Решение № 12227 от 23.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12227 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110145532 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „*******************“ АД срещу И. Ц. Ц., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания, произтичащи от Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г., сключен с „***********“ АД, прехвърлени на ищеца с договор за цесия: сумата от 6 617,34 лв., представляваща изискуема главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 395,42 лв., представляваща договорна лихва за периода от 22.09.2021 г. до 30.11.2022 г., както и сумата от 1 017,35 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2022 г. до 30.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11400/2024 г. по описа на СРС, 69 състав.

Приети за съвместно разглеждане са предявените в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от И. Ц. Ц. срещу „*******************“ АД по реда на чл. 212 ГПК инцидентни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

22 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., а в условията на евентуалност - с правно основание чл. 19, ал. 5 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 2, т. 8 от Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г.

1

Ищецът твърди, че на 08.09.2021 г. между праводателя му „***********“ АД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 6 929 лв., която сума е предадена на кредитополучателя. Поддържа, че ответницата поела задължение да връща заема на 32 равни двуседмични вноски, включващи главница и договорна лихва, както и мораторна лихва за забава върху непогасената главница, като договорът бил с краен срок на изпълнение до 30.11.2022 г. Поддържа се, че ответницата е извършвала плащания по договора в общ размер на 652 лв., като към настоящия момент дължимата главница е в размер на 6 617,34 лв. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. Ц. Ц. чрез процесуалния си представител адв. Д. К. е подала отговор на исковата молба, с която оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че сключеният между нея и дружеството цедент Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г. е нищожен. Сочи, че описаният в исковата молба договор е сключен с цел рефинансиране на стари задължения, които ответницата е имала към „***********“ АД по друг договор за паричен заем, а именно по Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., който обаче е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК поради нарушение на разпоредбата чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. В резултат на това същият изначално не бил породил действие, което води до липса на основание /кауза/ за сключване и на процесния договор за паричен заем от 08.09.2021 г., поради което последният се явява нищожен по арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Предвид гореизложеното, обосновава правния си интерес от предявяване на инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г. на осн. чл.

26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че първоначалният договор е сключен с праводателя на ищеца за сумата от 4 250 лв. при годишен лихвен процент на разходите в размер на 40,53%, като общата дължима сума по заема била в размер на 4 783,29 лв., вносима на 17 равни вноски, всяка в размер на 281,37 лв. За обезпечаване на този договор ответницата била принудена да сключи договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2021 г. с „*************“ ЕООД, което било дъщерно дружество на кредитора „***********“ АД. Поддържа, че договорът за паричен заем от 27.05.2021 г. е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което, от своя страна, водело до недействителност на договора в цялост - по-конкретно до неговата нищожност на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В условията на евентуалност, моли да бъде прието, че клаузата на чл. 2, т. 8 от Договор за потребителски кредит № *******/27.05.2021 г. е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по инцидентните установителни искове „*******************“ АД оспорва исковете като неоснователни.

Твърди, че обстоятелството дали с отпуснатата сума по процесния договор за паричен заем е рефинансирано друго задължение на И. Ц. Ц. се явява 2 ирелевантно по отношение настоящия спор, респ. по отношение действителността на процесния договор, от който произтичат претендираните вземания. Счита, че дори и съдът да приеме недействителността на двата договора за паричен заем, ответницата дължи чистата стойност на отпуснатите кредити съгласно чл. 23 ЗПК. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11400/2024 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от И. Ц. Ц. и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на исковете:

За основателността на предявените главни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „***********“ АД и ответницата е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем, по което заемодателят е предоставил на ответницата посочената сума, а последната се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с договорна лихва в уговорения размер; че заемателят е изпаднал в забава от посочения начален момент и дължи мораторна лихва за забава в претендирания размер и период, както и че ищецът е станал титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружеството „***********“ АД, включването на процесните вземания в предмета на договора за цесия и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите.

Във връзка с релевираните от ответницата възражения за нищожност на договора, респ. на отделни клаузи от него, в тежест на ищеца е да установи тяхната валидност.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответницата по главните установителни искове е да докаже, че е погасила претендираните вземания на уговорения падеж.

С оглед приетите по реда на чл. 212 ГПК за съвместно разглеждане наред с предявените установителни искове в настоящото производство инцидентни 3 установителни искове съдът намира, че предвид обуславящия им характер най-напред следва да се произнесе по тях.

По инцидентните установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищцата е да установи наведените твърдения за нищожността на Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., респ. за нищожността на клаузата на чл. 2, т. 8 от него, както и че процесният Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г.

– предмет на главните искове, е сключен с оглед погасяване на задълженията по договора за паричен заем, предмет на инцидентните установителни искове.

Наличието на възникнало на 08.09.2021 г. между „***********“ АД в качеството на заемодател и ответницата И. Ц. Ц. в качеството на заемател облигационно правоотношение въз основа на Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г. се установява от приетите по делото писмени доказателства. По силата на този договор на заемателя е предоставен потребителски заем за сумата от 6 929 лв., която последният се е задължил да върне на 32 равни двуседмични погасителни вноски от по 230,70 лв. за срок от 64 седмици с крайна дата – 30.11.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент – 10%, и годишен процент на разходите - 10,65%. Общата дължима от заемателя сума е в размер от 7 382,49 лв., изчислена към момента на сключване на договора, която сума представлява сбор от размера на главницата и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора.

Съгласно клаузата на чл. 3 от договора страните са постигнали съгласие с отпуснатата заемна сума да се погасят изцяло задълженията на заемателя И.

Ц. Ц. в общ размер на 6 929 лв., възникнали по повод предходно сключения със заемодателя „***********“ АД Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., като се направи прихващане между двете суми.

Ето защо съдът приема за доказано, че процесният Договор за паричен заем № *******/08.09.2021 г. – предмет на главните искове, е сключен с оглед погасяване на задълженията по оспорения като нищожен Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., предмет на инцидентните установителни искове.

От приетия като писмено доказателство по делото Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., сключен между „***********“ АД като заемодател и И. Ц. Ц. като заемател, се установява, че на заемателя е предоставен потребителски заем за сумата от 4 250 лв., която последният се е задължил да върне на 17 равни двуседмични погасителни вноски от по 281,37 лв. за срок от 34 седмици с крайна дата – 23.01.2022 г., при фиксиран годишен лихвен процент – 35%, и годишен процент на разходите – 40,53%. Съгласно клаузата на чл. 2, т. 8 годишният процент на разходите е изчислен по формулата и съгласно изискванията, съдържащи се в чл. 19 ЗПК и Приложение № 1 към него, като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма как да бъдат 4 начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в договора. Общата дължима от заемателя сума е в размер от 4 783,29 лв., изчислена към момента на сключване на договора, която сума представлява сбор от размера на главницата и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора. От клаузата на чл. 4 от договора следва, че заемателят се е задължил в срок до три дена, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на множество конкретни изисквания, посочени в договора; 2. банкова гаранция с бенефициер заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност – 30 дена след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3. одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на клаузата на чл. 4 от Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г. между „*************“ ЕООД като поръчител и И. Ц.

Ц. като потребител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № *******/27.05.2021 г. по искане на потребителя. От клаузата на чл. 1 от договора за предоставяне на поръчителство следва, че поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „***********“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред дружеството за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г., както и за всички последици от неизпълнението на задължението по този договор, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 4 250 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава в плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство страните са уговорили, че потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 2 526,71 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 148,63 лв., дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договор за паричен заем № *******/27.05.2021 г. От клаузата на чл. 3, ал. 3 следва, че „***********“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.