряната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавката по чл.

84 КСО на К.В. е възобновена от 01.09.2014г., като на основание чл. 99, ал.1, т.2 КСО е отменено Разпореждане № 35/08.01.2014 г. относно отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по §4, ал.1 ПЗР на КСО и добавка по чл. 84 КСО и всички последващи го. Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Бургас e връчено на Н. В. на 12.05.2020 г. и не е било обжалвано в срок – обстоятелство, което не е спорно по делото.

С Решение № 1054-02-16#/02.07.2021 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас е оставил без уважение жалбата на К.В. в частта, в която се иска обявяване нищожността на Разпореждане № 1054-02-16#2/30.04.2020 г. Решението е връчено на К.В. на 06.07.2021г. и не е било оспорено в законоустановения срок.

С Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас е отпусната на основание чл. 10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО в минимален размер съгласно чл.

70, ал.13 КСО, до определяне на пенсията в действителен размер по реда на КСО, добавка по чл. 84 КСО и наследствена пенсия по чл. 82, ал.2 КСО. Посочено е, че при право на получаване на повече от една пенсия, на основание чл. 101 КСО е преценен най-благоприятният вариант за оспорващата, респ. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.3 КСО и добавка по чл. 84 КСО, спрямо наследствената пенсия по чл. 82, ал.2 КСО, като последната на основание чл. 95, ал.1, т.4 КСО е спряна като по-неблагоприятна.

С жалба вх. № 1012-02-65/12.06.2020 г. до директора на

ТП на НОИ – Бургас К.В. е оспорила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Бургас с доводи за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата са били релевирани и оплаквания за липсата на произнасяне по отношение на спряната на основание чл.

95, ал.2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.09.2014 г. с Разпореждане изх. № 530424/26.08.2014 г. на ръководителя по „ПО“ при ТП на НОИ – Бургас, оставено в сила с Решение № 94К-3019-7/06.11.2014 г., относно липсата на произнасяне по спряната добавка от лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на С. В., и относно липсата на произнасяне относно дължимата на самостоятелно основание в определен размер добавка от лична пенсия по чл. 84 КСО за времето от 01.09.2014 г. до датата на постановяване на разпореждането - 08.05.2020 г. Изложени са били съображения, че административният орган не е изследвал и не е изяснил относимите факти и обстоятелства, като е посочено, че в срок от 6 години (от 2014 г. до 2020 г.) липсва произнасяне по спряната ѝ пенсия и/или добавки към нея. Посочено е, че пенсионният орган е издал обжалваното разпореждане, без да извърши нужните проверки, като в потвърждение на горното са били представени удостоверение УП– 2, изх. № 066/28.05.2020 г. от ДГ „Яна Лъскова“ - Несебър (л.180) и удостоверение УП-3, изх. № 067/28.05.2020 г. от ДГ „Яна Лъскова – Несебър“ (л.179 от адм.д. № 1582/2020 г.).

С Решение № Ц1012-02-65#11/10.07.2020 г. директорът на

ТП на НОИ - Бургас е оставил в сила Разпореждане № 2/08.05.2020 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Бургас. Решението е било оспорено пред Административен съд Бургас, като с влязло в сила решение № 1493/15.10.2021г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм.д№ 1103/2021г., оспорването е било отхвърлено като неоснователно.

С писмо изх. № 1029-02-10170/20.03.2020 г. жалбоподателката е била уведомена за възможността, която дава § 22ц от ПЗР на КСО, пенсията й да се изчисли и по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал.

11 от КСО и необходимите документи, които следва да представи в тази връзка (л.144).

На основание чл. 41, ал. 1 от НПОС, длъжностното лице по чл. 98 от КСО е изискало служебно потвърждаване на осигурителния стаж на жалбоподателката като самоосигуряващо се лице за периода от 26.06.2007 г. до 30.09.2007 г. (л.155).

На 15.06.2020 г. с вх. № Ц1012-02-65# 1 е входиран обр. УП-2 изх. № 066/28.05.2020г. с осигурителен доход за периода от 01.01.1981 г. до 09.06.1996 г., вкл. с осигурителен доход, посочен по години, издадено от ДГ „Яна Лъскова“ гр. Несебър (л.191-195).

Лицето не е изразило изричен избор, поради което на основание чл. 9 от АПК по представеното удостоверение с осигурителен доход, пенсионният орган е преценил общо 10 индивидуални коефициента от по три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г. и е определил най-благоприятния, а именно от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г. - 0.970. След включване на осигурителния доход от задължителния период след 31.12.1996 г. - от 01.06.2002 г. до 04.10.2019 г., окончателен индивидуален коефициент е 0.867.